Превод: Елена Пъневска, сп. Българска наука, бр. 86, 2016 г.
Случвало ли ви се е да бъдете толкова погълнати от модерния свят, изпълнен с технологии, ресторанти за бързо хранене и наложени модни тенденции та да забравите, че далеч не сме единствените на нашата планета? Съществуват племена, които не се интересуват от новия модел мобилен телефон, не се вълнуват от колите и са далеч от суетата и материалното.
Нека ви откъсна от познатото и да ви запозная с няколко племена, с които да посетим различни части на света. Племена, силно обвързани с природата, братството и простичките неща в живота.
Баига
Ще започна с едно от любимите ми племена, тъй като за мен те са изградили образ на хора, изпълнени с чистота и особено силна любов към природата. Племето Баига населява няколко различни области в Индия – районите на Утар Прадеш, Мадхя Прадеш, Чхатисгарх и Джаркханд.
Племе, открояващо се от останалите с нежеланието си да комуникира с други племена, което го прави изключително сплотено. Баига са истински горски хора и преживяват с плодове от майката Земя и от гората. Никога не биха изорали почвата, тъй като според тях по този начин ще наранят тяхната майка (Земята) и тя ще бъде принудена да ражда насилствено плодове, които ще отнемат от силата й, причинявайки й болка. Друга тяхна характерна черта е татуирането – занаят, който се предава от майка на дъщеря. Жените са изрисувани целите, а тези от тях, които практикуват занаята, са смятани за изключително интелигенти и образовани.
Калам
От Индия и миролюбивите Баига преминаваме към Калам. Племе, обитаващо Нова Гвинея и по-точно високите части на планината Симбай, където може да се достигне единствено със самолет. Калам живеят в пълна изолация, което е допринесло богатата им култура да бъде запазена толкова дълго време непокътната.
Телата им са изцяло украсени с различни орнаменти като например големи черупки от морски таралеж, клюн от птица калао, кожа от австралийски опосум, диви цветя, освен това са накичени с различни гривни. На главите си носят корони, украсени с пера на птици, основно различни видове папагали– какаду, многоцветните лори и т.нар. райски птици, които наброяват около 39 вида. И всъщност, цялата тази „маскировка“ служи за отбрана на територията им и заплаха за нежеланите гости.
Веднъж годишно, през третата седмица на септември, се организира празник за момчета на възраст от 10 до 17 години, който продължава една седмица. На този празник те трябва да се научат от по-възрастните мъже как да организират обреди и ритуали и за първи път им правят пиърсинг – поставят им малка кръгла черупка от морски таралеж, която да виси от носа им.
Ненец
Оставяме изолираните Калам с техния екзотичен вид и се запътваме към мястото, където температурите през зимата достигат -50 градуса по Целзий. Мястото е полуостров Ямал (в превод „Накрая на света“), разположен в северната част на Сибир, където от хиляди години живеят Ненец.
Те са номадски народ, чийто главен спътник и помощник в живота е еленът. От тези животни Ненец си набавят храна, дрехи и ги използват за превоз. През лятото мигрират заедно със стадата елени и при техните походи с дължина близо 2 000 км събират стада от около 10 000 елени.
Но всеки от племето отглежда и по един „свещен“ елен, който не се използва за транспорт и не бива да се убива докато не остарее или не загуби способността си да ходи.
Коравите Ненец се хранят със сурово месо и кръв от елените, защото вярват, че ако не ядеш месото сурово и не пиеш кръв директно от животното, няма да можеш да оцелееш на тежките условия на живот и си обречен.
Кхаси
От суровите полета на Сибир ви пренасям отново към Индия и по-скоро в селцето Маулинонг, където сред дивите джунгли живее племето Кхаси.
Едно изключително интересно и различно племе. Едно племе, в което цари матриархат.
Да, точно така. В него все още съществува матриархатът и жената играе главна роля във всяко едно отношение. Жените са тези, които наследяват земите в рода, децата взимат тяхното презиме и браковете се сключват в дома на съпругата.
При Кхаси нежният пол се ползва с изключително уважение и всяко пренебрежително отношение, камо ли подхвърляне на обида или дори намек от страна на мъжете, се счита за подриване на обществените устои.
Семействата предпочитат да имат дъщери вместо синове и ако в някое местно семейство се раждат само момчета, родителите биват гледани със съжаление. Съществуват няколко версии относно това защо през годините матриархатът се е установил в Кхаси. Според една от най-достоверните причина за тези отношения е честото воюване на мъжете. Бащите са взимали малките си синове на война, а в селото са оставали само жените с дъщерите и така малко по-малко женската половина е утвърдила авторитета и положението си в селото.
Въпреки матриархата обаче, мъжете са тези, които работят на полето и получават по-висока заплата, а жените се грижат за домакинството и решават как да бъде разпределен семейния бюджет.
Цялата сила и самочувствие на момичетата от Кхаси не идва от желанието им да превъзхождат мъжете. А от това, че от малки момиченца, те знаят, че заемат централно място в обществото, че са тези, чиято мисия е да продължат живота на земята.
ТheKalbeliya (или Тези-които-обичат-змиите)
Накрая бих искала да завърша с едно племе, което грабна вниманието ми с документалния филм за тях “Cobra Gypsies” на Рафаел Треза. В превод названието им означава „Тези, които обичат змиите“. Създателят на филма, Рафаел Треза, живее с тях в продължение на 3 месеца и се сблъсква с всяка част от тяхното ежедневие – от това да ловят змии, включително кобри, с голи ръце или въоръжени единствено с обикновена пръчка, до начина, по който празнуват различните си тържества и сватби. А Тези-които- обичат-змиите наистина обичат музиката и танците.
Интересен народ, който никога до появата на Рафаел Треза не е виждал чужденец, но въпреки това са изключително гостоприемни с него. Тържествата им са изпълнени с много цвят и танци. Всички са силно духовно извисени хора, чийто живот е далеч от материалното.
Отглеждат максимум по три деца, тъй като са наясно с малкото парични средства, с които разполагат, и нуждата на децата от образование. От една страна майките искат да раждат синове, защото след сватбата те остават в дома, а момичетата го напускат, но от друга страна женската част в това племе има една от най-доходоносните професии при тях – танците.
На погребенията им също има много танци и музика, а всички гробове са оградени с големи и тежки камъни, и се намират на различни хълмове в областта, в която живеят.
Сватбите се уредени, както в цяла Индия, още от ранна детска възраст. Вярват силно в съпружеските си взаимоотношения и че смъртта е единствената, която може да ги раздели.
