Направи дарение на училище!

Автор: Розалия Гигова, сп. Българска наука, бр. 86, 2016 г.

През 70-те години на ХIХ век в Германия е основана стъклописна фирма, която с течение на годините се превръща в изключително проспериращ цех за витражи и печели световна известност.[1]В нейните ателиета се изработват пъстрите стъкла, украсяващи безброй храмове и обществени сгради в цяла Европа и САЩ. Стъклописната фирма носи името на нейния основател и собственик – Ф.Х. Цетлер, а нейното седалище се намира в Мюнхен. Историята на споменатата стъклописна фирма е от значение за българското изкуствознание, тъй като именно в нейните ателиета за витражи са изработени прозрачните цветни стъкла, които са основен елемент във витражите, декориращи две известни обществени сгради в София: Столична библиотека (бившето Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството), проектирана от арх. В. Ангелова-Винарова през 1926 г., и Министерството на финансите[2], проектирано от завършилата архитектура в Екол дьо Бозар в Париж арх.М. Сапарева през 1932 г. Проектите, по които се изработват в Германия тези витражи, са създадени от известния български художник Харалампи Тачев, като цялостното проектиране и изпълнение се осъществява от 1926 г. до 1930 г.

Целта на тази статия е да проследи историята на стъклописната фирма „Ф. Х. Цетлер“, чието седалище е било в Мюнхен, тъй като тя не е позната на специалистите в България, да коментира някои аспекти на технологичния процес, както и да ситуира витражите (изработени от немската фирма и предназначени за монументално-декоративната украса на известни обществени сгради в България) в контекста на общото историческо развитие на стъклописния институт. От друга страна, статията прави анализ на стилово-пластичните и иконографски характеристики на витражите, изработени в цеховете на немската фирма и украсяващи двете известни обществени сгради в българската столица.

Стъклописната фирма „Ф. Х. Цетлер“ е основана през 1870 г. като „Институт за витражи за църковни постройки“ („InstitutfürkirchlicheGlasmalerei“), като се специализира предимно в областта на храмовата украса.

Първият собственик и основател на стъклописните ателиета е младият възпитаник на Мюнхенската художествена академия Франс Хавиер Цетлер (1841-1916). Около 1863 г. той започва да работи като художник на стъклописи за един друг изключително известен притежател на стъклописни цехове – това е Й. Майер, притежател на фирмата „Майершехофкунстанщалт“[4], а по-късно се жени за неговата дъщеря, основавайки своя собствена стъклописна фирма, носеща неговото име – „Ф.Х.Цетлер“ (F.X.Zettler).[5] След женитбата на Цетлер за дъщерята на Майер – Тереза, продажбите, реализирани от неговата фирма, остават за известно време под опеката на Майер, докато Цетлер създаде своя клиентела, което довежда до разединение и конфронтация между двете организации.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Фиг.1.Франц Цетлер със синовете си Оскар и Франц. (От изданието: Fischer J. L. VierzigJahreGlasmalkunst. FestschriftderKgl. BayerischenHofglasmalerei F. X. ZettlerzumGedaechtnisihresvierzigjjahrigenBestehens. Muenchen, GeorgMueller, 1910)

Първият успех на стъклописната фирма на Цетлер идва с представените стъклописни прозорци на Международната изложба във Виена през 1873 г., когато те са удостоени с награда. Към края на десетилетието фирмата на Цетлер вече наема 150 работници.

През 1882 г. фирмата е удостоена със званието „Дворцов Баварски Художествен Институт за Стъклопис“ от Крал Людвиг II. По-възрастният син на Цетлер– Франц Цетлер– младши продължава делото на своя баща. През 1891 г. той взема под своя опека художественото ръководство на цеховете и открива дъщерни фирми в Ню Йорк и Рим. От 1902 г. представителство на ателието на Цетлер се намира и в Петербург. Витражи, които са изработени в тези работилници, украсяват множество постройки в цяла Европа, а също и в Америка. Така например, витражи, изработени във фирмата на Цетлер, са част от декоративно-монументалната украса на постройки в Германия, Гърция, Швейцария, Швеция, Англия, Ирландия, САЩ, Румъния и Русия, а също така в Канада, дори в Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Хиляди християнски храмове в САЩ са украсени със стъклописи, произведени от Цетлер, като те са били най-вече популярни в епархиите, състоящи се от емигранти, дошли от Европа. Цетлер продава своите стъклописни прозорци на американски клиенти посредством швейцарската фирма BenzigerBrothersи след 1906 г. чрез фирмата Daprato Statuary Company (Чикаго и Ню Йорк).

