Тайните на дълголетието: Какво ни разкриват столетниците за бъдещето на здравето

 

Можем ли да „хакнем“ стареенето?

Да остарееш здрав и жизнен – това звучи като противоречие в очите на мнозина. Свикнали сме да приемаме, че старостта неизбежно води до болести, влошено качество на живот и дълги години, прекарани в борба с хронични състояния. Но какво би станало, ако има хора, които разказват съвсем друга история? Хора, които надхвърлят границите на „нормалното“ стареене и достигат 100 и повече години без сериозни здравословни проблеми, запазвайки умствената си яснота, физическата си активност и дори трудоспособността си.

Именно такива хора са обект на десетилетни изследвания от страна на д-р Нир Барзилай – водещ учен в областта на генетиката на стареенето и дълголетието. Заедно с д-р Питър Атия, в специален епизод на подкаста The Drive, те обсъждат какво всъщност ни прави дълголетници, защо някои хора не просто живеят по-дълго, а остаряват по-различно, и как това знание може да се превърне в инструмент за превенция, терапия и дори забавяне на стареенето.

Добре дошли на едно пътешествие през гените, хормоните и възможностите на съвременната наука да разбере – и може би един ден да управлява – процеса, който наричаме остаряване.

Трите хипотези за дълголетието

Когато учените започват да изследват хора, които живеят над 100 години, първоначалният въпрос е логичен: Защо те? Какво ги прави различни? Отговорът обаче не е толкова очевиден. През десетилетията на работа с хиляди столетници д-р Нир Барзилай и неговият екип формулират три основни хипотези, които да обяснят изключителната им продължителност и качество на живот.

Хипотеза №1: „Живеят дълго, защото са правили всичко правилно“

На пръв поглед звучи разумно – може би столетниците просто са водили „перфектен“ начин на живот. Може би никога не са пушили, яли са здравословно, спортували са редовно и са имали достъп до добро здравеопазване.

Но реалността е различна – и изненадваща.

Барзилай отбелязва, следните неочаквани резултати от наблюденията си:

  • Около 60% от мъжете столетници са били пушачи;
  • 30% от жените – също;
  • Много от тях са били с наднормено тегло;
  • Повечето не са следвали специални диети и не са били вегетарианци или активно спортуващи.

С други думи – много от тях са нарушавали „златните правила“ на здравословния живот. Това поставя под съмнение представата, че доброто поведение единствено може да обясни изключителното им дълголетие.

Извод: Начинът на живот има значение, но сам по себе си не обяснява феномена на столетниците.

Хипотеза №2: „Просто нямат лоши гени“

Следващото предположение е, че тези хора са родени с късмет – че просто при тях липсват вредни мутации в тяхната ДНК, които иначе биха довели до сериозни заболявания като рак, сърдечносъдови болести, Алцхаймер и т.н.

Но и тази хипотеза се оказва подвеждаща. Екипът на Барзилай провежда цялостно секвениране на геномите на първите 44 столетници, използвайки база данни с известни „вредни“ генетични варианти (ClinVar). Резултатът е поразителен:

Всеки от столетниците носи между 5 и 6 гена, свързани с високи рискове  от заболявания, включително:

  • APOE4 (най-силно асоцииран с Алцхаймер);
  • Гени, свързани с рак и Паркинсон;
  • Генетични вариации, които при повечето хора водят до болести или ранна смърт.

Въпреки това, тези хора не развиват болестите, свързани с тези техни гени, дори в много напреднала възраст. Това означава, че носенето на „лоши“ гени не е достатъчно условие за болест, ако организмът има начини да ги компенсира или „заглуши“.

Извод: Столетниците не са генетично „перфектни“. Те също носят риск, но някак неутрализират последствията му.

Хипотеза №3: „Имат специални гени, които забавят стареенето“

Третата и най-обещаваща хипотеза е, че столетниците притежават уникални генетични варианти, които забавят процесите на стареене, предпазват от увреждания и потискат негативните ефекти на рисковите гени.

С други думи, тези хора не само избягват заболяванията – те остаряват по-бавно.

Това води до идеята за „генетична устойчивост“ (resilience) – способността на организма да понася рискове и натоварвания, без да се уврежда. Изследванията потвърждават, че такива защитни гени съществуват и че някои от тях имат дълбоки метаболитни функции – свързани с растежа, възпалението, липидния баланс и дори мозъчната функция.

Извод: Най-силната хипотеза е, че специални „добри“ гени пазят тялото, компенсирайки лошите, което прави столетниците уникални не по липса, а по наличие на нещо изключително.

Цялата статия 👉 прочетете в платформата на БГ Наука за абонати – https://link.nauka.bg/novini-abonati
Ако нямате абонамент можете да се абонирате оттук – https://nauka.bg/abonament/

"Наука за ученици, учители и родители"

Изтегли безплатно:

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.