Автор: Екатерина Ангелова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)
Византийската императрица Теофано е една от най-обсъжданите и скандални жени на Средните векове, която преминава през пътя на блудницата, за да стигне до най-високите държавно-политически етажи във Византия. Нейният житейски път е забележителен заради активното ѝ участие в политическият и религиозен живот на империята. Тя е упражнявала огромни правомощия върху управлението на една от най-могъщите и влиятелни империи в историята на Европа във времена, когато жените са били лишени от политически права.
Теофано, с рождено име Анастасо, била византийска императрица и съпруга на императорите Роман II и Никифор II Фока. Била е и любовница на император Йоан Цимисхи. Името ѝ е било променено от Анастасо на Теофано, когато тя се омъжила за Роман II, единствения син и наследник на Константин VII Багренородни, който е роден през 939 г. Около 965 г. Роман по собствено желание се оженил за Теофано, която била дъщеря на кръчмар. Тя била много красиво момиче, за което византийският историк Лъв Дякон споменава, че била по-красива от която и да е друга жена на своето време. Това означава, че е пленила младия престолонаследник Роман, който се влюбил в нея. Теофано заемала титлата „младша Августа“ (младша императрица) и участвала в имперския церемониал заедно с нейната свекърва Елена Лакапина. Най-забележителният пример за участието на императриците в императорския церемониал при управлението на Константин VII е по повод приемането на Олга Киевска в Големия дворец в Контастинтонопол, което е станало вероятно през 958 г. По този повод императриците провеждат специален прием за Олга и нейната делегация в залата на Юстиниан II, на който Елена в качеството си на императрица седяла на големия трон на Теофил, а снаха ѝ на златен стол отстрани. Роман II заел престола през 959 г., когато Константин VII умрял. Имало е слухове, че Константин е бил отровен, които обаче не били доказани. Теофано опитала да накара Роман да премахне от двореца майка си и го убедила да изпрати петте си сестри в манастири. По този начин Теофано със сигурност изместила вдовицата императрица, която била силно наскърбена от прогонването на дъщерите си от двореца и завършила земният си път скоро след това на 19 семтември 961 г. С премахването на Елена Лакапина Теофано най-вероятно се е стремила да премахне нейното влияние върху доста незрелия Роман. Византийската императрица Елена Лакапина била дъщеря на Роман I Лакапин и съпругата му Теодора. Елена изглежда била наследила находчивостта и съобразителността на баща си Роман I Лакапин. През декември 944 г. Лакапин бил детрониран от синовете си Стефан и Константин и бил заточен в манастир. Причината за това е, че бащата на Елена настоял вместо от синовете си да бъде наследен от зет си Константин VII. На 27 януари 945 г. Константин VII успял да детронира братята на съпругата си и възвърнал едноличната си власт. Със сигурност Елена е взела участие в заговора срещу братята си, като по този начин тя останала единствената императрица в Империята.
Регентството на Теофано
Теофано и Роман имали поне три деца: Василий, вероятно роден през 958 г., Константин – през 961 г., и Анна, родена на 13 март 963 г., два дни преди смъртта на баща ѝ. Теофано имала по-голяма дъщеря Елена. Роман II уплавлявал империята по-малко от три години и половина и бил само на двадесет и четири, когато умрял. Императорът не бил толкова лош държавник. Той не странял напълно от държавните дела, но вземал своите решения главно под въздействието на съпругата си Теофано и на евнуха Йосиф Вринга. Това предизвикало определена отрицателна реакция главно от страна на военното съсловие, което започнало да крои планове за завземане на властта.