Цетлер и неговият „Дворцов Баварски Художествен Институт за Стъклопис“ стават известни, благодарение на качеството на дизайна, на прозрачността и светло-пропускливостта на стъклото, на колоритното богатство, а от друга страна те дължат репутацията си на своите технологични нововъведения и доброто познаване на християнската иконография, което им позволява да доминират на пазара, свързан със стъклописната украса на католически катедрали. В началото на ХХ в. и двата стъклописни института – на Цетлер и на Майер, са водещи световни производители на витражи, като заедно наемат над 500 служители – работници и художници. Цеховете на Цетлер успяват да преживеят Втората световна война, сливайки се с ателието на Майер, съществуващо и до днес.

„Професор Франц“, както е бил наричан Ф.Цетлер от своите ученици, умира през 1916 г. на 75-годишна възраст. Двамата сина на Цетлер – Франц и Оскар, управляват фирмата след смъртта на своя баща, като Оскар се е занимавал с презокеанските поръчки. Синът на Оскар – Оскар Цетлер-младши поема ръководството на компанията по-нататък.

От своя страна, фирмата на Майер се конкурира с цеховете на Цетлер до 1939 г., когато те отново обединяват сили, като днес тази обединена фирма за стъклопис и мозайка, ръководена от 5-та генерация наследници на Майер, продължава да развива своя бизнес. Стъклописите, които украсяват двете представителни обществени постройки в София, са създадени в края на 20-те години на ХХ в., около десетилетие преди двете фирми да се обединят, затова върху едно от стъклата на витража в Столична библиотека стои изписан само инициалът на Цетлер: F.X.ZettlerMünchen.

Фиг.2. Светото семейство, стъклопис (детайл).     Фиг. 3. Инициали на Ф. Х. Цетлер.

Ф.Х.Цетлер, 1925 г., Католическа църква „Холи Розари“, щата Мичиган

Двата цеха за витражи – на Майер и на Цетлер разработват т.нар. „Мюнхенски стил“,[6]при който религиозните сцени са изрисувани върху по-големи стъклени плоскости и след това са присъединени към основата от стъкло чрез разтапяне и изпичане, което се прави при интензивно нагряване. Това дава възможност за смесване на цветовете, което е било непостижимо за старата средновековна техника, където всяка смяна на цвета в съответната сцена, изисква отделно парче цветно стъкло, което трябва да е отрязано по размера и поставено в своя собствена оловна рамка. Във витражите на Мюнхенската школа оловните шевове не нарязват изображенията и не прекъсват сцената, а са замаскирани от дизайна по такъв начин, че са били едва забележими. От своя страна, изобразените сцени са силно повлияни от сантименталността на европейския Романтизъм на ХIХ в., както и от детайлността и натруфеността на немския барок. „Мюнхенският стил“ в стъклописта може да бъде наблюдаван в голям брой катедрални храмове в САЩ (края на ХIX – началото на XX в.), между които се нареждат 14 сгради в щата Мичиган, украсени с витражи, които са създадени от компанията на Майер, и 6 със стъклописи, изработени от Ф. Х. Цетлер.[7] Към списъка на фирмите, приобщени към „Мюнхенския стил“ се нареждат също така Тиролският стъклописен институт (TirolerGlasmalereianstalt, Innsbruck, Austria), Ван Треек (vanTreeck, Munich), Фред Мюлер (FredMüller, Quinlinberg), Гасен&Блашке (Gassen&Blaschke, Düsseldorf) и Джорш Боос (GeorgeBoos, Munich).

Приложението на перспективата (предметът, разположен на задния фон на една сцена, е нарисуван по-малък отколкото един предмет на преден план, за да създаде усещане за дълбочина), е налично в късното Средновековие и по време на Ренесанса, но Цетлер придобива славата на майстор на нейното приложение в стъклописта, а също така е признат като първия, който прилага три-точкова перспектива във витража. Докато за средновековните прозорци е характерна по-скоро тенденцията да изглеждат „плоски“, а сцените –разгърнати в едно измерение, дори и ако имат предмет на задния план, сцените на Цетлер изглеждат по-скоро като пейзажи от епохата на Ренесанса.

Както беше споменато, на територията на България немската стъклописна фирма „Ф. Х. Цетлер“ също има реализирани два проекта: това са витражите в Столична библиотека и витражите в Министерството на финансите[8], които удовлетворяват нуждата, възникнала в края на 30-те и през 40-те години на ХХ в. от представителна монументално-декоративна декорация, украсяваща известни обществени постройки в София.[9] Между двете световни войни столицата се разширява и утвърждава бързо като важен икономически център на тогавашна България, затова логично възниква нуждата от строежа на представителни обществени сгради (Българска народна банка, Съдебната палата, Министерство на правосъдието), изискваща съответна монументално-декоративна украса. Голяма част от новопостроените сгради през 30-те и 40-те години са украсени с цветни витражи, чието техническо изпълнение се реализира в цеховете на няколко световноизвестни немски фирми: фирмата на Ф. Майер в Мюнхен, фирмата на Ф.Х. Цетлер, намираща се отново в Мюнхен, и фирмата на А. Вагнер в Берлин.

