Въпреки че има около 2000 вида светулки в света, синхронните светулки – тези, които могат да координират своите „светлинни схеми” – съществуват само на шепа места по Земята.
За да видите най-драматичното им светлинно шоу в западното полукълбо, ще трябва да се отправите към САЩ, към Националния парк Great Smoky Mountains.
„Имаме 19 вида светулки в парка”, каза Беки Никълс, ентомолог, проучвала този феномен през последните 20 години. „Всички те имат свой индивидуален модел на премигване, но Photinus carolinus е единственият ни синхронен вид.”
Четири вида синхронни светулки могат да бъдат срещнати в джунглите на Югоизточна Азия (особено в Малайзия, Тайланд и Филипините), но “те не летят и не проблясват както тук”, обяснява Никълс. „Те [светулките в Югоизточна Азия] се настаняват по дърветата и премигват. И са в пълен синхрон”, което означава, че светват и угасват заедно, за разлика от тези в Smokies, които премигват с вълнообразен ефект. В Националния парк Congaree в Южна Каролина има различни видове синхронни светулки, Никълс добавя: “но техният синхрон не е толкова драматичен, както тук.”
Има 19 вида светулки в Smokies (Credit: Jingle photography/Getty)
Най-впечатляващото място за гледане на светлинното шоу е в участъкът Elkmont на Great Smoky Mountains National Park, който прекосява границата на щатите Тенеси-Северна Каролина. Това е дом на най-големите популации на светулки в западното полукълбо. Феноменът се случва само по време на размножителния сезон на насекомите, който в САЩ продължава за период от две седмици в края на пролетта. Женските възрастни снасят яйцата си върху или малко под земята, а когато ларвите се излюпят, те се заравят в почвата и се хранят с органични вещества. Този етап трае около една до две години. След като ларвите се превърнат във възрастни светулки, те живеят само за около 21 дни – като чифтосването им е с огромен приоритет.
Всяка година от средата до края на април, Никълс анализира данни на местната температура, за да предскаже пика на сезона за чифтосване – когато светлинното шоу е най-впечатляващо – така че паркът да планира своето годишно осемдневно наблюдение. Пикът зависи от различни фактори на околната среда. Ако миналото лято е било горещо и сухо, например, размножителният период ще е по-кратък, отколкото обикновено. А студена зима, последвана от влажна пролет, може да отложи сезона за малко по-късно през месеца. Когато ефектът за първи път бил научно документиран тук през 1993 г., апогеят на явлението се случил в края на май. С течение на времето, пикът се изместил до началото на юни.
Паркът е дом на най-големите популации на светулки в западното полукълбо (Credit: Floris Van Breugel/Nature Picture Library/Getty)
Факторите на околната среда също оказват влияние върху блясъка на всяко шоу. Това, което е необходимо, е дебел слой от разложени листа и други органични вещества, така че ларвите на светулките да имат достатъчно храна, както и малко по-открита площ, без много храсталаци, така че светулките да се виждат взаимно по-лесно. И не трябва да има светлинно замърсяване. „Те се нуждаят от пълен мрак за репродуктивната фаза”, казва Никълс. Докато светулките обикновено мигат в дъжда (освен ако не е истински порой), мъгливи, леко дъждовни вечери след валеж могат да бъдат рисковани, а ако температурата падне под 10°C, няма да има шоу.
Националният парк ограничава нощния достъп до Elkmont по време на събитието, с общо 6000 до 8000 посетители всяка година (резервациите за къмпинга отварят шест месеца по-рано, а разрешителните за паркиране се разпределят чрез томбола). Много си носят сгъваеми походни столове или одеяла за зоната за наблюдение, но хладилни чанти и храна не са разрешени. Парковите рейнджъри отговарят на въпроси и разпространяват червен целофан за покриване на факли, което да сведе до минимум влиянието върху светулките.
Светулките изчакат нощта, за да стартират зашеметяващо си представление (Credit: Floris Van Breugel/Nature Picture Library/Getty)
Насекомите изчакват, докато стане напълно тъмно, за да си свършат работата, обикновено се започва между 21:30 – 22:00, въпреки че в нощи със силна лунна светлина, могат и да изчакат малко по-дълго. Мъжките започват да светят с кратки случайни премигвания от шест до осем пъти за около осем секунди, докато нощта стане съвсем тъмна. След това цикълът започва отново. С напредване на нощта, ефектът става все по-драматичен, светулките мигат с вълнообразен ефект, който напомня на коледни лампички. Шоуто обикновено приключва към полунощ.
“Мъжките проблясват, докато летят наоколо”, обяснява Никълс, “докато женските обикновено остават на земята и реагират с по-слаба двойна светлина, без определени интервали. Мъжките ги виждат в тревата и политат надолу и в този момент, чифтосването е малко по-конкурентно. Смятаме, че женската се нуждае от голямо количество светлина, за да предизвика реакцията ѝ, и затова мъжките мигат в синхрон – за да създадат повече светлинен стимул за женските.”
Smokies предлагат най-мащабното събитие за наблюдение на синхронни светулки (Credit: Radim Schreiber (Event Photo)
Въпреки че можете да видите синхронни светулки и на други места в региона, Smokies предлага най-драматичното представяне. „Джобове от Photinus carolinus съществуват навсякъде в южните Апалачи, далеч на север в Allegheny National Forest в Пенсилвания”, отбелязва Никълс. Но поради разрушаването на местообитанията и светлинно замърсяване, те не са толкова многобройни и не се забелязват, както на други места. ” В Smokies има наистина добра популация от тях.”
Превод: Гергана Димитрова
Източник: BBC
