Същност и значение на Растителната Защита в съвременните условия на развитие на Европейския съюз и  България

Автор:  Гергана Стефанова

Растително защитната дейност, като обективно съществуващ процес е част от световния стопански прогрес, насочен към опазване на растителната продукция, чрез агрохимическа и биологична борба срещу всички значими видове плевели, неприятели и болести. Всяка година вредители унищожават около 35 % от възможния добив на растителната продукция в света . В развитите страни от ЕС и Северна Америка, Япония и Китай, както и в България поради целенасочени растителнозащитни мероприятия и прилагане на продукти за растителна защита загубите са 3 пъти по-малки. Независимо от това годишните загуби от намаляване на добивите и влошаване качеството на продукцията поради не навременно или неправилно използване на растително защитни препарати възлизат на около 400 милиона лева.
Химическите методи за защита на растенията се базират на прилагането на определени химически вещества. Тези химически вещества се наричат пестициди.  Наименованието им произлиза от латински „ pest”- вреда, “cide”-убивам, в буквален превод наименованието им означава „вещества убиващи вредители”. Според своя химически състав ПЗ препарати биват два основни вида органични и неорганични. Химическата съставка, която определя защитното действие на различните видове пестициди се нарича активно (действащо) вещество.  Пестицидите или, както по-често сме свикнали да ги наричаме в практиката- РЗ препарати са средства за третиране на растителните културите, за да бъдат те запазени здрави. Най- общо казано РЗ препарати са растителнозащитният еквивалент на лекарствата, използвани от лекарите за опазване на нашето здраве. Приложението на растително защитни (РЗ) препарати в растениевъдството способства активното вещество да бъде в контакт с определените видове вредители, които могат да бъдат: бактерии, гъби, насекоми, нематоди, акари, болести и други видове неприятели, като плевели например. В следствие на това РЗ препарат, чрез своето активно вещество проявява своята сила и посока на действие,  срещу  икономически опасните болести, неприятели и вредители. Поради тази основна причина РЗ препарати се нанасят непосредствено върху причинителите на болестите и неприятелите или върху тяхната храна  ( плодове, зеленчуци, зърнено житни култури, маслодайни и др. видове култури), като се впръскват върху повърхността върху която се движат, в почвата, във въздуха или в складовите помещения.
Според групата на вредителите, срещу които се използват пестицидите се подразделят на три главни групи – фунгициди, хербициди, зооциди. Като от своя страна зооцидите могат да бъдат: инсектициди, акарициди, родентициди и нематоциди.
Фунгицидите представляват средства използвани в селскостопанската практика за предпазване и борба с причинителите на болести по растенията. Най-честите причинители на болести по растенията са; гъби, бактерии и вируси. Групата на фунгицидите е голяма и добре представена от РЗ препарати внасяни в България основно от ТНК . Съществуват и тъй наречените Биофунгициди , но те не се предлагат от ТНК и РЗФ в България, тъй като представляват биологични средства за борба с болестите по растенията.  Най-често срещаните фунгициди се подразделят на:

•  Бактериоциди – използват се срещу фитопатогенни бактерии
• Фунгициди– намират приложение, срещу фитопатогенни гъбички

Хербицидите са средства за борба с плевелите в обработваемите и не обработваемите площи, а също и областите на хидромелиоративните канали и водоеми. Важно е да се отбележи, че с хербициди се третират не само полските и земеделски участъци, а й спортните площадки, напоителните канали, пътищата, жп трасетата, стопанските дворове, дворовете на детските градини, между жилищните тревни терени. Хербицидите от своя страна се подразделят на още две основни групи:

• Дефулантите са – средства за обезлистване на различни полски култури. Унищожаване на листата се извършва с цел по-лесното прибиране на готовата реколта. Често разпространено е използването на дефуланти при прибиране на слънчоглед и грозде.
• Десиканти– средства използвани за изсушаване на растенията на самия корен.
• Арбоциди– използват се срщу паразитните дървесни видове
• Алгициди– срещу нашествието от водорасли

Инсектицидите са средства за борба с вредни видове насекоми. От своя страна те се подразделят също на две подгрупи :

Разбери повече за БГ Наука:

***

• Атрактанти – специфични вещества привличащи вредните насекоми на определени места. Типично и често използвани са феромоновите уловки (привличат насекомите в размножителния им период чрез определен тип миризма).
• Репелейти – специфични вещества отблъскващи вредните насекоми но и гризачи, птици и други неприятели по растенията.

