Поредица от събития на тема „Съвременни методи за опазване на новоразкрити археологически структури” предостави възможност на археолози, архитекти и консерватори да обменят опит и да предложат решения за наболял в областта проблем.    

Докато основният акцент в археологията пада върху разкопките и откритията, подръжката и консервацията на археологически структури често остава на заден план, коментираха лектори и организатори.

„Консервацията на обекта често е отлагана за самия край на програмата” каза д-р Стефания Хлувераки от Технологичния образователен институт в Атина, Гърция след като обясни, че в много проекти отсъства предварителен опис и генерален план за опазване на структурите.

Д-р Стефано де Каро, директор на Международния център за опазване и реставрация на културната собственост (ICCROM) отбеляза, че правилното опазване на археологически обекти изисква „дългосрочни решения, които са организационни по характер.”

Събитията бяха организирани от Националния институт за недвижимо културно наследство, Италианския културен институт, Регионалния исторически музей в Хасково и Националния археологически институт с музей към БАН. Финансирането бе предоставено от Юнеско, като част от инициативите по случай 70-годишнината на организацията.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Програмата започна с колоквиум, който се състоя в Националния археологически музей в София на 10-ти ноември. Чуждестранни учени изнесоха презентации за исторически практики, съвременни технологии и общи принципи при опазването на археологически обекти пред своите български колеги.

„Изключително вълнуващо е да се изправиш пред толкова колеги и професионалисти” каза проф. д-р инж. Владимир Томов от Националната художествена академия, който модерираше презентациите.

На следващия ден лекторите посетиха Хасково и тракийската гробница в Александрово, за да се запознаят с проблемите по реставрацията и опазването на обекта.

Александровската гробница е открита през 2000г. от екип археолози, ръководен от д-р Георги Китов. Структурата, намираща се под 15-метрова могила, е била построена през IV пр. н. е. като храм-мавзолей за неизвестен тракийски владетел. Стенописите, изобразяващи растителни и геометрични мотиви, конници и войници, са единствени по рода си и правят гробницата един от най-ценните тракийски обекти, разкрити досега.

Чуждестранните учени се завърнаха в София на 12-ти ноември, за да споделят впечатленията и препоръките си относно обекта в Александрово на кръгла маса в Националния археологическия музей.

Роберто Нарди от Центъра за археологическа консервация в Рим обясни, че реставрацията на археологически структури трябва да е цялостна и да не се съсредоточава само върху един аспект. Той призова реставраторите на Александровската гробница да не се фокусират единствено върху стенописите, а да се грижат за цялостното състояние на гробницата, могилата и околния пейзаж.

Учените се съгласиха, че опазването и реставрацията на подобни обекти изисква консервативни, минималини намеси.Развиващи се държави като Гърция и България страдат от „комплекс за малоценност” и често експериментират с нови похвати и технологии, които са ненужни и могат да навредят на структурите, обясни д-р Хлувераки.

„По-доброто е враг на доброто,” заключи д-р Джована де Палма от Висшия институт по консервация и реставрация в Рим, цитирайки италианска поговорка.