Фиг.4. Харалампи Тачев. Стъклопис в Министерството на финансите, София.

Харалампи Тачев (1875-1941)[10] , един от първите дипломирали се възпитаници на Държавното рисувално училище в София (днес Художествената академия) в класа на Иван Мърквичка, е художник с ярък творчески талант, създал забележителни образци на монументално-декоративното изкуство, приобщени към принципите на сецесионната естетика. Художникът е автор на блестящите проекти за орнаменти, украсяващи сградата на Софийските минерални бани[11] (керамична майоликова украса), Светия Синод, Духовната академия и Духовната семинария, храма „Св. Николай Софийски”, Мавзолея „Батенберг”. Едва на 35 години, през 1910 г. Харалампи Тачев става професор в Държавното художествено-индустриално училище в София.

Стъклописът, украсяващ една от стените на Министерството на финансите в София, вероятно символизира цялостния подем, който България преживява в началото на 30-те години на ХХ в. и който се отразява във всички сфери на обществения живот и икономиката на страната – земеделие, финанси, индустрия, търговия, образование и наука. Фигурата на дете, държащо в ръцете си житни класове, обгърнато от лента (националния трибагреник), е вероятно сюжет, символизиращ плодородието и националната идентичност и самочувствие. Надписът, разположен под фигурата, гласи: „Богатство и мощ”, а в горната част на композицията е поместен стилизиран образ на лъв с корона. Декоративен фриз от стилизирани флорални мотиви обрамчва цялата композиция, а от двете странични части равномерно са поместени два медалиона с инициалите на цар Фердинанд I и съпругата му княгиня Мария-Луиза.[12]Двата странични стъклописа са идентични по структура, представящи символи на богатството, благополучието и науката: златни жълтици в метален сандък и книги. Стилово-пластичните особености на стъклописа го приобщават към стилистиката на сецесиона, характерна с декоративната стилизация на формите и любовта към флоралните мотиви.

Фиг.5. Харалампи Тачев, Столична библиотека (стъклопис). Фотография: Розалия Гигова

Фиг.6. Ф.Х.Цетлер, инициали върху стъклописта в Столична библиотека, София. Фотография: Розалия Гигова

Също така, проектирайки витражите в Столична библиотека, украсяващи два от етажите на сградата, Харалампи Тачев, както по отношение на стилистиката, така и съгласно характера на избраните мотиви (това са предимно флорални мотиви: ваза с рози, стилизирани цветя, както и някои геометрични елементи), отново се придържа към принципите на сецесионната естетика. Характерните за сецесиона плавно извиващи се линии, удължени силуети на изображенията, стилизирани листа и цветя, чиито силуети са обгърнати от плътна стилизираща формата линия, се наблюдават в долната част на композицията (изобразяваща ваза), разположена на втория етаж на библиотеката. Съчетанията между различни тоналности на виолетовото и зеленото, както и общото настроение на меланхолия, отново насочват вниманието към характеристиките на сецесионната стилистика.

Фиг.7. Харалампи Тачев, стъклопис в Столична библиотека.     Фиг.8. Харалампи Тачев, стъклопис в Столична библиотека (детайл). Фотография: Розалия Гигова

Стъклописите, украсяващи интериора на две от представителните обществени институции в София – Столична библиотека и Министерство на финансите, проектирани от известния български художник Харалампи Тачев, са изработени в ателиетата на световноизвестната немска фирма „Ф.Х.Цетлер“, която по това време (края на 20-те и началото на 30-те години) е независима институция, ръководена от синовете на основателя на фирмата, и която по-късно (през 1939 г.) неговият внук – Оскар Цетлер, решава да обедини с мюнхенската фирма за стъклопис и мозайка на Ф.Майер. Този обединен институт за мозайка и стъклопис съществува и до днес, а неговото седалище е в Мюнхен. Стъклописният институт на Ф.Х.Цетлер е свързан не само с българската история на изкуството, а и с европейското и световното изкуство, тъй като неговите цехове снабдяват с цветни стъкла за витражи религиозни и светски постройки по цял свят. Проектирани в края на 20-те години на ХХ в., витражите, изработени от тази немска фирма с цел да украсят сградите на известни български обществени институции, удовлетворяват в художествено отношение както личната творческа нагласа на техния създател – художникът Харалампи Тачев (с неговия изявен уклон към разработването на плоскостно-декоративни художествени решения), така и съвременните художествени вкусове на обществеността в столицата, а и доминиращата сецесионно-символистична нагласа в българските творчески среди през 20-те години, закъсняла в хронологичен аспект спрямо съвременните европейски художествени течения, но актуална в България.