Акарацидите представляват специфични средства за борба срещу растителните  акари.
Родентицидите са средства за борба срещу нанасящи вреди и щети гризачи.
Нематоцидите са средства за борба с нематодите (малки едва забележими червеи).
Някои специалисти в областта на РЗ все още са привърженици на тъй наречените биоинсектициди и биоагенти. Многогодишният опит е доказал, че това са природно съобразни методи,  отговарящи на екологичните изисквания за биологично земеделие, но те не дават високи икономически резултати. Ето защо те не се предлагат от РЗФ в България. Преди 90-те години на миналия век за биологична борба в страната са съществували специално изградени  биологични станции за защита, с навлизане на нормативните изисквания на ЕС за биологично земеделие тези станции могат да се възродят отново.
 Според начина на действие РЗ препарати се подразделят на:
Контактни- проникват във вредителите директно през тяхната външна обвивка. Този вид пестициди се използват за третиране на вече засегнати участъци, площи или полезни организми;
Трансламинарни- Те проникват в растителните тъкани, но немогат да се придвижат системно в растението. Те се нанасят върху повърхносния слой на листата на растението. Използват се най-вече при химическа защита срещу- листни въшки и белокрилки;
Системни-Те проникват във вредителите по естествен път с вдишания въздух, чрез кореновата система. Използват се за предпазване на все още не засегнати площи или полезни организми.
ТНК произвеждат и предлагат на Растително защитните фирми система от комплексни мероприятия за борба срещу болестите, неприятелите и плевелите по растенията, затова в тяхната продуктова листа наред с всички разновидности на широкоспектърни РЗ препарати се включват и минерални торове. Те от своя страна се подразделят  според своя минерален състав на макро и микро торове.

• Към групата на макро торовите се отнасят всички азотни, фосфорни, калиеви, сложни и комбинирани торове.
• Към микро торовете се отнасят всички обогатени с определени микро елементи торове (молибден, желязо, мед, магнезий и др.) и всички течни и суспензионни торове за листно подхранване.

Според начина си на производство торовете се разделят на:

• Минерални– получават се в резултат на геохимични процеси или след незначителна преработка.
• Синтетични– Те са изцяло продукт на химическо и промишлено производство.
• Органични- Такива са оборския или птичи тор. Целулозата, като отпадък след производството на хартия.

Според броя на хранителните си компоненти, торовете са:

• Еднокомпонентни (прости) торове;
• Многокомпонентни ( сложни) торове;

Според комбинацията от хранителни елементи, торовете се разделят на:

• Блендирани
• Комплексни

Според начина си на действие торовите биват:

• С пряко действие;
• С косвено действие;
•  С контролирано, бавно освобождаване на активно вещество;

Според своето агрегатно състояние торовете се разделят на:

• Твърди;
• Течни;
• Газообразни;

