Направи дарение на училище!

Създадени сме от звезден материал!

Ето нещо, върху което да помислите: средностатистическият човек е създаден от 7 000 000 000 000 000 000 000 000 000  (7 октилиона) атома и повечето от тях са водород – най-често срещаният елемент във Вселената, произведен от Големият взрив преди 13,8 милиарда години.

Останалите атоми били създадени от древни звезди, съединили се или експлодирали  милиарди години след създаването на Вселената, а малко количество могат да бъдат приписани на космическите лъчи – високо енергийна радиация, която предимно произлиза от някъде извън Слънчевата система.

Астрономът Карл Сейгън в епизод на Cosmos казва: „Азотът в нашата ДНК, калцият в зъбите ни, желязото в кръвта ни, въглеродът в ябълковите ни сладкиши са създадени във вътрешността на рухващи звезди. Ние сме създадени от звезден материал“.

За да ви даде по-добра представа откъде идват съставките на всеки човек, Jennifer A. Johnson, астроном от Щатския университет в Охайо е сглобила тази периодична таблица, която разделя елементите според техния произход:

Разбери повече за БГ Наука:

***

За да я направи да съответства на човешкото тяло, Johnson обяснява, че премахнала някои елементи от долния раздел.

„Tc, Pm и елементите след U нямат дългогодишни или стабилни изотопи. Отхвърлила съм елементите след U в този план, но да не включа Tc и Pm изглеждаше странно, затова съм ги включила в сиво“, обяснява Johnson в блога си заедно с Sloan Digital Sky Survey.

Новата периодична таблица се основава на работата на Johnson и колегата ѝ, астрономът Inese Ivans от Университета в Юта още от 2008 година – проект, зародил се от равни количества чувство на неудовлетвореност и отлагане.

Както можете да видите от оригиналната версия, новата е доста по-изчистена:

„Това става, когато дадеш на двама астрономи, които са уморени от това да напомнят на всички кои елементи периодичната система с кои процеси се свързват, няколко маркера и малко време, в което е трябвало да слушат лекции“, шегува се Johnson.

Периодичната таблица работи като идентифицира шестте източника на елементите в телата ни и ги разгражда до процесите във Вселената, които могат да породят нови атоми: сливане при Големия взрив, разпад на космическите лъчи, сливане на неутронни звезди, експлодиращи тежки звезди, умиращи леки звезди и експлодиращи бели джуджета.

Начинът, по който съответните цветове изпълват кутиите с елементи, показва приблизително колко от този елемент е резултат от различни космически явления.

Можете да видите елементи като кислород (O), магнезий (Mg) и натрий (Na), които са резултат от огромни експлозии на тежки звезди, наречени Супернови, които се появяват в края на живота на звездата, когато или гориво ѝ се изчерпва, или акумулира твърде много материя.

Невероятното количество енергия и неутроните, които се освобождават, позволява образуването на елементите – процес, познат като нуклеосинтез – и да се разпространят из Вселената.

Старите фаворити като въглерод (C) и азот (N) от друга страна, съществуват предимно благодарение на леки звезди, които приключват живота си като бели джуджета.

Странните елементи бор (B) и берилий (Be), както и някои изотопи на лития (Li) са уникални по произход, защото те са резултат от високо енергийни частици, наречени космически лъчи, които се придвижват през нашата галактика приблизително със скоростта на светлината.

Повечето космически лъчи произлизат от места извън Слънчевата система и понякога извън Млечния път и когато те се сблъскат с определени атоми, дават началото на нови елементи.

Интересното е, че тъкмо литият е част от причината Johnson изобщо да реши да класифицира тази периодична таблица. Ако получавате сериозно deja vu, това е защото има подобна версия в Уикипедия:

Но, както Johnson обяснява, версията в Уикипедия е неясна на някои места, а на други – напълно грешна.

Тя казва, че „големите звезди“ и „малките звезди“ във версията от Уикипедия нямат много смисъл, защото нуклеосинтезът няма нищо общо с радиуса на звездите, затова трябва да предположим, че те са респективно „тежки звезди“ и „леки звезди“.

„Тежките звезди приключват съществуването си (поне понякога) като разпаднали се в ядрото супернови. Леките звезди обикновено приключват като бели джуджета“, казва Johnson.

„Но понякога белите джуджета, които са в бинарна система с друга звезда, добиват достатъчно масивност от спътника, че стават нестабилни и експлодират като т.нар. Свръхнова тип Ia. За коя супернова става въпрос в графиката от Уикипедия не е ясно.“

Има също проблем с лития: „Информацията за литий (Li) е неправилна. Изотопът ⁶Li наистина е създаден чрез космически лъчи, които удрят други ядра и ги разпръсват. Но голяма част от досега най-познатия изотоп ⁷Li е несъмнено създадена в леки звезди и е разпръснат във Вселената докато звездата умира. Някои ⁷Li също са създадени при Големия взрив, а малка част и от деленето на космическите лъчи.“

Погледнете в блога на Johnson за периодична система с по-висока резолюция, а ако имате нужда от таблица за цветна слепота, тя е направила и такава:

Превод: Никол Николова

Източник: Science Alert

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!