Бележки под линия:
[1]Този текст е резултат от моето дългогодишно изследване на стъклописта в България и по-специално на историята на немските стъклописни фирми, в чиито ателиета се изработват витражите, украсяващи най-известните обществени сгради в София. От друга страна, проблемът, който изследвам, е свързан и с проучването на контактите на български художници с немски стъклописни институти през 30-те и 40-те години на ХХв. Немалко значение за това проучване има и специализацията ми в Германия, в Хумболтовия университет, финансирана от Немската служба за академичен обмен ДААД.

[2]По доклад № 5601 от 21 декември 1925 г. на финансовия министър Петър Тодоров ХХІ Обикновено Народно събрание приема Закон за откупуване и построяване на здания за Министерството на финансите.

[3]Tiemey, G. Franz Mayer and Company and Zettler Studios. (Master thesis, Dominican College), September 10, 1999

[4]Мayer, G. (Hg.). Mayer’sche Hofkunstanstalt: Architektur, Glas, Kunst. München: Hirmer Verlag, 2013

[5]Kassis B. M. A Biographical summary of Franz Mayer and Company and F. X. Zettler.(Basedoninterviewswith Mr. Adalbert Mayer and Dr. Gabriel Mayer), 28 December 1981.

[6]Farnsworth, J. M. Biographical Sketches of Stained-Glass Studios and Selected Artists. In: Farnsworth, J. M., Croce,C.R. and Chorpenning, J.F. Stained Glass in Catholic Philadelphia. Philadelphia: Saint Joseph’s University Press, 2002

[7]BeltranB. The Cathedral of St. Andrew, Grand Rapids and the Munich Pictorial Style in Michigan’s Stained Glass, 2008<http://www.michiganstainedglass.org>

[8]Трите витража в Министерството на Финансите са изработени по проекта и паспорта на поръчката, съхраняващисе в Музея за история на София, Инв. № МИС А 3011.

[9] Турфешев, Н. Монументалното изкуство в България. С., 1968

[10]Георгиева, М. Харалампи Тачев (1875-1941) – един забравен сецесионен художник.– В: Култура, 16 февруари, 1996; Николов, К. Жизненият път и творчеството на художника Харалампи Тачев. – В: Кирило-методиевски вестник, 2008

[11]Василчина, В.Предизвикателствата на орнаменталния проект (Харалампи Тачев и керамиката на Софийските минерални бани). – В: Сердика, Софийски исторически музей, София, 2009

[12]Райчев, Ю. Развитие на стъклописта в декоративно-приложните изкуства в България през 30-те-50-те години на ХХв. (дисертационен труд, НХА), София, 2013

Библиография:

1. Василчина, В. Предизвикателствата на орнаменталния проект (Харалампи Тачев и керамиката на Софийските минерални бани). – В: Сердика, Софийски исторически музей, София, 2009
2. Георгиева, М. Харалампи Тачев (1875-1941) – един забравен сецесионен художник. – В: Култура, 16 февруари, 1996
3. Николов, К. Жизненият път и творчеството на художника Харалампи Тачев. – В: Кирило-методиевски вестник, № 28, 2008
4. Райчев, Ю. Развитие на стъклописта в декоративно-приложните изкуства в България през 30-те-50-те години на ХХв. (дисертационен труд, НХА), София, 2013
5. Турфешев, Н. Монументалното изкуство в България. София, 1968
6. Beltran B.TheCathedralofSt. Andrew, GrandRapidsandtheMunichPictorialStyleinMichigan’sStainedGlass, 2008 <http://www.michiganstainedglass.org>
7. Farnsworth, J. M. BiographicalSketchesofStained-GlassStudiosandSelectedArtists.- In: Farnsworth, J. M., Croce, C. R. andChorpenning, J.F. StainedGlassinCatholicPhiladelphia. Philadelphia: SaintJoseph’sUniversityPress, 2002
8. Kassis B. M., A Biographicalsummaryof Franz MayerandCompanyand F. X. Zettler.(BasedoninterviewswithMr. AdalbertMayerand Dr. GabrielMayer), 28 December 1981.
9. Мayer, G. (Hg.). Mayer’scheHofkunstanstalt: Architektur, Glas, Kunst. München: HirmerVerlag, 2013
10. Tiemey G. Franz MayerandCompanyandZettlerStudios. (Masterthesis, Dominican College), September 10, 1999

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!