Направи дарение на училище!

Автор: д-р Вяра Границка,

хон.преп. в НХА”Н.Павлович” и арт-терапевт в ЦСРИ”Благовещение”Каритас

Резюме: Представен е проективен анализ на ритуалното творчество на момиче с Детска церебрална парализа, проследено в тригодишен период. Разгледани са проективно-знаковата и символна характеристика на изображенията през теорията на арттерапията и гещалтпсихологията. Изведени са смисълът и значението на ритуалността в психологическия процес на справяне с болестта.

Ключови думи: арт-терапия, абстрактни рисунки, проективна диагностика, гещалтпсихология, стереотип, ритуал

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Всяка рисунка

 съдържа много „врати”,

които може да отвори само този, който я е нарисувал”

 Даниил Хломов

„Какво е това?” – въпрос, който изниква в съзнанието на всеки видял впечатляващото количество еднотипни абстрактни рисунки на Донна. Ако този въпрос бъде зададен директно, ще се затрудни създаването на доверие и комуникация при арт-терапевтичната работа, ще се загуби възможността за осъществяване на ползотворна връзка терапевт-клиент, която несъмнено се оказва „ключ” към съдържанието на подобен род изобразителна дейност.

Ето защо с основание можем да се приобщим към мнението на Грег Фърт, който твърди, че абстрактните рисунки или абстрактните фрагменти от тях, обичайно изразяват нещо, което трудно се поддава на разбиране. Според него, рисуващият може и да не знае какво се крие зад абстракцията, но въпросът „На какво Ви прилича това, или на какво Ви напомня?” да предизвика у него асоциация с важен проблем, отразяването, на който е невъзможно с реалистични образи. (Ферс, Г. 2003г.)

Проективно-знаковата характеристика на изображенията на Донна е разгледана в сравнителен план с още други два идентични случая и, когато сметнахме този случай за приключен, поредица нови рисунки и изясняване на някои обстоятелства около авторката, отново предизвикаха интереса ни, с възможността да бъде проследен в съвсем различна светлина.

Донна е на 28 години с лека форма на ДЦП и квадрипаретичен синдром. В началото беше много стеснителна, почти не говореше и с часове не ставаше от мястото си. След няколко пасивни срещи донесе рисунки с флумастери, направени по собствено желание вкъщи. Когато бе помолена да нарисува още нещо, тя повтори вече донесените, абсолютно идентични една с друга. Оттогава, по думите на близките ѝ, всяка сутрин става към 5 часа и рисува, за да може след това да донесе готовите си творби.

Този случай ни подсказва, че можем да се приобщим към някои арт-терапевти, сред които и Дениз Хломов, възприемащи образа като послание, предизвикващо промени още с появяването си. Ние споделяме твърдението му, че самата картина може да има значение за отношенията терапевт – клиент и допускането на вероятността този невербален начин да е своеобразна покана за неговия личен свят или пък напротив – очертаване на граница. (Хломов, Д., Арт-терапия в гештальте, 2012 г.)

Първото впечатление от рисунките на Донна е, че наблюдаваме безкрайно повтарящи се, еднакви, абстрактни изображения. Това усещане остава трайно и след разпознаване на обектите и изясняване на тяхната привидно реалистична същност. Цикличната им повтаряемост издава потребност от среща със скритото съдържание на личното несъзнавано и превръщането му в символи, които ритуално да бъдат споделени, в очакване на комуникативно взаимодействие.

При всяка наша среща Донна донася по 5-6 до 20 рисунки, и охотно обяснява какво е изобразила, последните дори са надписани. След поясняване от нейна страна, образите стават някак разпознаваеми, но сякаш нарисувани много небрежно. Размерите на хартията, която използва са не по-големи от формат А4, като в някои случаи е с неправилна форма /фиг.1/.

Изображенията са хоризонтално ориентирани в листа.

Композицията на всеки лист е изградена от повтарящи се, едни и същи по вид, цветове и разположение, неясни форми. За дълги периоди не се наблюдава никаква промяна в съдържанието им. Ако всички рисунки бъдат разгледани ретроспективно, се проследява постепенно обогатяване на изображенията с нови елементи, които придават на цялата огромна колекция повествователен характер – сякаш зрителят става свидетел на бавно протичащо, но и развиващо се действие /фиг.2/.

Темата е по детски символична – мече и зайче празнуват рожден ден на полянка. Между тях почти винаги е изобразена ваза с цветя, която едновременно наподобява торта със свещи. В средата, на полянката често пъти има малък, черен кръст. Около тях са подредени техни приятели – също мечета и зайчета. Полянката заема централно място в листа, съвсем леко изместена в ляво и десният ѝ край е неизменно наклонен надолу. Не става ясно защо завършва с нещо като стебло на дърво.

