Автор: Илиана Дечкова

Технологията в своята същност представлява алгоритъм, предварително изготвена програма за действие, която съдържа поредица от стъпки, помагащи за достигането на определена цел. Технологията е съвкупност от способи и средства за постигане на желан резултат; начин за преобразуване на даденото в необходимо. Технологията включва последователността на операциите и процедурите, тя е свързана с използваните машини, оборудване, инструменти и материали. Но какво представлява педагогическата технология? В началото този термин е свързван с използване на определени технически средства в обучението, докато днес под това понятие се разбира начин, път за изграждане на продукт с определени качества. Съществува закономерност, особено изразена при педагогическите технологии, а именно – новите технологии остаряват и трябва да бъдат заменени с нови. Но всяка нова технология лежи върху някоя стара, която и служи за основа. Често новите технологии отричат старите, но в същото време съдържат в себе си важните и ценни неща от старата.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Урокът е структура, моделирана от представители на различни култури, учители, които възпроизвеждат опита, нагласите, ценностите и културата си и в същото време своите индивидуални знания и отношение към света. 

Урокът е структура, която обединява група деца, представители на различни социални групи,  с различни ценностни ориентации, с различни традиции, с различен обществен престиж. Урокът все повече трябва да разширява възможностите за индивидуална свобода, да осигурява достатъчно избор в действията и усещане за сигурност на всяко дете. 

Децата са силно податливи на внушение, затова възприемат поднесената им информация с всичките си сетива, възприемат и поведението на учителя. Те му подражават, той е пример за тях, възприемат неговите истини и ценности, съпреживяват неговите настроения и по този начин изграждат представите си за света. Затова и отговорността на учителя е изключително голяма. Чрез урока учениците изграждат представи, понятия, образи, формират система от знания, умения и компетентности за опознаване на света в който живеят и евентуално, при възможност от тяхна страна за промяна на същия този свят. Развиват умения за прилагане на усвоените знания в нови, нестандартни ситуации. 

Главният урок, който трябва да предаде съвременният учител е как да се учи. Основната задача е да научим децата да учат. Експертите са на мнение, че няма как да бъдат научени днешните деца на умения и знания, които да им гарантират реализация на пазара на труда в бъдеще, ако те ще заемат работни позиции, които още не са възникнали. Затова е необходим холистичен подход в преподаването и най-ценното умение, на което децата следва да бъдат научени, е да свикнат да учат, т.е. да се научат как и откъде да попиват нова информация, която ще им бъде полезна за развитието и кариерата им, и да не спират сами да търсят информация и да се усъвършенстват, защото училището или университетът няма как да ги подготвят за всичко, което ги очаква в истинския живот. При холистични подход наблюдаваме голяма степен на автономност за обучавания. Учебния процес вече не се доминира от учителя, а се модифицира в споделена отговорност. Отношенията между учител и ученик стават субективно-субективни, а не субективно-обективни. Авторитетът на учителя се гради, не се налага. 

Планирането – първият технологичен етап на урока 

Урокът е планирана и целенасочена дейност. Той се изготвя по определен начин от страна на учителя. Това е динамичен процес на общуване между два субекта – учител и ученик, при който се реализират целите на обучението. Планирането на урока е важно за образователния процес. Планът на урока подпомага дейността на учителя като уточнява целите на урока, предотвратява пропуска на важни компоненти, помага за постигането на по-дългосрочни цели. Планирането на отделните етапи на урока е нужно, за да се поднесе информацията правилно. Всеки етап от урока надгражда предходния, затова е важно да има връзка между отделните етапи. Въпреки това ние не можем да планираме един урок в строго фиксирана рамка. Планът трябва да е гъвкав и с отворен характер.  До скоро обучението беше насочено преди всичко към учителя и учебните материали. В съвременното обучение по чужд език все по-актуален е така нареченият комуникативен подход, който е ориентиран към ученика. Това означава отделните етапи от планирания урок да са насочени към нуждите и желанията на учениците. Защото не всички деца учат по един и същ начин. Планирането на един урок е творчески процес. Да, учителят трябва да се води по учебника, който използва, но в същото време трябва да представи урока по свой начин. Децата са различни. Няма как да представим един и същи урок по един и същи начин в различните класове. 

При ЧЕО водещата цел е да развием у обучаващите се умения за общуване на изучавания език. Езикът не бива да се разглежда само от страната на неговите формални особености. По-важното е неговото приложение в социални условия. Важно е също да осигурим социално-психологически условия в часа, да изграждаме позитивна учебна среда. Важна е и мотивацията на учениците. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 159 на списанието.