Ст.н.с. д-р Лъчезар Костов за дейностите и възможностите на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна


(Гледайте видео интервюто в YouTube >> )

 

Ст. н. с. д-р Лъчезар Костов заема престижния пост на вице директор на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, известен и като “руския ЦЕРН”. Целият му живот е протекъл в изследвания в областта на ядрената структура и приложението на ядрено-физичните методи в най-различни области и до ден днешен той продължава да се занимава с това. От завършването на университета досега той е работил в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. Паралелно с това през един продължителен период от време същевременно е работил и в Агенцията за ядрено регулиране като заместник председател (2006 – 2013) и като председател (2013 – 2020). Впоследствие изпълнява функциите на пълномощен представител на българското правителство в ОИЯИ. 

А от 1 април 2021 г. комитетът на пълномощните представители потвърждава решението на директора на института акад. Григорий Владимирович Трубников за избор на ръководен екип, с което той става заместник директор на института.

От Българска наука имаме честта той да ни разкаже подробности за дейностите и постиженията на този забележителен институт и българското участие в него.


РЕКЛАМА:

***

Обединеният институт за ядрени изследвания е международна и междуправителствена организация, създадена с договор, подписан на 26 март 1956 г. от 11 страни учредителки, като малко известен факт е, че България е една от тях.

Институтът е създаден с цел обединяване на усилията на научния и материалния потенциал на държавите членки за изучаване на фундаменталните свойства на материята. Създаването на института е в съответствие със следвоенния стремеж на държавите към мирно съзидание и обединяване на усилията на учените от много страни в реализирането на комплексни научни изследвания, които са непосилни за мащабите на само една отделна страна.

Тази година институтът отбелязва юбилейната 65-а годишнина от своето основаване. Д-р Костов посреща този юбилей с гордост, оптимизъм и благодарност към инициаторите и основателите на института. Тъй като това реално се явява един от най-успешните научни проекти на съвременния свят. ОИЯИ в момента има 18 члена, а 6 други държави имат статуса на асоцииран член. По брой на работещите в института това е третата по големина в света международна междуправителствена организация. ОИЯИ поддържа връзки, научни контакти, образователни програми и научно-техническо сътрудничество с повече от 60 страни и с над 1000 научно-изследователски и образователни организации в света.

 

Вижте повече за ОИЯИ и българското членство ТУК>>

През годините в института са създадени уникални съоръжения, каквито са били нуклотронът; изследователският реактор ИБР-2 на бързи неутрони, който и до ден днешен, след неговата модернизация, е сред реакторите с най-добри параметри на потока неутрони; уникалните циклотрони с рекордни параметри за синтезиране на свръхтежки елементи в лабораторията за ядрени реакции и др.

Експерименталната научна програма на ОИЯИ се опира на изключителната школа по теоретична физика, огромният опит в методиката на физичните експерименти, най-съвременните постижения в областта на информационните технологии. Институтът е сред много малкото места където едновременно работят успешно GRID технологиите, облачните технологии и суперкомпютрите. Освен това се осъществяват и най-различни проекти, насочени към развитието на научната инфраструктура на държавите членки. Постепенно приносът на учените от ОИЯИ към най-големите международни проекти в ЦЕРН, в САЩ, Германия, Япония и Китай се превръща в един от ключовите фактори за постигане на световни резултати от тези колаборации и по-този начин обогатява значително световната съкровищница от научни познания.

В момента в ОИЯИ се реализират три проекта, които в една средносрочна перспектива ще дадат възможност на учените от страните членки да реализират проекти на върхово световно ниво. На първо място това е научният мега проект NICA, който се състои от комплекс от свръхпроводящи ускорители, завършващ с колайдър (ускорител на насрещни снопове частици). Предвижда се скоро той да бъде завършен и първите експерименти да започнат в края на следващата година. 

Другият проект е вече функциониращата фабрика за свръхтежки елементи – циклотронът DC-280 в лабораторията за ядрени реакции с върхови параметри за синтез и изследване на свойствата на свръхтежките елементи.

Третият подобен проект е дълбоководният телескоп за регистрация на неутрино в езерото Байкал, който по своите мащаби е на първо място в северното полукълбо на планетата и представлява съществена и неотменима част от световната мониторингова система на неутриното.


Макар и като малка страна България е дала своя принос в развитието и укрепването на института. През годините над 500 български учени физици, математици, химици и инженери са преминали през лабораториите на института. Някои от тях са заемали ръководни позиции, като академиците Джаков и Христов (които са били заместник директори на института), също така тук са работили и професори като Иван Златев и Цветан Вълов, акад. Иван Тодоров (съавтор на монографията “Квазичастичният подход в квантовата теория на полето”), проф. Желю Желев (един от откривателите на свръхфината структура на алфа разпада), чл. кор. Павел Марков, проф. Велко Заячки и др.

Нашият принос е оценяван високо от дирекцията на института и като илюстрация на това в юбилейната си 65-а година, комитета на пълномощните представители е взел решението това да бъде годината на България в ОИЯИ. Тя се отбелязва със серия от научни и културни прояви в института, научна сесия в България (на 17 септември), предстои и откриването на информационен център на ОИЯИ в Софийския университет, а в кулминацията на годината, през ноември, в България ще се състои заседание на комитета на пълномощните представители, който е висшият ръководен орган на института.

Обединеният институт за ядрени изследвания е уникална международна научна организация по своя комплексен характер. В продължение на 65 години в него се провеждат върхови изследвания от световен мащаб. Богатата традиция на института дава възможност на младите хора от една страна да получат една много добра подготовка, да се докоснат до голямата наука, до уникални установки и да работят пряко с водещи световни учени.

Както д-р Костов обобщава – ако трябва да сведем само до едно нещо човешкото познание, то това е Менделеевата таблица. Тоест това са елементите, от които е изградена обкръжаващата ни среда, от които сме изградени ние и нашата планета. 

В момента Менделеевата таблица се състои от 118 елемента, като 10 от тях са били открити в ОИЯИ, което само по себе си е едно уникално постижение. Изследванията в тази посока продължават като циклотрона DC-280 ще има възможност не само да синтезира нови свръхтежки елементи, но и ще позволи да се изучава структурата на откритите досега нови елементи и техните химически свойства. 

В областта на фундаменталната наука големи възможности дава и лабораторията по теоретична физика, която навярно е най-големият теоретичен институт в света, с много богати традиции. Отделно и школата, създадена от акад. Николай Николаевич Боголюбов, също дава една изключително добра възможност за младите хора първо да получат добра подготовка и след това да се развиват като физици и теоретици.

Изследванията, които предстои да се водят на ускорителния комплекс NICA както в областта на релативистката ядрена физика, така и в редица приложни сфери като радиобиология, криогеника и свръхпроводимост са уникални по своя характер за една такава организация.
Тъй че възможностите в тази насока са много големи пред всички хора, които са решили да посветят своята професионална кариера на физиката или на някое от нейните приложения.

 

Автор: Радослав Тодоров

 

Очаквайте документален филм за българите в ОИЯИ и лабораториите там на 24 септември по време на Европейската нощ на учените 2021 


Европейска нощ на учените 2022 г.: