Анализ на музейни данни и наблюдения на натуралисти установява, че броят на регистрираните видове пчели намалява от 90-те години на миналия век. Първото глобално, дългосрочно проучване на тенденциите при пчелите добавя още към все повечето доказателства, че опрашителите са в беда по целия свят.

Между 2006 и 2015 г. около 25 процента по-малко видове пчели присъстват в записите от наблюдения на музеи и натуралисти в сравнение с периода между 1946 и 1995 г., според проучване, публикувано в One Earth. Резултатите потвърждават други неотдавнашни доклади, че тези мъхести опрашители са в опасност.

За да се измерят намаляването на насекомите с течение на времето, много изследвания вземат проби от едно и също място многократно и след това ги сравняват.
„Това са идеалните данни“, казва Едуардо Затара, временен сътрудник в Националния съвет за научни и технически изследвания (CONICET) в Аржентина и съавтор на изследването.
Но тъй като тези данни съществуват само за конкретни местоположения и пчелни групи, изследването на световните пчелни тенденции изисква различен подход. Затара и неговият колега Марсело Айзен, старши учен в CONICET, използваха данни от Глобалния информационен фонд за биологичното разнообразие, база данни, която събира милиони записи от музейни образци, частни колекции и наблюдения, събирани от научната общност, за да определят тенденции в пчелното разнообразие в глобален мащаб за периода между 1900 и 2018 г.

„Идеята беше, че въпреки че тези колекции са правени от много хора за различни цели, в различни области и през различни периоди, ако успеем да съберем всички тези данни заедно, ще можем да осредним разликите и проследим някои световни тенденции. Ние не целяхме прецизност; ние се стремяхме към обхват“, казва Затара. “Това, което направихме, беше да преброим колко видове общо бяха отчетени в тези записи всяка година. Идеята беше, че ако не е имало промяна в разнообразието, по принцип ще имате приблизително еднакви шансове да намерите някакъв вид през дадена година с течение на времето. Така че, дори и хората да променят местата за вземане на проби, средно ще намерите приблизително същото количество пчелни видове. И така тествахме го и установихме, че за съжаление това не беше така. Всъщност намирахме по-малко видове, особено след 90-те години.”

Дали това е така, защото хората просто търсят по-малко и се правят по-малко записи?
Екипът на Затара преброи и колко записа има в базата данни и установи, че тъй като са включили не само колекции от музеи, но и записи от научни проекти, броят на записите всъщност дори се увеличава с времето и още продължава да нараства. Така че определено не става въпрос за проблем с броя на записите.

Бъди спасител на науката:

Като стана въпрос за загуба на видове, ние наистина говорим за видове, които повече не се откриват в записите. Представете си, че целият свят е нещо като голяма програма за вземане на проби. Ако в него има нещо, което е рядко, то от време на време ще го намирате. Ако стане по-рядко, шансът да го пропуснете през дадена година е по-голям. И така, когато правите това за редки видове, които постепенно стават по-редки от преди, тогава вече я има тази загуба в броя на видовете, които броите. Учените се надяват да няма много видове, които изчезват изцяло, но има вероятност и това да се случи. Така че на някои места най-редките видове може действително да изчезват.

Има много различни причини, които могат да причинят този ефект. Бихте си помислили, че хората, които събират определен вид неща, ще имат колекционерското поведение да насочат търсенето си там, където биха открили по-редки видове. Така че това всъщност би обогатило вашата колекция с видове, вместо да я разреди откъм разнообразие.
Друга причина може да бъде, че таксономичната експертиза се губи. Все повече хора (включително цивилни доброволци) намират екземпляри, за които не знаят към какви видове принадлежат, така че идентификаторът на видовото ниво се губи. Много от трудните за идентифициране видове са или оставени неидентифицирани и по този начин се филтрират от общия анализ, или погрешно се идентифицират като представители на някои от по-често срещаните видове.

