Безплатен курс „Комуникация на науката“

С нарастващата модернизация на всички сфери от живота ни, технологиите стават неизменна част от начина, по който възприемаме себе си и другите, ангажираме се със социално поведение, мотивираме изборите и планираме дейността си. Какво се променя в обичайните човешки взаимодействия, когато бъдат опосредствани от технологиите? Точни ли са преценките ни и пълноценно осмислена ли е комуникацията онлайн? Какви са спецификите на общуването между човек и изкуствен интелект? 

С тези и други въпроси се занимават учените в сферата на киберпсихологията, един от които е доктор Елена Цанкова. За очарованието на науката, възможностите за развитие в България и пленителната загадъчност на човешката психика – прочетете в интервюто ни. За мен беше удоволствие!

Разбери повече за БГ Наука:

***

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Елена Цанкова. Доктор съм по психология. Получих висшето си образование в Германия (бакалавър и доктор в университета Якобс в Бремен, магистър в университета Лудвиг-Максимилиан в Мюнхен). До 2020 г. работих като постдокторант и лектор по психология отново в университета Якобс в Бремен. Главно изследвам първите впечатления, интересува ме как хората се възприемат един друг и самите себе си. Първите впечатления изключително силно повлияват на комуникацията и е важно да бъдат разбрани добре. В последните години изучавам тези процеси в интернет среда, тъй като тя е вече централна за много сфери на живота (работа, обучение, свободно време и т. н.). Последните ми планове включват и изучаването на общуването между човек и изкуствен интелект (ИИ). Изучаването на човешкото поведение в интернет и изобщо в контекста на развиващите се технологии попада в сферата на киберпсихологията – затова и се определям като експериментален (провеждащ научни експерименти) киберпсихолог. 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

През 2020 г. се върнах в България и през последните две години работих като постдокторант по проект с външно финансиране (вж. по-долу) в Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките (ИИНЧ-БАН). Институтът (https://www.iphs.eu/n/) обединява усилията на учени в областите психология и демография с цел по-добро разбиране и подобряване на живота на българското общество. Работната среда е чудесна и стимулираща – надявам се в бъдеще да продължа да работя там. 

Какво Ви запали да се занимавате с наука и по-точно с психология?

Както веднъж на шега каза един мой старши колега, хората са странни 😊 Човешкото поведение невинаги е логично. От малка се опитвам да разбера защо хората правят нещата, които правят, по начините, по които го правят. Насочих се към психологията за отговори и в процеса научната работа ме завладя – осъзнах, че моето призвание е да разширявам знанието по тези въпроси, като предоставям нови отговори (защото отговори в много случаи все още липсват, понякога са неизчерпателни, а понякога, както често се случва в науката, с откриването на отговори изникват нови въпроси). 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания и ако да, как се казва той и какви ползи ще има за науката и за живота на обикновения човек?

Всъщност именно на Фонд „Научни изследвания“ и новата програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ) направиха връщането ми България възможно и успешно. Те финансираха моя проект MAFIO (Meta Accuracy of First Impressions Online/ Метаточността на първите впечатления онлайн), КП-06-ДБ-3 и заедно с ИИНЧ-БАН ми предоставиха висококонкурентна среда за провеждане на научна дейност от международен стандарт. Проектът протече между 2020 и 2022 г. и, следвайки принципите на отворената наука, идентифицира редица фактори, които влияят на точността, с която разбираме как другите ни възприемат в общуването по интернет. Натрупаното в контекста на проекта знание допринася за по-добро разбиране на онлайн комуникацията и може да бъде приложено при обучения за повишаване на ефикасността и безопасността в интернет. 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Tsankova, E., & Tair, E. (2022). Meta-accuracy on the Internet: Initial tests of underlying dimensions, contributing factors, and biases. Frontiers in Psychology, 13, 837931. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2022.837931 

Тази публикация описва мотивацията, методологията и откритията от един от научните експерименти, проведени в контекста на проекта MAFIO, споменат по-горе. В нея демонстрираме, че метаточността (точността ни на разбиране на чуждото възприятие за нас) на първите впечатления онлайн следва универсалните дименсии на междуличностно възприятие (топлина и компетентност), както и първичността на топлината в тези впечатления. Описваме частична, но интересна връзка между метаточността онлайн, емоционалната интелигентност и експресивността в интернет (с нарастваща емоционална интелигентност и експресивност се засилва и метаточността на първите впечатления онлайн). Идентифицираме и интересни отклонения при метаточността в интернет (участниците надценяваха топлината си и подценяваха компетентността си онлайн). 