До „дървото-полянка” съвсем условно е нарисувана къща с прозорец и врата /фиг.3/.

Основата на цялата композиция е подчертана с хоризонтална линия, върху която като фриз са подредени цветя, приличащи повече на цветни чертички. Останалата част на пространството е заета от слънце, самолет и птици, изобразени по същия неразпознаваем начин.

Особен интерес представляват малкото на брой, но динамично развиващи се рисунки, в които символите на Донна променят размера си, местоположението и своята действеност. Кулминацията са поредица от рисунки с по-голям размер /формат А3/, наситени с множество птици, изпълващи празното пространство около обичайните изображения на дървото и къщата /фиг.4/.

Линиите са отривисти, накъсани, но уверено нанесени, с леки наченки на отегчена, но не хаотична щриховка, която следва формата. Преобладават правите – хоризонтални и вертикални линии – белег за противоречиви чувства, пасивност и равнодушие, примесени с изблици на решителност и упоритост. С овали е изобразена единствено полянката. Дори слънцето е по-скоро триъгълно, отколкото правилен кръг и свидетелства за наличието на емоционални нарушения.

Отделните детайли на композицията са разположени асиметрично, като най-значимо място /в центъра, леко в ляво/ е отредено на „дървото-полянка”. Героите от сцената с рождения ден са съвсем дребни и приличат повече на орнамент. Те говорят за тревожността и липсата на самочувствие у авторката. Къщата отдясно е голяма и непропорционална /прекалено тясна и висока/, но е изобразена толкова въздушно, че все едно я няма. Изображенията с прави линии остават някак отворени и недовършени. Птиците, слънцето и самолета съдържат всички необходими подробности, въпреки че изглеждат сякаш са само маркирани. Те са предадени в движение – докато летят, всички в една посока.

Донна рисува изображенията много бързо, рутинно и небрежно. Променливият ѝ натиск отбелязва нейната импулсивност и емоционална лабилност. Щом приключи, обръща листа и започва отначало. Понякога, ако реши, че предоставеният лист е достатъчно голям, го прегъва на половина, тогава полетата за рисуване стават четири и рисунките върху тях са като копирани на ксерокс /фиг.5/. Този ритуал ѝ доставя удоволствие.

При преки наблюдения върху работния процес правят впечатление белези за определена депресивност, например: механичният характер в подбора на цветовете. Тя посяга към флумастерите и без да се замисля взима един от общия куп, когато приключи с него го връща /често без капачка/ и взима следващия необходим цвят. След внимателно разглеждане може да се фиксира някаква закономерност в употребата на едни и същи цветове при изобразяването на специфичните за нея форми.

Използваните цветове отговарят на общоприетите представи – например: слънцето е винаги жълто, а стеблото на дървото е кафяво. Употребата на този защитен цвят разкрива необходимост от подкрепа и пояснява стремежа за свързване със зеления цвят на тревата, като постигане на баланс, чувство за сигурност и освобождаване от някаква заплаха. Цветята също са със зелени дръжки и червени или жълти съцветия. Тъмно синият цвят на къщата отново издава нужда от преодоляване на заплаха от стрес и контролиране на емоциите. Сърцевината на „дървото – полянка” обикновено е изобразена с ярък цвят – червен, оранжев. Червеното е жив, подвижен и неспокоен цвят. Употребата му е свързана с душевна вибрация от възбуждащо до болезнено и мъчително, оранжевия цвят – според символиката на цветовете по Кандински, внушава впечатлението за излъчване на враждебност. Самата полянка е съчетание от множество цветове, умело редувани по яркост и контраст. Празното пространство на фона стои добре балансирано с богатата цветна палитра на този символ. Цветовата пищност на „дървото – полянка” успешно се асоциира с „пъстротата” на семейните взаимоотношения и градацията им. Създава се усещане за емоционално завихряне, от което идва и дисбалансът на тази основна фигура. Полянката винаги

е наклонена към десния долен ъгъл, в областта, където според гещалт-терапевтите е съсредоточена зоната на човешките потребности, а ориентацията в дясно на листа е свързана с някаква несигурност в бъдещето.

Макар и стереотипни, рисунките на Донна са личностно детерминирани и наситени със символични образи, експлициращи чувства, които тя не съумява открито да изрази.

Символът „дърво-полянка” в рисунките ѝ се среща първоначално само като „полянка”, олицетворяваща семейния кръг, който е раздвоен между двамата рожденици: мечето – Донна и зайчето – Димана /нейната по-малка сестра/. Семейната хармония и устойчивост са застрашени – полянката е винаги наклонена на една страна. Неизяснена остава ролята на символа „черно кръстче”, който присъства винаги в средата на полянката. Донна отказва да говори за него. По-късно се появява ствола на дървото, който укрепва положението и създава усещане за стабилност.

