Направи дарение на училище!

Автор: Неда Анастасова

Исак Нютон е един от ярките примери за висините, до които може да достигне човешкият гений и способността му да разгадава мистериите на природата. Основният принос на Нютон към науката включва количественото определяне на гравитационното привличане, откритието, че бялата светлина всъщност е смес от спектрални цветове и формулировката на математическо смятане. И все пак има друга, по-загадъчна страна на Нютон, която не е много популярна и обхваща около тридесет години от живота му, въпреки че той я пази до голяма степен скрита от своите съвременници. Става дума за заниманията му в дисциплината алхимия, която през VII век в Англия се нарича „chymistry“. Нютон написва около един милион думи по темата, като алхимичните му ръкописи включват богат и разнообразен набор от документи, лабораторни тетрадки, индекси на алхимични вещества и преписи на други източници.

Разбери повече за БГ Наука:

***

През 1936 г. светът на науката е разтресен от голям шок. През същата година аукционна къща в Лондон издава каталог, в който са описани триста двадесет и девет серии с ръкописи на Нютон, предимно написани със собствения му почерк, като повече от една трета от тях са изпълнени със съдържание, което безспорно е алхимично. Тези ръкописи, на които след смъртта на му през 1727 г. е поставен етикет „негодни за печат“, през 1936 г., както и днес, повдигат множество интересни въпроси. Дали основателят на класическата физика е бил алхимик? И ако е така, какво изобщо означава това?

Следобеда на 13 юли 1936 г. в аукционна къща „Сотбис“ започва наддаване за забележителен метален сандък, пълен с частни ръкописи и лабораторни дневници на Исак Нютон на почти триста години, повечето от които никога непубликувани. Интересно как такава безценност е стигнала до аукцион? През 1872 г. Университетът в Кеймбридж, където Нютон е учил, придобива това съкровище, при което екип от учени посвещава шестнадесет години в каталогизиране на съдържанието. Тъй като все пак са принадлежали на самия Нютон, те са били жадни да получат всякаква информация, свързана с разработването на неговите теории за движението, гравитацията, светлината и цветовете – работата, която определя самата нютонова вселена, която обитаваме. Странното в случая е, че след като преглеждат и подбират избрани документи, Кеймбридж връщат почти целия пакет на собственика – графа на Портсмут. Скоро забравен, сандъкът едва оцелява пожар в къщата. През същата 1936 г. един от потомците на графа го продава с цел печалба. Когато чукчето удря за последен път масата, творчеството на Нютон е разпределено между няколко купувачи на книги за смешната сума от 9000 паунда – значително по-малко от 18 000 долара, платени на търг през 2001 г. от неизвестен купувач само за един лист от един от ръкописите на „Парадоксални въпроси.“ 

Сред тези купувачи е и икономистът Джон Мейнард Кейнс, който едва в последния момент разбира за търга от брат си. Осъзнавайки значимостта на това, което се е случило, той веднага се заема да изкупува ръкописите на Нютон, както от частни лица, така и от търговци, и успява да събере около половината. Отначало Кейнс търсел статии на всякакви теми, но в крайна сметка се съсредоточил върху една ниша – алхимията на Нютон. Малцина знаели, че бащата на съвременната наука се е занимавал с алхимия; но колкото повече Кейнс успявал да събере и колкото повече се замислял над тези странни колекции, толкова по-ясно му ставало, че алхимията изобщо не е била ниша за Нютон. В много отношения тя е била делото на живота му – по-жизненоважна за него, отколкото физиката или математиката някога са били. По думите на Кейнс, Нютон „не е първият от епохата на разума“, „Той беше последният от магьосниците.“

Откритията на Кейнс хвърлят в смут стандартния разказ за историята на науката. През 1946 г. Кейнс отново подарява алхимичните документи на Кеймбридж, но дълго време те продължават да бъдат пренебрегвани. Всъщност едва наскоро учените започнаха систематично да изучават целия корпус, ред по ред, символ по символ. Тези усилия получават голям тласък от доцента по библиотечни и информационни науки Джон Уолш и историка на науката Уилям Нюман от Университета в Индиана, които ръководят проект за дигитализиране и публикуване на хилядите страници, които Нютон е написал по алхимия. Досега е публикувана една част от тях, но Нюман и Уолш казват, че вече са получили информация не само за човека Нютон, но и за това как алхимията е формирала неговата наука.

Дали Нютон се е занимавал с алхимия само от научно-експериментални подбуди, или просто е бил завладян от старата мечта за превръщане на неблагородните метали в злато? Дали е открил таен теологичен смисъл в алхимичните текстове, които описват тайната на трансмутацията? Или пък е бил привлечен от мистериозните графични илюстрации на хермафродити, двойки, съвкупляващи се в колби, дракони, захапали опашките си и лъвове, които ядат кървящи слънца? Не е лесно да се даде отговор на нито един от тези въпроси, поради факта, че лабораторните тетрадки на Нютон, дори онази, която съдържа първото пълно описание на блестящото му откритие, че бялата светлина всъщност е смес от спектрални цветове, изобилстват от рецепти, разработени с използване на същите алхимични източници, които препълват ръкописите, продадени от Сотбис през 1936 г. Наред с трезвите обяснения на оптични и физични явления се откриват „Тризъбеца на Нептун“, „Жезълът Кадуцей на Меркурий“ и „Зеления лъв“, всички те символизиращи различни субстанции и процеси. Каквато и да е била крайната цел на алхимичните изследвания на Нютон, ясно е, че не редно преднамерено и сляпо да се издига стена, която да ги отделя от останалата му научна работа.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 160 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!