Младият василевс (император) обичал най-много от всичко пировете и лова. След едно продължително ловуване той се разболял тежко и умрял на 15 март 963 г. Съществувало е подозрението, че бил отровен от съпругата си Теофано. Двамата синове на Роман II и Теофано Василий II и Константин VIII са били наследници на престола, а майка им била назначена за техен регент. Въпреки това Теофано разбирала, че за да заздрави властта си, трябва да се съюзи с най-влиятелния византийски военачалник по това време Никифор Фока. След като бил обявен от армията за император в Кесарея на 15 август Никифор II влезнал в Константинопол, разпръснал силите на евнуха Йосиф в кървави улични сражения и на 16 август бил коронован за император в „Света София“. След като получил императорската корона Никифор Фока се оженил за овдовялата Теофано, за да легитимира властта си като законен продължител на Македонската династия. Никифор II Фока произхождал от стар род от средите на военната аристокрация, който имал гръко-арменски корени. Неговият прадядо Фока бил турмарх (нисш военачалник) в тема Кападокия и към 872 г. участвал в превземането на Тефрике срещу павликяните. Синът му (дядото на Никифор II) – Никифор Фока (Стари), започнал военната си кариера като манглавит (гвардеец), след това бил издигнат от Василий I за протостратор, а към 878 г. – за стратег (управител) на тема (провинция) Харсиани. Никифор Фока (Млади) бил най-големият син на Варда Фока, роден около 912 г., женен за неизвестна по име дъщеря на Евдоким Малеин. Той бил нисък, набит, мургав, с гъсти вежди и брада, черни умни очи и леко извит нос. Вероятно още през 945 г., заедно с въздигането на баща му Вардар Фока, Константин VII назначил младия Никифор за стратег на тема Анатолик. Едно от първите действия на Никифор II като василевс било насочено към отстраняването на Йосиф Вринга и неговите поддръжници. На тяхно място той назначил свои роднини и доверени лица. Брат му Леон бил въздигнат за куропалат и доместик на Запада, а баща му Варда – за кесар. Негов пръв съветник станал евнухът Василий – незаконороден син на Роман I Лакапин от неизвестна българка, който бил издигнат от Константин VII за паракимомен. За доместик на Изтока бил определен добилия голяма слава Йоан Цимиски – също роднина на новия император по женска линия.
Според византийският историк Йоан Скилица Фока е имал връзка с Теофано още когато император Роман II е все още жив и това била една от причините Йосиф Вринга да е бил толкова зле настроен към него. Причината Теофано да застане на страната на Фока при избора му за император и нейн законен съпруг може да се търси в това, че императрицата осъзнала, че най-добрият и шанс да запази трона за синовете си е бил именно да подкрепи Фока, особено след неговото провъзгласяване от армията. Византийският историк Михайл Псел предполага, че вторият брак на Теофано е следствие от това, че тя била е изправена пред нестабилна политическа ситуация. Не е ясно до каква степен императрицата участвала в управлението на Византия през месеците на регентството, въпреки че според Йоан Скилица тя е участвала в отравянето на Стефан, син на Роман I Лакапин, който е бил коронован за съимператор от баща си и е бил потенциален претендент за трона. Стефан бил в изгнание в Метимна на о-в Лесбос и починал внезапно на Великден. Отстраняването на Стефан, ако изобщо е било такова, е било акт на политическа консолидация на режима, а не на личното отмъщение на императрица Теофано, но трябва да се постави под въпрос точността на информацията предоставена от хрониста Скилица, тъй като той свързва всички неочаквани смъртни случаи с отрова и ги приписва на Теофано. Никифор Фока може би е искал да се ожени за прекрасната императрица дори само за да узакони собствените си претенции за трона, но като се има предвид, че отдавна е искал да стане монах и е бил отдаден на аскетични практики, извънбрачна връзка между тях е изключена. Лъв Дякон съобщава, че Никифор се е въздържал от секс и не консумирал месо от случайната смърт на сина си Варда, който е бил убит от копие, докато си играел с братовчед си. Има сведения, че монашеските му съветници го убеждавали да се ожени и да започне отново да яде месо. Следователно той се оженил за Теофано, която била истинска „Елена от Троя“. С брака между Никифор и Теофано правата на малолетните императори били осигурени. Теофано си спечелила нов съпруг император, запазила статута си на императрица и осигурила продължаването на империята за Василий и Константин, които били на възраст съответно на пет и три или две години. Бракът на Никифор и Теофано се оказвла незаконен, тъй като Никифор е бил кръстник на поне едно от децата ѝ, поради което според Православната църква Теофано и Никифор са духовни роднини. Патриарх Поликтист (956 – 970) отказа. да допусне императора до светите тайнства преди той да се покае публично за втория си брак. Патриархът дори заплашил Никифор с отлъчване от църквата и заявявил, че няма да промени решението си докато императорът не остави Теофано. В отговор на това Варда Фока, брат на императора, дал клетва пред патриарха, че Никифор не е кръстник на нито едно от децата на Теофано. Патриархът повярвал на Варда и позволил на Никифор отново да влиза в църквата, както и да задържи Теофано като своя съпруга.
