Направи дарение на училище!

Автор: Емили Терзиева

Резюме: В статията са разгледани някои от най-впечатляващите иновации във фармацевтичната индустрия и медицината. Как предсказанието на Стив Джобс за бъдеще на технологиите, пряко свързано с биологията, се развива днес. Протези, управлявани чрез мозъчни сигнали. Проектът „човешки геном” – продължилите повече от 20 години изследвания на гените в човешкия организъм, днес позволяват разработването на индивидуални фармакотерапии, в зависимост от конкретен геном, в развиващата се наука – Фармакогеномика. 3D-лекарства и връзката на формата с освобождаването на медикамента в организма. Наблюдаването на лекарственото действие, сякаш гледаме видеоклип в YouTube. “Lucy” в реалния свят.

Ключови думи: Фармация, медикаменти, медицина, дигитално, фармакогеномика, нанотехнологии, 3D-принети, видеонаблюдение, Lucy, сензорна памет, протези

Никога светът не се е развивал толкова бързо, както днес, главно заради технологичните шедьоври на XXI век. С появата на все по-иновативни устройства за компютърни игри, фотография и бази данни, логично същото темпо се очаква и в изследванията на човешкия организъм. Дигиталното бъдеще на медицината и фармацията предизвиква разработването на много проекти днес, но интересен е фактът, че доста по-рано за това развитие на технологиите се е сетил Стив Джобс. По време на събитие в известна американска болница, преди повече от 6 години, Джобс заявява: “Мисля, че най-големите иновации на XXI век ще бъдат на пресечната точка между технология и биология”. Нарастващият скептицизъм към действието на някои лекарства и ваксини принуждава фармацевтичните компании да търсят нови и индивидуални методи на лечение.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Фармакогеномика

Все по-широка популярност придобива разработването на “индивидуално лечение”. След получените данни от проекта “Човешки геном”, финансиран от правителствата на някои от най-силните икономически страни, все повече изследвания са базирани на връзката на медикаментите с конкретни гени. Изследва се влиянието, както на гена върху медикамента, така и обратното. Такъв е подходът, който интегрира клинична и молекулярна информация, за да се разбере биологичната основа на заболяването. Тази информация може да се получи чрез превръщане на ДНК в данни чрез процес, наречен геномна секвенция. Учените могат да използват тази информация, за да се идентифицират специфични генни аномалии, както и за определяне при кои пациенти лечението с даден медикамент ще бъде по-ефективно и за кои има вероятност за получаване на тежки странични ефекти. Това може да помогне за разработването на нови терапии, определянето на индивидуална доза на лекарство за всеки пациент, както и подобряване на съществуващите лекарства.

GSK, Pfizer, Bayer и други компании провеждат изследвания на над 70 000 пациенти за генетична зависимост и известно унаследяване на заболявания като рак и Паркинсон.

Сензорни протези

В последните години активно се изследват и финансират проекти, насочени към развитието на функционалността на протезите. Изкуствените ръце и крака се превръщат в по-истински от всякога, чрез специална технология, която свързва електроди в мозъка на пациента, така че всеки сигнал от нервната система се предава като реален жест в изкуствената протеза. Изследването предизвиква огромен интерес за връзката на подсъзнанието с волевите реакции. При някои пациенти са правени опити за предизвикване на мозъчната активност чрез команда, когато пациентът съзнателно иска да задвижи протезата. Интересен е фактът, че този тип опити останали в пъти по-неуспешно в сравнение с несъзнателните. Дете на пациент с ампутирана ръка, преминал през продължителни прегледи без да вижда семейството си, бива въведен в залата за изследвания. При приближаването на детето, пациентът несъзнателно се опитва, по навик, да прегърне детето си и протезата се задвижва. Ролята на електродите в мозъка ще бъде насочена именно към долавяне на тези сигнали.

3D-лекарства

Друг амбициозен проект в последните години са така наречените 3D-принтери. Докато до момента вече беше известно разработването на технологии за създаване на изкуствени органи, то фармацевтичната индустрия отвръща с 3D-принтери за лекарства. Тази иновация е свързана с фармакогеномиката, тъй като новите принтери ще определят конкретни дози, както и форми на лекарствата за всеки пациент. Установено е, че обемът на лекарството и неговата форма определят скоростта на освобождаване в организма, така сферичните и лекарствата под форма на куб се разтварят много по-бързо в сравнение с тези под формата на пирамида, според учените от Лондонския университет. Смята се, че новата технология може дори да позволи на пациентите сами да произвеждат лекарствата си в домашни условия след предварително изследване на генома. Новата технология бавно поставя един върху друг слоевете на лекарството, така че да улесни неговото усвояване в организма. Това е технология, която в момента е доста скъпа и се осъществява бавно. Активно се изследва действието на този тип лекарства към по-трайното запаметяване, от части по примера на филма „Люси”.

Видеонаблюдение на лекарства

Медицинският и IT сектор усилено работят и по нова технология, която се очаква да бъде представена съвсем скоро за видеонаблюдение на действието на лекарството в човешкия организъм. Чрез специални наночастици, вградени в лекарствата, всеки лекар ще може да наблюдава как действа лекарството в организма на пациента като видеоклип. Новата технология цели и улесняването на химиците във фармацевтичните компании, които също чрез видео система ще могат да следят състава и действието на лекарствата и ваксините, още преди да бъдат клинично тествани.

Нанотехнологии

Нанотехнологиите се основават на микроскопични частици с размер от 1 до 100 нанометра. (За сравнение, лист от вестник е с дебелина 100 000 нанометра). Наночастиците обикновено са съставени от биологичнобазирани наномашини или прости наноструктури, които вече са показали, че съдействат за доставяне на противоракови лекарства и намаляване на токсичността. Именно тези технологии ще участват в контролирането на лекарственото действие. Медицински изследователи проучват също и възможността да се използват микроскопични роботи, наречени наноботи, които могат да бъдат предварително програмирани да изпълняват задачи в човешкото тяло. Наноботите се консумират под формата на хапче или инжекция, цели се тяхното действие да бъде насочено към унищожаване на раковите клетки или извършване на  хирургични интервенции вътрешно.

Част от примерите са преведени от: http://blog.proclinical.com

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!