Свети Тома от Аквино

Автор: Екатерина Ангелова

Резюме: Тази статия представя накратко прочутият италиански богослов и философ от XIII в.  Св.Тома Аквински (Tomasso di Aquino). Тома от Аквино е виден привърженик на естествената теология и баща на мисловна школа (обхващаща както теология, така и философия), известна като томизъм. Той твърди, че Бога е източникът на светлината на естествения разум и светлината на вярата. Тома е наричан „най-влиятелният мислител на средновековния период” и „най-великият от средновековните философи-теолози“. Неговите тези, за разлика от много течения в католическата църква от онова време, възприемат няколко идеи, представени от Аристотел – когото той нарича „Философът“ – и се опитват да синтезират аристотеловата философия с принципите на християнството.

Ключови думи: Тома от Аквино, биография, философия, схоластика.

Живот

Тома Аквински е роден между 1224 и 1225 г. в Рокасика, близо до Неапол, като син на граф Ландолфо от Аквино. Между 1230 и 1239 г. бил възпитаван от чичо си абат Синибалд, в манастира Монте Касино. Сетне изучавал в Неапол свободните изкуства. През 1244 г. встъпил против волята на семейството си в доминиканския орден, в резултат на което разгневените му братя го заловили на път за Париж и го държали затворен в продължение на една година. Освободен с помощта на сестрите си, той отново се отправил за Париж, където по всяка вероятност от 1245 до 1248 г. негов учител бил Алберт Велики. Тома последвал учителя си в Кьолн, където останал до 1252 г., после се върнал в Париж. През 1256 г. бил приет, заедно със свети Бонавентура, в числото на магистратите и получил възможност публично да преподава теология. През 1259 г. участвал в генералния капитул на ордена във Валансиен, след което бил изпратен в Италия, където преподавал теология в дворовете на Урбан IV и Климент IV, и където написал „Сума против езичниците”. Тук се срещнал и с Вилхелм от Мьорбекс, който, знаейки добре гръцки, го подсигурил с надеждни преводи на Аристотел и на други елински философи.

През 1265 г. се появил в Рим, а скоро след това го срещаме във Витербо. По това време започнал да пише „Теологическата сума”. През 1269 – 1270 г. отново е в Париж, където кипи открита борба между авероисткия аристотелизъм и августинизма. През 1273 г. участвал в орденския капитул във Флоренция и бил натоварен с организирането на studium generale в Неапол. Скоро папа Григорий IX го призовал на обединителния събор в Лион; по пътя натам обаче умрял в цистерцианския манастир във Фосануова на 7 март 1274 г. На смъртния си одър той продължил да тълкува на монасите „Песен на песните”.

Световноисторическата задача и дело на свети Тома била да преработи в християнски смисъл този нездрав и неограничен, стоящ извън теологията аристотелизъм, и да го преработи, така че той да бъде въведен по един чист и органичен начин в сградата на теологията и дори да бъде превърнат в нейна стабилна основа. Затова у свети Тома няма истински аристотелизъм. При интерпретацията на томистките текстове трябва винаги да държим пред очите си обстоятелството, че аристотелистките термини и понятия следва да бъдат тълкувани от гледна точка на Тома, а не на Аристотел.

Свети Тома трябва да е бил тих и вглъбен в себе си човек. Жизненият му път минал по права и ясно очертана линия, а силите му били отдадени  само на науката. Открита за всичко благородно, добро и правдиво, душата му познавала бездните на човешката природа не от собствен опит. От творчеството му се излъчва голям оптимизъм, който в най-добрия случай следва да се нарече наивен, който наистина знае, че пред човешкия дух са поставени непроницаеми загадки, но все пак в неговата основа е едно непреодолимо доверие в разумността на битието и световния ред. От неговото творчество лъха неизменен покой, но то не достига до близостта на живота и вътрешната ангажираност на Августин.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 167 на списанието.