Като баланс в композицията виждаме друг образ – символ: „къщата”. Тя олицетворява, по думите на Донна, рехабилитационния център, който посещава и се чувства добре в него. Образът на къщата не е така устойчив, защото Донна ходи там само в два дни от седмицата и дели „къщата” с другите посетители, но в нея няма място за „зайчето – Димана”. Над къщата като страж лети „самолетът”, с който авторката е пътувала веднъж като малка и много ѝ е харесало. Сестра ѝ все още не се е качвала на самолет – тя често и със задоволство отбелязва този факт.

Здравословният проблем на Донна се е задълбочил и като поведенчески след раждането на сестра ѝ, която е по-малка от нея с 14 години. До този момент, тя е обичала много да рисува, вниманието на всичките ѝ близки е било насочено само към нея. След появата на новия член на семейството рязко спира да рисува. Подновява за първи път тази дейност спонтанно, след като е наблюдавала групово занимание по арт-терапия.

С течение на времето символните образи в рисунките на авторката се развиват. Те неизменно присъстват в композицията, но променят размера и местоположението си. Най-трайно остава „дървото-полянка”. Понякога се доближава до изображение на истинско дърво /фиг.6/, понякога на „извънземно око” или на „елипсовидна небесна дъга” /фиг.7 и фиг.8/.

За дълъг период изчезва кръстчето в центъра му.

Героите от сцената с рождения ден претърпяват трансформация и се превръщат в „рибки”. При това не се срещат толкова често върху дървото, както мечето и зайчето.

Образът на зайчето вече е „големият заек”, който може да се види ту облечен в червена рокля и с разперени „ръце” /фиг.9/, ту като обикновен сив заек, клекнал на задните си лапи /фиг.10/ или като заек „летящ с главата надолу”/фиг.11/.

Динамичното развитие на този символен образ съвпада със събития, случващи се около нейната сестра, която очевидно се оказва фигура с огромно въздействие върху Донна.

Тортата и вазата присъстват постоянно, като някакви задължителни „дарове”, но често са ситуирани на различни места или са изобразени в по-голям брой.

Къщата запазва напълно познатия си вид, но вече можем да я видим преди дървото или някак зад него – двете изображения са застъпени, макар да запазват своята автономност. Промяната в местоположението на тези два основни символа подсказва за степенуване или пренареждане на приоритети.

Особено динамично е проявено развитието на самолета като образ. Той се среща във всяка рисунка, като по горния край на листа често пъти са изобразени три – почти сливащи се – нарисувани с еднакъв свят и създаващи особено усещане за тежест. Това впечатление може да се обясни със заключението, което Грег Фърт прави, обобщавайки опита си в книгата „Тайният свят на рисунката”, а именно, че хоризонтални линии, изобразяващи небе или каквото и да е друго нарисувано в най-горната част на листа, в повечето случаи символизира страх от бреме, което трябва да се понесе или съмнение във възможността да се вземе ситуацията под контрол.

В разглежданите рисунки се появява още един самолет, като спасително решение може би, или като мечта – с разперени криле, напомнящ жерав с прозорци, като на някои места се постига ефект на мултиплициране на неговото приземяване /фиг.12 и фиг.13/.

Този самолет, по думите на Донна пътува за морето /към Приморско/.

Тук отново се присъединяваме към мнението на Фърт, който счита, че смисълът на арт-терапевтичната работа не се състои в това да разшифроваме правилно съдържанието на рисунката, за да кажем какво очаква нейният автор в бъдеще, а по-скоро да бъдат формулирани въпроси, за това какво съобщава тази рисунка. Ето защо не можем да подминем и образите, които еднократно се срещат в някои от рисунките и говорят за доминиращи психични процеси и дори за соматични изменения.

Преди осем години Донна е претърпяла черепно-мозъчна операция за отстраняване на туморно образувание. Оттогава е загубила прецизността на движенията си /нарушена е фината ѝ моторика/, което се е отразило и на начина, по който рисува. С това се обяснява привидната небрежност в нейния изобразителен процес. Близките ѝ споделят за поредица рисунки от този период, изпълнени с много тъмни, почти черни краски, от които за съжаление няма запазена нито една.

След възстановителния период от операцията, нещата постепенно се нормализират и ние се срещаме с вече познатите ни първи рисунки, в които „полянката” все още не е „дърво”, а „къщата – Център” не се е появила /фиг.14/.

