На 08.02. (16-ти януари по стар стил) 1820 г. два руски  военни кораба – „Восток” и „Мирний”, съставляващи експедицията на капитаните Фадей Белингсхаузен* и Михаил Лазарев** открива седмия континент на Земята, или ледения континент Антарктида.

След плаване от Портсмут през Атлантическия океан до Бразилия, през Тенерифе, корабите стигат до Рио де Жанейро и след като се запасяват с всичко необходимо, тръгват в огромния мрак на неизвестността на юг от бреговете на Южна Америка, изпълнявайки задачата да идат колкото може на юг и да дадат отговор на загадката какво има на юг от нос Хорн и Огнена земя. Навлизайки все повече сред плаващи ледове, корабите напредват в пълно неведение за това какво ще се открие пред тях. Кап. Белингсхаузен прави няколко опита да измери дълбочината на океана, но лотовете му не стигат до дъно. Още по-на юг се появяват първите големи айсберги, а след тях – неизвестен остров, покрит изцяло със сняг и ледове. След около ден плаване се появяват още два острова, на единият от който (наречен Завадовски по името на открилият го моряк) бил 350 метра висок действащ вулкан. Островната група е наречена „Траверсе”, по името на тогавашния морски министър на Русия. Продължавайки на юг, експедицията открива нова група, кръстена „Сретение”, след което приближава Сандвичевите острови, открити от кап. Джеймс Кук. Става ясно, че той е взел архипелагът за един голям остров. Цялата група бива наречена от Белингсхаузен „Южни Сандвичеви острови”.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В края на януари 1820 година моряците стигат Южния полярен кръг и на 69 градуса и 25 мин. южна ширина се спират пред огромна, простираща се от хоризонт до хоризонт ледена стена. Това било мястото, наречено 110 г. по-късно „Бряг на принцеса Марта”. По-нататъшното движение на юг било невъзможно. По пътя си към Индийския океан, експедицията приближава още два пъти антарктическия бряг и се отдалечава от него. В края на март 1820 г., с разлика от 7 дни и преодолявайки ужасяваща буря, двата кораба пристигат в Порт Джексън (дн. Сидни), Австралия.  

През 1821 г. експедицията приближава новия континент още два пъти, а в края на годината, след открита повреда на „Мирний”, на 5-ти август 1821 г., след 751 дни плаване, 92 000 километров маршрут и 29 открити нови острови, експедицията акостира в Петербург.

Човечеството „затваря” и това бяло петно на картата на планетата, което се оказва бяло в буквалния смисъл на думата.

Галерия: http://science.icnhost.net/migrate/forum/index.php?showtopic=439

*Фадей Белингсхаузен (на руски Фаддей Фаддеевич Беллинсга́узен, на немски Fabian Gottlieb Thaddeus von Bellingshausen) е знаменит руски мореплавател, адмирал. Роден е на 9 (20) септември 1778 г. в град Аренсбург (днес Куресааре) на естонския остров Езел (днес Сааремаа, тогава част от Русия). Починал на 13 (25) януари 1852, Кронщад, Русия.

В периода 1819—1821 ръководи околосветската експедиция с корабите „Восток” и „Мирний” (с командир Михаил Лазарев), която е изпратена в Антарктика, за да проникне максимално в южната полярна зона (1819-1821 г.)




**Михаил Петрович Лазарев(3/14 ноември 1788 – 11/23 април 1851 г.) – руски мореплавател, изследовател на Антарктика, адмирал. Извършва 3 околосветски плавания(1813-1824), в едно от които участвува в експедицията на Фадей Белингсхаузен (1819-1821), която открива Антарктида. Отличава се в Наваринското сражение (1827 г.) за освобождаване на гръцкия народ от турците. През 1833-1850 г. ръководи руския черноморски флот.