Не след дълго време Теофано станала любовница на младия и амбициозен военачалник Йоан Цимиски, с когото организирал заговор срещу Никифор Фока. През нощта на 10 декември 969 г. Теофано и Йоан Цимиски нахлули в спалнята на императора, като Цимиски тежко го ранил с меча си в лицето, след което го запитал: „Кажи ми, безразсъден и злобен тиранино, не те ли издигнах аз на ромейския престол?! Не си ли задължен на мен за тази върховна власт?! Защо ти, завладян от завист и безумие, забрави за това благодеяние и не се поколеба да отнемеш от мен, човека, който ти оказа толкова голели услуги, върховното командване на войската?! Ти ме отпрати като някой презрян скитник на село, да водя безсмисления, живот на земеделец, мен, мъж доблестен и по-храбър от теб, мъж, от който треперят всички неприятели и от чиито ръце никой няма да те спаси сега! Говори, ако все още можеш да кажеш нещо за свое оправдание!“ След като измъчвали още малко тежко ранения Никифор II Йоан Цимиски го блъснал в гърдите и посякъл главата му. След това заповядал да я отрежат и да я покажат на императорската гвардия, която веднага минала на негова страна и го признала за василевс.
В изворите се смята, че участието на Теофано в смъртта на Никифор може да е било политически мотивирано, тъй като тя е била загрижена за бъдещето на децата си с оглед на факта, че имало слухове, че Никифор планирал да кастрира Василий и Константин и да постави на трона брат си Лъв.
След като взел властта Йоан I Цимиски отстранил всички родственици и близки на убития си съперник, особено на ключовите длъжности в армията, флота, гвардията и темите. На Рождество Христово 969 г. той бил тържествено коронясан от патриарх Полиевкт в храма „Св. София“ за съимператор на малолетните василевси, но фактически започнал да управлява като автократор. За извършването на тържествената церемония новият император Йоан I трябвало да сключи споразумение с църквата, която простила убийството на Никифор II, но в замяна той трябвало да прогони Теофано от двора. Само тогава Поликтист би се съгласил да допусне Цимисхий в църква и би го короновал за император. Категоричността на патриарха принудила Йоан Цимисхи да приеме условията му. След коронясването на Йоан Цимисхий за имперетор Теофано е изпратена в изгнание, от което се връща едва след като на трона сядат синовете ѝ. Въпреки че Теофано със сигурност не е била виновна за всички престъпления, които ѝ приписват както средновековни, така и съвременни автори, тя все пак е била силна личност и важен политически фактор във Византия. Почти сигурно е, че тя не е убила свекъра си Константин VII или първия си съпруг, а предположението, че тъй като е била „сексуално разкрепостена“, Василий може да е бил незаконен син е доста необосновано.
Библиография:
- Божилов, Ив. Византийските василевси. София 1997.
- Острогорски, Г. История на Византийската държава. София 2008.
- Garland, L. Byzantine Empresses. Women and Power in Byzantium AD 527-1204-Routledge. London 1999.