Осем години след операцията отново се развиват туморни образувания. Тези нови образувания като че ли ги разпознаваме в рисунките от този период под формата на осино гнездо /фиг.15/. Авторката вероятно се е досещала за тях и е отразила соматичните промени в тялото си като огнено оранжево гнездо на оси. Ако приемем, че „дървото-полянка” е символ на дома ѝ, то нашествието на осите върху него се възприема от Донна, като беда грозяща цялото семейство, или най-малкото е регистрирала всеобщото притеснение от неизвестността и опита да скрият от нея новата опасност. Отношението на семейството ѝ е изпълнено с тревога, но и с много жестове на внимание и обич, особено от страна на сестра ѝ.

Черното кръстче в центъра на полянката изчезва напълно от абстракциите на Донна през този период. В тях цари необичайна празнична атмосфера и се усеща като че ли някакво притихване.

От тогава датират и няколко рисунки правени при силно влошено здравословно състояние и под въздействието на упойващи лекарствени препарати. Те са като бледа маркировка на иначе ярко присъстващите символни образи. Дори тогава, Донна е намирала сили да остане вярна на ритуала си. Една от рисунките силно напомня на последно човешко издихание, на обещание дадено в името на живота /фиг.16/.

В книгата си “Психология на изкуството” П. Цанев насочва вниманието ни към думите на антроположката Елен Дисаниек, която твърди, че изкуството се базира на универсалната човешка склонност да прави особени и специални някои обекти и дейности. Според нея изкуството се нарежда до други два модела на човешко поведение – играта и ритуала – склонността към тях е заложила основата за появата на изкуството (Цанев, П. 2002).

Именно такава склонност се наблюдава и в случая с Донна, тя превръща в особена и специална своята изобразителна дейност. Стереотипното ѝ творчество идва като оправдание за дългата пасивност, и се превръща в ритуално обяснение, с още и още повтарящи се натрапливи изображения, чрез които тя е започнала да комуникира със себе си и с хората около нея.

Ритуалното ѝ поведение формализира, стилизира и хиперболизира нейното обикновено поведение, придавайки му особена комуникативна функция, имаща за цел да облекчи и подобри нейното социално поведение.

Изобразителната ѝ игра със скритите вътрешни образи се превръща в ритуал с натраплива характеристика, която произтича от потребността за комуникация със себе си. Целият процес по реализиране на този ритуал, прецизността в осъществяване на детайлите, издават един изключително креативен подход към справяне с дълбоко личните – соматични и психични процеси, които Донна е преживявала през този период. В нейния случай ставаме свидетели на творческо изграждане на ефективна авторефлексия.

При арт-терапевтична работа със случаи като този можем да се срещнем едновременно с ритуала, играта и изкуството. Рисунката е път към психиката и личното несъзнавано на всеки човек. „Рисунките се явяват и като резултат от субективно творчество – художествените възгледи, цветова тоналност, пристрастия и антипатии – всичко това са субективни черти, проявяващи зависимост от индивидуалността на човека” (Ферс, Г., 2003). Както подчертава К.Г.Юнг – нашите наблюдения могат да имат само косвен характер (Юнг, К. Г.,1976 г. цитат по Ферс, 2003г.), което се потвърждава напълно при разглеждания случай с Донна. Огромният количествен материал дава добра база за сравняване и проверка. Многократните повторения са като детските изпитания на вече заучен елемент, който детето с удоволствие апробира и преживява отново успеха от направената крачка, сякаш, за да препотвърди правилната посока на предначертания път.

В това именно се състои смисълът на арт-терапията – да се окаже помощ на човек в извървяването на неговия собствен път, а не този, който ние считаме, че е подходящ за него. Тук би бил на място примерът на Василий Кандински, който не се е съмнявал в своя „вътрешен свят”, светът на образите, където абстракцията не е самоцел, а образи, произлизащи от желанието и водещи към всеобхватност и жизненост.

Случаи като разгледания се срещат рядко. Не може да се каже, че между тях има някакви прилики или дори само общи черти, но се срещат и такива, които съдържат в себе си стереотипност, натраплив ритуал или авторефлексия, а понякога и трите характеристики наведнъж.

Използвана литература:

1. Границка В., „Проективно-знаковата и символна експресия в стереотипните рисунки на хора с увреждания”, Докторантска конференция на НХА, София, 2011г .
2. Ферс, Г., Тайный мир рисунка, Спб, 2003г.
3. Хломов, Н. Денис, „Арт-терапия в гештальте”, Сборник Московсого Гештальт Института, 2012г.
4. Хломов, Даниил, „Анализ рисунка в гештальт – терапии”, Сборник Московсого Гештальт Института, 2012г.
5. Цанев, П., Психология на изкуството, София, 2002г.
6. http://www.wassilyru/

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!