Има ли бъдеще науката в България? Как го виждате Вие?

Да, определено има! Аз съм изключително оптимистично настроена към бъдещето на науката в България. Затова и се върнах тук – искам да съм част от него! Българската наука винаги е била на много високо ниво, просто е липсвала информираност за нея. Както навсякъде, науката в България често страда и от липса на финансиране. Но през последните години научният хоризонт в България се трансформира много бързо в положителна посока. Благодарение на инициативи за засилена научна комуникация като БГ Наука, Софийския фестивал на науката и др. се повишава информираността между научната сфера и обществото. Целта на науката е да подпомага обществото и благодарение на новия диалог между двете се очертават ясни пътеки за бъдещо сътрудничество. А новите финансиращи програми като „Петър Берон и НИЕ“ и „Вихрен“ на ФНИ, както и ориентирането спрямо световните тенденции като отворената наука (вж. Портал за отворена наука на МОН http://naukamon.eu/) позволяват на българската наука да достигне изключително висок стандарт и да придобие международна популярност. 

Резултатите от общите усилия за преобразяване на науката са вече налице. Миналата година имах възможност да участвам в Ученическия институт на БАН (https://uchiban.eu/), където се запознах с гимназиални ученици от цяла България. Изпитах невероятна радост да видя интереса на новите поколения в науката. Защото именно в тези умове е нашето бъдеще. Те вярват в науката и разбират връзката между нея и обществото. Те представиха изключително добре разработени научни проекти, целящи разрешаването на важни обществени проблеми. 

Коя е любимата Ви част от научната работа? А какви трудности срещате?

Любимата ми част от научната работа за момента е обработката и визуализацията на данни. Обичам инфографиките и намирам за страшно интересно и полезно предизвикателство да опитам да предам големи количества сложна научна информация по сравнително опростен и предимно визуален начин. Може би най-важното сетиво за хората е зрението и обществото ни е ориентирано предимно около него. А в наши дни хората нямат много време да четат дълги текстове. За мен бъдещето е много визуално ориентирано. Предаването на информация чрез образи и цветове би улеснило нейното възприемане и съответно би засилило интереса  на хората към науката. 

Предизвикателствата са свързани с намиране на финансиране и приемането на критика (например в процеса на публикуване на научни статии срещаме много критика). Но всичко това е част от „играта“- предпочитам да гледам на предизвикателствата като на възможности. 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област? Ако да, какво мислите, че ги привлича? Ако не, какво би следвало да се промени? 

Има, да. Мисля, че, подобно на мен, ги привличат жаждата за откриване на отговори относно човешкото поведение и желанието да се помогне на обществото. Научната работа не е винаги бляскава и резултатите от нея не са толкова ясни и бързи, колкото в сферата на индустрията и бизнеса например. Но вътрешното удовлетворение, което носи научната работа, за мен е несравнимо и може би донякъде пристрастяващо. 

Как мислите, че Ви променя научната работа в областта, с която се занимавате? Какво Ви дава и какво Ви отнема?

Определено научавам много за новите технологии, което обожавам! Ставам все по-технически ориентирана и се улавям как в ежедневието се опитвам да разбера как работят разни устройства. Често се отивам и да разрешавам и технически проблеми (като понякога в процеса създавам и нови 😊).
Научната работа ми носи знания и удовлетворение, че правя нещо полезно. Не мога да кажа, че ми отнема нещо… 

Какво бихте казали на тези, които се колебаят дали да се занимават с наука в България? Има ли смисъл според Вас и в какво намирате удовлетворение?

Опитайте! Няма да знаете дали е за вашето признание, ако не опитате. Ако не ви хареса, винаги може да преминете към нещо друго. Всичко това е част от процеса на намиране на призванието.
Да, за мен има смисъл – това е моето призвание. Но не беше лесно да достигна до това заключение и в миналото е имало моменти, когато съм се съмнявала (също част от процеса). 

Към какво е насочен интересът Ви в последно време? Какви са най-скорошните Ви проекти или проучвания и планирате ли нещо по-далеч в бъдещето?

В последно време ми е интересно да науча повече за взаимоотношенията човек-изкуствен интелект и в момента подготвям няколко проучвания по темата. Планирам през следващата година и да разработя предложение за по-мащабен проект в тази сфера. 

Занимавате ли се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време? 

Благодарение на баща ми от малка се занимавам с фотография и обожавам да снимам и да експериментирам. Обичам също да готвя и да плета на една кука. Понякога рисувам. 

Провел интервюто: Елиа Тилева, студент по специалност ,,Психология’’

сп. "Българска Наука", брой 168 (Този брой е безплатен)