Направи дарение на училище!

Превод: Надя Кискинова, астроном в НАО „Ю. Гагарин“, Стара Загора, сп. Българска наука, бр. 86, 2016 г.

От 15 януари 2016 г. започна уникална популяризаторска кампания, чрез която всеки желаещ може да бъде в течение на търсенето на земеподобна планета в системата на най-близката до нас звезда Проксима Центавър. Наблюденията ще се провеждат от януари до април 2016 г., след което в продължение на няколко месеца ще се обработват и анализират, а накрая ще се публикуват в научни списания като окончателен резултат. Целият процес може да бъде следен в реално време чрез блогове и социалните мрежи.

Съзвездието Центавър (от лат. Centaurus) заема голяма площ от южното небе. В него може да се изброят около 150 звезди с невъоръжено око, но най-ярките от тях, както и голяма част от съзвездието е недостъпно от нашата географска ширина. Наричат го още Кентавър – същество, което е наполовина човек, наполовина кон от древногръцката митология. Така са навързвали във фигура ярките му звезди в древните звездни карти. Най-ярката звезда – Алфа от Центавър, наричат я още Толиман, е четвърта по яркост на цялото небе. Тя се състои от две звезди, подобни на Слънцето, на разстояние една от друта 23 пъти повече от разстоянието Земя-Слънце (150 милиона километра). На съществено по-голямо разстояние от тях – 13 000 пъти разстоянието Земя-Слънце е слабата, невидима с просто око по-малка звезда от типа на червените джуджета. Тя именно е Проксима (Proxima Centauri). Гравитационно свързаната звездна система на Алфа Центавър е открита през 1839 г., но поради това, че се слива с фона от неярки звезди и е отдалечена от двете звезди на Алфа Центавър, едва през 1917 г. е установено, че Проксима е третата компонента на системата.

Разстоянието от нас до нея е 4,22 светлинни години.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Фиг.1. Системата на Алфа Центавър

Досега наблюденията на тази слаба червеникава звездичка показват сякаш наличие на по-малко тяло, въртящо се около нея. В хода на кампанията ще бъдат направени прецизни измервания на отклоненията в положението на звездата, които може да се дължат на гравитационни смущения на планета с размерите на Земята!

Наблюденията са чрез приемника HARPS (High Accuracy Radial velocity Planet Searcher) на 3,6-метровия телескоп на Европейската южна обсерватория в Ла Сила. Данните от този приемник ще се допълват от данни на допълнително включени към проекта роботизирани телескопи от цял свят от мрежата BOOTES (Burst Optical Observer and Transient Exploring System) и LCOGT (Las Cumbres Observatory Global Telescope Network). Тези роботизирани телескопи ще измерват яркостта на звездата в продължение на двата месеца и половина наблюдения всяка нощ. Тези техни данни ще позволят да се установи дали регистрираните отклонения в положението на звездата са случайни и свързани евентуално с турбулентност на повърхността й или те наистина сочат присъствието на екзопланета.

Просветителската кампания Pale Red Dot (което може да се преведе като Малка или бледа червена точица) не само дава възможност на всеки да следи наблюденията и резултатите по проекта. Всеки ще може да види как се прави наука, как работи една съвременна обсерватория, как астрономите, специализирали се в различни направления, обединяват усилията си, как събират, анализират и интерпретират данните.

„Ние поемаме риска да привлечем вниманието на широката публика към нашите наблюдения без да знаем предварително към какво могат да ни изведат те. Докато трупаме данни, ние не можем да гадаем какво точно ни сочат те. Това ще стане ясно едва като дойде време да публикуваме статията си, а е напълно възможно резултатите да сочат, че няма доказателство за наличие на планета около Проксима. Но самият факт, че ние можем да търсим толкова малки обекти, е поразително постижение“, казва Гелем Англада-Ескуде (Guillem Anglada-Escude), координаторът на проекта и добавя: „Ние искаме да споделим с хората страхотното чувство на възторг от научното търсене. Ние искаме да покажем „кухнята“ на научните изследвания, детайлите на процеса, пътят на пробите и грешките, усилията, стоящи зад всеки получен резултат в новините на деня. Правейки това, ние се надяваме да привлечем повече хора към образованието и науката изобщо.“

В рамките на кампанията Pale Red Dot обикновено незабелязващите се детайли в научното търсене ще бъдат изнасяни в серия от статии и в социалните мрежи. Астрономи, учени и инженери от ESO, участващи в кампанията, писатели популяризатори на науката, наблюдатели и други експерти ще публикуват множество постове в блогове на всякакви теми, ще разказват за методите за търсене на екзопланети, както и за строящия се най-голям телескоп E-ELT (European Extremely Large Telescope), за звездите. В социалните медии ще се появяват ежедневни съобщения за хода на наблюденията и за всичко, свързано с кампанията. Всеки може да се абонира за тях.

Откъде идва наименованието на кампанията? Когато през 1990 г. сондата „Вояджър-1“ (Voyager 1), следвайки своя път към покрайнините на Слънчевата система, се обръща към Слънцето и снима близките до него скалисти планети, сред които е Земята, някой възкликва за нея „бледа синя точица“. По-късно известният астроном и популяризатор на науката Карл Сейгън заимства този израз за заглавие на свое есе Pale Blue Dot: A Vision of the Human Future in Space. Тъй като Проксима от Центавър е червена малка звезда, то се допуска, че предполагаемата планета около нея, отразявайки светлината на звездата си, също ще е червеникава – затова по аналогия е избрано наименованието Pale Red Dot.

И така, кампанията вече започна на 15 януари 2016 г. и всеки може да стане свидетел на резултата.

 Нещо повече за Европейската южна обсерватория (ESO, The European Southern Observatory)

Това е водеща световна европейска астрономическа организация, в която участват 16 държави: Австрия, Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Финландия, Франция, Република Чехия, Швейцария и Швеция, а също Чили, на чиято територия се разполагат комплексите от най-големите телескопи в света. Те са в планините Ла Сила, Паранал и Чахнантор. На Паранал е Много големият телескоп на ESO (The Very Large Telescope, VLT) и два широкоъгълни телескопа с голямо зрително поле: инфрачервеният VISTA и Обзорният телескоп VLT (VLT Survey Telescope) във видимата светлина.

ESO е европейският партньор на най-големия в света астрономически проект ALMA, представляващ система от радиотелескопи, работещи в милиметровия и субмилиметровия диапазон от дължини на вълните.

На планината Серо Армазонес, недалеч от Паранал, ESO строи E-ELT (European Extremely Large optical/near-infrared Telescope) – 39-метров оптически и инфрачервен телескоп.

http://www.eso.org/

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!