Голяма част от работата на екипа е именно, след намирането на този първоначален резултат, да провери различните източници, дали в тях няма грешки или пристрастия. Повечето от потенциалните пристрастия биха могли да изместят малко тенденцията, но никое от тях не би могло наистина да обясни резултата, както и интерпретацията, че изглежда пчелите намаляват в световен мащаб.
Те установяват, че основният дял от данните идва или от САЩ, или от Европа, а много по-малка част – от Южна Америка, Азия, Австралия или Африка.
Все пак в музеите все още има много каталози и данни, които не са дигитализирани и публично споделени. Така че има много потенциал за насърчаване на притежателите на данни да ги споделят и спонсориращите агенции да насърчават и финансират проекти, които имат за цел да пренесат данните от старите стелажни единици в цифровата публична база данни.

Реално екипа установява, че това е подмножество на цялостния спад на насекомите в глобален мащаб. Пчелите са основната група насекоми-опрашители и към тях има допълнителен интерес, тъй като знаем, че те са наистина важни както за дивите растения, така и за културите. Научаваме колко много добивът зависи от пчелите и не само от медоносните пчели, но и от останалите видове. Често медоносните пчели не могат да заменят други видове. А също така пчелите са особено настроени към околната среда. Повечето диви пчели са сезонни, те имат определени специфични изисквания за гнездене, за да построят гнездата си, излизат в определено време през пролетта, необходимо е да разполагат с определени ресурси, за да отгледат следващото поколение. Ако има несъответствие в това, към което еволюционно са се пригодили да използват, поради изменението на климата, водещо до по-късно или по-ранно цъфтене на цветята, от които пчелите зависят – тогава не ги намирате

Двигателите на този спад, според документите на PNAS, са три основни движещи сили. На първо място – промените в земеползването. Това е огромна тема, защото има основно заместване на естествените местообитания с неестествени, от разрастването на градовете до селското стопанство, особено монокултурите и всички агрохимикали, свързани с това.
Имаме и въвеждане на инвазивни видове, които често могат да причинят по-пагубно въздействие дори от това на земеделието. Какъвто например е случаят с гигантската патагонска пчела (Bombus dahlbomii), която от 90-те насам започна да изчезва от Чили, след внасянето на инвазивни европейски пчели, донесли болести, срещу които местните видове нямат резистентност.
И накрая имаме и изменението на климата, което причинява всякакви проблеми и се явява една от основните причини, поради които се получават тези промени във фенологията, създаващи несъответствие между пчелите и ресурсите, от които се нуждаят.

Според Затара за в бъдеще е важно да се насърчава споделянето на данни, тяхното дигитализиране и въобще мобилността на данните
“Другото въздействие, което се надявам да окаже нашето проучване, е да постави пчелите във фокуса на общественото внимание и на хората вземащи решенията.” казва той. “Когато говорим за пчели, говорим за 20 000 вида пчели, а не само за медоносната пчела, което всъщност е основна точка, защото голяма част от това “спасяване на пчелите” е кооптирано от пчелната индустрия. Някой в Twitter беше направил сравнение, че това е все едно да се притеснявате за разнообразието на птиците и да се опитате да направите нещо по този въпрос, като финансирате ферми за пилета.”

В този контекст е важно хората да научат малко повече за дивите пчели, които също са наистина хубави, интересни и важни. А след като хората открият, че има и други освен медоносните пчели, които представляват огромно биоразнообразие, те вероятно биха започнали да се грижат повече за тях. В тази насока могат да бъдат предприети полезни действия, като например по-подходящия подбор на това, което засаждате в градината си, както и да помислите дали наистина искате да имате ниско окосена и поддържана ливада или просто да я оставите да порасне още малко за да цъфти.
От друга страна, става дума по-скоро за големите фактори, които водят до намаляване на пчелите и много други видове. В крайна сметка политиците решават какво планират да направят по отношение на глобалното затопляне, изменението на климата и икономическите политики, защото това са големите двигатели и въпреки че никой не може сам да промени това, той може да направи поне малко за това с решението за кого гласува.

Източници: TheScientist, One Earth
Превод: Радослав Тодоров