Стереотип, авторефлексия или натраплив ритуал – един случай с продължение

Автор: д-р Вяра Границка,

хон.преп. в НХА”Н.Павлович” и арт-терапевт в ЦСРИ”Благовещение”Каритас

Резюме: Представен е проективен анализ на ритуалното творчество на момиче с Детска церебрална парализа, проследено в тригодишен период. Разгледани са проективно-знаковата и символна характеристика на изображенията през теорията на арттерапията и гещалтпсихологията. Изведени са смисълът и значението на ритуалността в психологическия процес на справяне с болестта.

Ключови думи: арт-терапия, абстрактни рисунки, проективна диагностика, гещалтпсихология, стереотип, ритуал

 


РЕКЛАМА:

***

„Всяка рисунка

 съдържа много „врати”,

които може да отвори само този, който я е нарисувал”

 Даниил Хломов

 

„Какво е това?” – въпрос, който изниква в съзнанието на всеки видял впечатляващото количество еднотипни абстрактни рисунки на Донна. Ако този въпрос бъде зададен директно, ще се затрудни създаването на доверие и комуникация при арт-терапевтичната работа, ще се загуби възможността за осъществяване на ползотворна връзка терапевт-клиент, която несъмнено се оказва „ключ” към съдържанието на подобен род изобразителна дейност.

Ето защо с основание можем да се приобщим към мнението на Грег Фърт, който твърди, че абстрактните рисунки или абстрактните фрагменти от тях, обичайно изразяват нещо, което трудно се поддава на разбиране. Според него, рисуващият може и да не знае какво се крие зад абстракцията, но въпросът „На какво Ви прилича това, или на какво Ви напомня?” да предизвика у него асоциация с важен проблем, отразяването, на който е невъзможно с реалистични образи. (Ферс, Г. 2003г.)

Проективно-знаковата характеристика на изображенията на Донна е разгледана в сравнителен план с още други два идентични случая и, когато сметнахме този случай за приключен, поредица нови рисунки и изясняване на някои обстоятелства около авторката, отново предизвикаха интереса ни, с възможността да бъде проследен в съвсем различна светлина.

Донна е на 28 години с лека форма на ДЦП и квадрипаретичен синдром. В началото беше много стеснителна, почти не говореше и с часове не ставаше от мястото си. След няколко пасивни срещи донесе рисунки с флумастери, направени по собствено желание вкъщи. Когато бе помолена да нарисува още нещо, тя повтори вече донесените, абсолютно идентични една с друга. Оттогава, по думите на близките ѝ, всяка сутрин става към 5 часа и рисува, за да може след това да донесе готовите си творби.

Този случай ни подсказва, че можем да се приобщим към някои арт-терапевти, сред които и Дениз Хломов, възприемащи образа като послание, предизвикващо промени още с появяването си. Ние споделяме твърдението му, че самата картина може да има значение за отношенията терапевт – клиент и допускането на вероятността този невербален начин да е своеобразна покана за неговия личен свят или пък напротив – очертаване на граница. (Хломов, Д., Арт-терапия в гештальте, 2012 г.)

Първото впечатление от рисунките на Донна е, че наблюдаваме безкрайно повтарящи се, еднакви, абстрактни изображения. Това усещане остава трайно и след разпознаване на обектите и изясняване на тяхната привидно реалистична същност. Цикличната им повтаряемост издава потребност от среща със скритото съдържание на личното несъзнавано и превръщането му в символи, които ритуално да бъдат споделени, в очакване на комуникативно взаимодействие.

При всяка наша среща Донна донася по 5-6 до 20 рисунки, и охотно обяснява какво е изобразила, последните дори са надписани. След поясняване от нейна страна, образите стават някак разпознаваеми, но сякаш нарисувани много небрежно. Размерите на хартията, която използва са не по-големи от формат А4, като в някои случаи е с неправилна форма /фиг.1/.

Фиг. 1

Изображенията са хоризонтално ориентирани в листа.

Композицията на всеки лист е изградена от повтарящи се, едни и същи по вид, цветове и разположение, неясни форми. За дълги периоди не се наблюдава никаква промяна в съдържанието им. Ако всички рисунки бъдат разгледани ретроспективно, се проследява постепенно обогатяване на изображенията с нови елементи, които придават на цялата огромна колекция повествователен характер – сякаш зрителят става свидетел на бавно протичащо, но и развиващо се действие /фиг.2/.

Фиг. 2

Темата е по детски символична – мече и зайче празнуват рожден ден на полянка. Между тях почти винаги е изобразена ваза с цветя, която едновременно наподобява торта със свещи. В средата, на полянката често пъти има малък, черен кръст. Около тях са подредени техни приятели – също мечета и зайчета. Полянката заема централно място в листа, съвсем леко изместена в ляво и десният ѝ край е неизменно наклонен надолу. Не става ясно защо завършва с нещо като стебло на дърво.

Прочетете цялата статия тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: