Страхът от хищници причинява подобни на посттравматичен стрес промени в мозъка на дивите животни

Ново проучване на Западния Университет показва, че страхът, който хищници предизвикват, може да остави трайни следи в невронната мрежа при дивите животни и да причини в дълготраен аспект изпълнено със страх поведение, съпоставимо с ефектите наблюдавани при изследвания на посттравматичен стрес.

Резултатите от това проучване под ръководството на Лияна Занет от Западния Университет, Скот Макдугъл-Шекълтън и Майкъл Клинчи, бяха публикувани в Scientific Reports – Nature.

За първи път Занет и нейните студенти и сътрудници експериментално демонстрираха как въздействието на хищниците върху невронната мрежа при дивите животни може да се запази и след непосредствения отговор в момента на изпитан страх и може да бъде измерен повече от седмица по-късно при животни, поставени временно в естествени екологични и социални условия.

„Тези резултати имат важно значение за биомедицинските изследователи, клиничните специалисти по ментално здраве и еколозите”, обяснява Занет, която е професор по биология в университетския факултет на науките и известен експерт по екология и невробиология на страха. „Нашите констатации подкрепят както схващането, че посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) не е неестествено, така и че дълготрайните ефекти на страх, предизвикан от хищник, с възможни последствия върху плодовитостта и оцеляването, са норма в природата.”

Запазването на силен траен спомен за животозастрашаваща среща с хищник е очевидно удобно от еволюционна гледна точка щом помага на индивида да избягва подобни срещи в бъдеще и все повече биомедицински изследователи започват да смятат, че ПТСР е цената на наследяването на еволюционно примитивен механизъм, който дава приоритет на оцеляването пред качеството на живот.


РЕКЛАМА:

***

Еколозите признават, че хищниците могат да влияят на броя на плячката не само като я убиват, но и като я сплашват. Например в предишно проучване Занет и нейните сътрудници показаха, че уплашени родители са по-малко способни да се грижат за малките си.

Дълготрайните ефекти на страха върху мозъка, демонстрирани в това ново проучване, предполагат, че срещата с хищник може да влоши родителското поведение за продължителен период от време и има последващи негативни отражения върху оцеляването на потомството.

Екипът е провел проучването с уловени диви птички от вида Poecile atricapillus от семейството на синигерите в център за изследвания на птици. В продължение на два дни отделните птици са били излагани на възпроизвеждане на звуци на хищници и други животни, след което са събрани на ята на открито в продължение на седем дни като през това време не са провеждани с тях никакви допълнителни звукови експерименти. След този седемдневен период трайният страх е определен количествено чрез измерване на реакцията на всеки индивид в отговор на притеснителните звуци, а дълготрайният ефект върху невронната мрежа на мозъка е оценен чрез измерване нивата на генетичен транскрипционен фактор в амигдалата и хипокампуса.

 

Превод: Елена Страхилова

Източник: ScienceDaily


Европейска нощ на учените 2022 г.: