„Светът без НАС“. Алън Уайзман

 

Attached Image 
Светът без НАС
Алън Уайзман

Огледайте се и вижте днешния свят. Своя дом, своя град. Земята наоколо и паважа долу, пръстта, скрита под всичко това. Оставете всички на мястото му, но махнете хората. Заличете нас и вижте какво остава.
Колко скоро климатът би могъл да се върне там, където още не сме били запалили всички двигатели?
Колко време ще е нужно да се възстанови изгубената почва и да се върне Раят в същия блясък и аромат от деня преди появата на Адам или Homo habilis? Може ли природата някога да заличи нашите следи? Как ще разруши нашите монументални градове и обществени сгради? Как ще разгради милионите тонове пластмаси и токсична синтетика отново до безвредните основни елементи? Или някои от тях са толкова неестествени, че са неунищожими?
А какво ще стане с най-изящните ни творения – архитектурата, изкуството, множеството наши проявления на духа?
Възможно ли е да сме оставили някаква бледа, трайна следа във Вселената; някакво несекващо ехо или светлина от земното човечество; някакъв междупланетен знак, че някога сме били тук?

Последните артефакти от човечеството няма да са на планетата земя, а извън нея. Останки от Аполо на Луната и проби изпратени от хората в далечния космос, ще оцелеят най-дълго. Но всички подобни обекти, особено в Слънчевата система, са постоянно удряни от микрометеорити и след няколко милиона години ще ерозират до прах.
В най-далечно бъдеще самата Земя също е обречена, защото Слънцето постепенно повишава температурата си. Пет милиарда години след нас Слънцето ще се превърне в червен гигант, който ще погълне Земята и ще унищожи и последните следи от човечеството.
Най-издръжливите паметници са четирите междузвездни космически кораба, които сме изпратили – Voyager и Pioneer. Те са изпратени от НАСА през 70-те години и днес, в началото на XXI в. вече напускат границите на Слънчевата система.
Voyager 1 ще има нужда от 20 000 години, за да пресече Облака на Оорт огромният рояк комети на Слънцето. Енергийните му източници и радиотрансмитери ще са отдавна мъртви, но Voyager ще обикаля безкрайно сърцето на галактиката. Звездите са толкова нарядко, че Voyager никога няма да достигне друга Слънчева система. В тихото спокойствие между звездите няма почти нищо, което да увреди древния уред. В крайна сметка обаче бавната сублимация ще доведе до разпад на алуминиевата конструкция на Voyager. Отделните елементи от нея – листове метал, изтънели като вестник, ще се отдалечат един от друг, а останките от Voyager ще бъдат обгърнати от облак алуминиев прах.
Така Voyager ще изчезне на около 20 000 светлинни години от Слънцето. След милиарди години и последният човешки артефакт във вселената ще изчезне.
Възможно ли е вместо да изпусне една голяма биологична въздишка на облекчение, светът да усети, че му липсваме?

Купи:
http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=30757

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close