Въпреки че има около 2000 вида светулки в света, синхронните светулки – тези, които могат да координират своите „светлинни схеми” – съществуват само на шепа места по Земята.
За да видите най-драматичното им светлинно шоу в западното полукълбо, ще трябва да се отправите към САЩ, към Националния парк Great Smoky Mountains.
„Имаме 19 вида светулки в парка”, каза Беки Никълс, ентомолог, проучвала този феномен през последните 20 години. „Всички те имат свой индивидуален модел на премигване, но Photinus carolinus е единственият ни синхронен вид.”
Четири вида синхронни светулки могат да бъдат срещнати в джунглите на Югоизточна Азия (особено в Малайзия, Тайланд и Филипините), но “те не летят и не проблясват както тук”, обяснява Никълс. „Те [светулките в Югоизточна Азия] се настаняват по дърветата и премигват. И са в пълен синхрон”, което означава, че светват и угасват заедно, за разлика от тези в Smokies, които премигват с вълнообразен ефект. В Националния парк Congaree в Южна Каролина има различни видове синхронни светулки, Никълс добавя: “но техният синхрон не е толкова драматичен, както тук.”
Най-впечатляващото място за гледане на светлинното шоу е в участъкът Elkmont на Great Smoky Mountains National Park, който прекосява границата на щатите Тенеси-Северна Каролина. Това е дом на най-големите популации на светулки в западното полукълбо. Феноменът се случва само по време на размножителния сезон на насекомите, който в САЩ продължава за период от две седмици в края на пролетта. Женските възрастни снасят яйцата си върху или малко под земята, а когато ларвите се излюпят, те се заравят в почвата и се хранят с органични вещества. Този етап трае около една до две години. След като ларвите се превърнат във възрастни светулки, те живеят само за около 21 дни – като чифтосването им е с огромен приоритет.
РЕКЛАМА:
Всяка година от средата до края на април, Никълс анализира данни на местната температура, за да предскаже пика на сезона за чифтосване – когато светлинното шоу е най-впечатляващо – така че паркът да планира своето годишно осемдневно наблюдение. Пикът зависи от различни фактори на околната среда. Ако миналото лято е било горещо и сухо, например, размножителният период ще е по-кратък, отколкото обикновено. А студена зима, последвана от влажна пролет, може да отложи сезона за малко по-късно през месеца. Когато ефектът за първи път бил научно документиран тук през 1993 г., апогеят на явлението се случил в края на май. С течение на времето, пикът се изместил до началото на юни.
Факторите на околната среда също оказват влияние върху блясъка на всяко шоу. Това, което е необходимо, е дебел слой от разложени листа и други органични вещества, така че ларвите на светулките да имат достатъчно храна, както и малко по-открита площ, без много храсталаци, така че светулките да се виждат взаимно по-лесно. И не трябва да има светлинно замърсяване. „Те се нуждаят от пълен мрак за репродуктивната фаза”, казва Никълс. Докато светулките обикновено мигат в дъжда (освен ако не е истински порой), мъгливи, леко дъждовни вечери след валеж могат да бъдат рисковани, а ако температурата падне под 10°C, няма да има шоу.
Националният парк ограничава нощния достъп до Elkmont по време на събитието, с общо 6000 до 8000 посетители всяка година (резервациите за къмпинга отварят шест месеца по-рано, а разрешителните за паркиране се разпределят чрез томбола). Много си носят сгъваеми походни столове или одеяла за зоната за наблюдение, но хладилни чанти и храна не са разрешени. Парковите рейнджъри отговарят на въпроси и разпространяват червен целофан за покриване на факли, което да сведе до минимум влиянието върху светулките.
Насекомите изчакват, докато стане напълно тъмно, за да си свършат работата, обикновено се започва между 21:30 – 22:00, въпреки че в нощи със силна лунна светлина, могат и да изчакат малко по-дълго. Мъжките започват да светят с кратки случайни премигвания от шест до осем пъти за около осем секунди, докато нощта стане съвсем тъмна. След това цикълът започва отново. С напредване на нощта, ефектът става все по-драматичен, светулките мигат с вълнообразен ефект, който напомня на коледни лампички. Шоуто обикновено приключва към полунощ.
“Мъжките проблясват, докато летят наоколо”, обяснява Никълс, “докато женските обикновено остават на земята и реагират с по-слаба двойна светлина, без определени интервали. Мъжките ги виждат в тревата и политат надолу и в този момент, чифтосването е малко по-конкурентно. Смятаме, че женската се нуждае от голямо количество светлина, за да предизвика реакцията ѝ, и затова мъжките мигат в синхрон – за да създадат повече светлинен стимул за женските.”
Въпреки че можете да видите синхронни светулки и на други места в региона, Smokies предлага най-драматичното представяне. „Джобове от Photinus carolinus съществуват навсякъде в южните Апалачи, далеч на север в Allegheny National Forest в Пенсилвания”, отбелязва Никълс. Но поради разрушаването на местообитанията и светлинно замърсяване, те не са толкова многобройни и не се забелязват, както на други места. ” В Smokies има наистина добра популация от тях.”
Превод: Гергана Димитрова
Източник: BBC
Европейска нощ на учените 2022 г.:
