Направи дарение на училище!
RHIZOPUS STOLONIFER
Това е гъбата, която само след ден-два се появява изневиделица и покрива с нежното си паяжинесто тяло хляба, оставен за утре, или мармалада и конфитюра в буркана, който „едва вчера“ е отворен. Ще я видите също и по доматите, ягодите, прасковите или по резените от пъпеш, ако, разбира се, не са поставени навреме в хладилника. Скоро тази нежна паяжина се превръща в пухкав бял „памук“, който по-късно посивява и накрая започва да изглежда като посипан със сажди.
Такива са външните белези на столонообразуващия ризопус, когато се наблюдава с просто око. С микроскоп обаче може да се види, че мицелът му е съставен от многобройни пълзящи столоноподобни безцветни и без клетъчни прегради хифи, които се прикрепват тук-там с възкафяви разклонени ризоиди, и че от мястото, където се прикрепват хифите, се издигат по няколко възкафяви като ризоидите или белезникави неразклонени, високи от 2 до 4 мм спорангиеносци, на върха с кълбести спорангии с диаметър до 1,5 мм. В това отношение пълзящите хифи на гъбата наподобяват столони и затова е наречена столонообразуващ ризопус. Самата дума столон има латински произход и значи „издънка“ или „летораст“. В ботаниката с нея се означават страничните подземни и надземни коренови издънки с удължени междувъзлия и с недоразвити листа във възлите, които служат на растенията за вегетативно размножаване.
Отначало спорангиите са бели. Но щом в тях се оформят и започнат да зреят спорите, те променят цвета си и от бели (фактически безцветни) стават постепенно светлопепелявосиви, малко по-късно – тъмнопепелявосиви, а накрая – почти черни. Тогава спорангиите се пукат и милиони спори се разлитат на всички страни. Голямата част от спорите се посипват направо върху мицела и той също започва да изглежда тъмносивопепеляв до почти черен.
Столонообразуващият ризопус е повсеместно разпространена гъба. Той се развива масово по всякакви продукти от растителен и животински произход и причинява бързото им разваляне, известно като мухлясваме. В природата същата тази гъба играе голяма положителна роля. Тя заедно с други гъби сапрофити се храни с остатъци от измрели растения и животни и ги разгражда до прости вещества, които обогатяват почвата, правят я по-плодородна.