Наука Общи 

Същност на научната теория

Терминът “теория” означава различни неща, в зависимост от това кого ще попитате.

“Смисълът, в който учените използват думата „теория“, е по-различен от този, в който я употребява широката публика”, казва Джайм Танер, професор по биология в колежа Марлборо. “Повечето хора използват думата теория, имайки предвид идея или представа на някого, но в науката думата „теория“ означава „интерпретация на факти”.

Създаване на научните теории

Всяка научна теория започва от хипотези. Те предлагат решение на необяснено събитие, което не пасва на сегашната научна парадигма. С други думи, според речника Мериъм-Уебстър хипотезата е идея, която все още не е доказана. Ако достатъчно доказателства подкрепят дадена хипотеза, се преминава към следващата стъпка –   изграждане на теория и приемането ѝ в науката като валидно обяснение на даден феномен.

По-нататък Танер обяснява как научната теория става рамка за наблюдения и факти. Теориите могат да се променят или начинът, по който биват интерпретирани, може да бъде изменен, но не и фактите. Танер сравнява теориите с кошници, в които учените държат намерените факти и наблюдения. Формата на кошницата може да се промени тогава, когато учените намират и включват в нея нови факти. “Например, ние имаме достатъчно доказателства за показатели на населението, които с времето стават по-често или по-рядко срещани. Това е индикатор за наличността или липсата на еволюция. Тя е факт, но бъдещите теории за нея могат да се променят, както и начинът, по който ние интерпретираме фактите, когато се открият нови неизвестни такива, които да бъдат включени”.

Теоретичното ядро

Калифорнийският университет „Бъркли“ определя теорията като “обхватно естествено обяснение на широк спектър от феномени. Тя е сбита, кохерентна, систематична, предписваща и широко приложима. Често тя включва множество хипотези.

Всяка научна теория трябва да е основана на внимателно, рационално обяснение на фактите. Все пак факти и теории са две различни неща. В научния метод има разлика между факти, които могат да бъдат наблюдавани или измерени, и теории – обяснения на учените и интерпретация на фактите.

Важна част от научната теория включва твърдения с наблюдаеми следствия. Добрата теория, като например Нютоновата теория за гравитацията, има единство, което значи, че тя е съставена от определен брой стратегии за решаване на проблеми, приложими в широк спектър от научни обстоятелства. Друга характеристика на добрата теория е, че тя е формирана от редица хипотези, които могат да бъдат тествани самостоятелно.

Еволюция на научните теории

Научната теория не е краен резултат от научния метод; теориите могат да бъдат доказани или отхвърлени (както и хипотезите). Те са също подобряеми чрез нова информация, която да ги подкрепя. По този начин точността на предсказанията на теорията се подобрява с времето.

Теориите са основи за бъдещо научно познание, като носят практическа полза от получената информация. Така например, учените използват теории за откриването на нови лекарства за различните болести.

Някои мислят, че теориите стават закони, но между двете понятия съществува отчетлива разлика в научния метод. Законите са описания на наблюдавани феномени в природата, които остават винаги истинни, независимо от това, кой и кога ги наблюдава. Законите не обясняват защо нещо е вярно; те са просто истинни положения. Теориите, от друга страна, обясняват наблюденията, получени в научния процес. Така, докато законите и теориите са част от научния процес, те са просто два различни аспекта според Националната научна учителска асоциация.

Добър пример за разликата между теория и закон е случаят на Грегор Мендел. В свое проучване той открил два отделни генетични признака, които изглеждали независими един от друг в потомството. “Все още Мендел не знаел нищо за ДНК или хромозомите. Изминал един век, докато учените ги изследват за първи път – биохимичното обяснение на Менделовите закони, казва Питър Копингър, доцент по биология и биомедицинско инженерство в Росхулманския технологичен институт. “Едва тогава учените като Т. Х. Морган, работели с плодови мушици, обяснили независимия асортимент чрез теорията за хромозалното наследство. Тя е все още универсално приетото обяснение на закона на Мендел.”

Превод: Петър Евтимов

Източник: Live Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close