За да се спомогне за подобряване на действието на предлаганите РЗ препарати, ТНК и РЗФ, които ги представят, предоставят и тъй наречените подобрители, които често водят до занижаване дозата на използваните РЗ препарати със 10 до 15%. Към някои контактни РЗ препарати се предлагат от РЗФ, така наречените прилепители, които спомагат на прилагания РЗ препарат да не се отмие след дъжд или отстрани от полето на действие, при което ефекта му се намалява многократно. Такива се прилагат при пшеницата, царевицата и особено при лука.
Когато внасянето на РЗ препарати се извършва чрез авиация при малообемно пръскане ( 2 до 3 литъра на дка)  се предлагат от РЗФ тъй наречените утежнители. Те не позволяват отлитане и разпиляване на РЗ препарати или химични торове.
Растително защитната дейност е свързана и с предлагането на високо качествени и високо добивни хибриди и сортове семена, както и с обеззаразяването, заготовката и калибрирането на семена. Това е една от основните причини РЗФ в България да извършват собствена семепроизводствена дейност. За да отговорят адекватно на изискването семената да са с висока кълняемост и устойчивост срещу болести и неприятели, ТНК, разполагат с изпитателни станции и високотехнологични лаборатории, който не само че,  наподобяват семе производствените станции и научни институти по-генно инженерство, но и ги задминават по-технологичен капацитет и икономически потенциал.
Начините и средствата за растителна защита на културите от вредители са много и разнообразни. Голяма част от микроорганизмите имат капацитет да станат големи вредители, но повечето от тях са контролеруеми от комбинации на културни мерки и устойчивост на растенията-гостоприемници, съчетани с биологичен контрол. Пестицидите се използват, където тези други механизми за контрол не поддържат вредителите под приемливия праг на разпространение. При контрола от заплевеляване, недостига на труд или неоправдания разход на труд са основните поводи за постепенно преминаване от ръчни и механизирани средства към целенасочено използване на препарати за растителна защита. Използването на пестициди от своя страна, води до редица нови проблеми: биологичните агенти за контрол могат да бъдат елиминирани, или вредителите могат да станат резистентни  ( устойчиви) на  използваните РЗ препарати. Прекомерното или прекалено либерално използване на пестициди също може да навреди на човешкото здраве и околната среда. Липсата на знания, и не правилното използване на РЗ препарати е една от големите заплахи при провеждане на растителна защита. Агресивните техники за продажби, често водят до злоупотреба или прекомерна употреба на пестициди. Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО) насърчава изследванията за предотвратяване и намаляване на вредителите в световен мащаб. Тези  изследвания обхващат намаляването на популацията на вредители, използване на културни методи за повишаване на устойчивостта на растенията-гостоприемници и, когато е уместно, идентификация и използване на биологични агенти за контрол. Изследванията обхващат й процеса на разработване и откриване на нови пестициди, както и тяхното прилагане на практика, а също и изследвания върху връзката между използваните пестициди и опазването на околната среда.
При насърчаване провеждането на растително защитни мероприятия, ФАО подчертава ролята на интегрирано управление на вредителите (IPM). Полевите изследвания се правят, за да се определи подходящата технология IPM в земеделски райони на страните-участнички. Тези изпитвания включват идентифициране на естествените врагове на основните насекомни вредители, както и избор на ефективни методи за борба с вредителите, наблюдение и прогнозиране на насекомни атаки по време на вегетация. Тези проекти са както с научна, така и с високо технологична стойност. Те разкриват  реалните изисквания за приложение и използване на РЗ препарати. Някои от тези проекти служат за установяване на национални или регионални изследователски способности, докато други стимулират разширяването на подходящи методологии за земеделските производители. Основна програма, изпълнена от ФАО в момента в процес на разработка  е прилагането на IPM в производството на зеленчуци. Работата на организацията по всички аспекти на IPM е пряко свързана с устойчиво селско стопанско производство.
Международната конвенция за растителна защита покрива областта на растителната карантина. ФАО служи като секретариат на конвенцията и като звено за обмен на информация за разпространение на вредителите и приложимите при тях пестициди. Конвенцията на ФАО се базира на хармонизиране на принципите на законодателството на растителна защита, на принципите на научни доказателства за растително  карантинни мерки, и на растително карантинни процедури.  От икономическа гледна точка е важно да отбележим, приемането от страна на ФАО (1985) на Международен кодекс за поведение при разпространение и употреба на пестициди. Кодекса е изменен и допълнен многократно с принципите за предварително информирано съгласие. Растително защитната индустрия, чрез международната група на националните асоциации на агрохимическите Производителите (GIFAP) и Програмата на ООН за околната среда по отношение на клауза за предварително обосновано съгласие, помагат на ФАО в изпълнението на разпоредбите на кодекса. Екологични групи използват кода като критерий за оценка на управлението на пестициди в развиващите се страни. Кодът е подкрепен от набор от ръководни насоки, разработени със съдействието и съветите на експерти от страните-членки на ФАО. Тези насоки обхващат такива области, като регистрация и контрол на пестициди; данните за ефикасност при тяхното използване, необходими документи за регистрация; екологични критерии, данни за остатъчни количества, етикетиране, опаковане и съхранение и изхвърляне на отпадъчни пестициди и пестициди контейнери. Всяка дейност, която допълва кода е предоставяне на техническа помощ за укрепване на националните и регионални схеми за контрол на пестицидите, за да се създадат необходимите аналитични съоръжения, и да се дадат основните насоки за безопасно и ефикасно използване на растително защитни препарати.
В сътрудничество със Световната организация по земеделие  (СЗО), ФАО предлага максимално допустимите граници и поносими нива на прием, въз основа на токсикологичните данни, предоставени от страна на правителствата и индустрията и прегледани от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации, като експертна група. Стандартите за управление на качеството при производство, разпространение и приложение на РЗ препарати са подготвени на база 25 активни съставни вещества, образуващи всички видове пестицидите. Тези стандарти се използват от националните правителства, включително и от България, при формулирането на своето законодателство и за установяване на контрол върху вноса и международната търговия с растително защитни препарати..

 Ако не се провеждат растително защитни мероприятия, загубите от произвежданата растителна продукция ще бъдат повече от 35 %, докато при нейното системно и  методично осъществяване те са сведени под 11%. В България, към настоящия момент на икономическо развитие се извършва основно агрохимическа растителна защита, за разлика от преди 15 години, когато в страната ни се използваше интегрирана растителна защита(РЗ)*. В света се използва, както агрохимическа, така и биологична растителна защита. Тези процеси са обективно оправдани. Наложени са не само от необходимостта за увеличаване на производството, но и за подобряване на неговото качество, с оглед запазване здравето на хората, чрез едно по-добро екологично равновесие. Стопанските системи, особено фирмите с растителнозащитна дейност, за да са проспериращи, ще трябва да се съобразяват не само с икономическите условия, но и с природните, биологични, социални, технологични и  най-вече екологични фактори на външната среда.

 В началото на 2009г. в Европейския парламент се прие предложение за регламент, отнасящ се до пускането на европейския пазар на продукти за растителна защита. С това решение се замени директива 91/414/ЕИО – хармонизирана в нашето законодателство в Закон за Защита на Растенията. От 2010г. в България вече е утвърден и работи новият регламент за растителна защита. Вследствие на този регламент, предстои, всички активни вещества да бъдат оценени отново, съгласно посочените критерии за одобрение и тези, които попадат под обсега на тези критерии, ще бъдат забранени за употреба. Този регламент се допълва от регламента за максимални остатъчни количества (MRL Regulation) . Съгласно който, ако остатъците от пестициди са в рамките на позволения толеранс, се позволява внос на такива храни, от Европа, третирани със  конкретни активни вещества.
Европейската асоциация по растителна защита – ECPA, действа като посланик на растителнозащитната индустрия в Европа, представлявайки мрежата на тази индустрия в Европейския регион. Тя насърчава земеделската технология в контекста на устойчиво развитие и производството на  здрава земеделска продукция. ECPA е защитник на политиката и законодателството на ЕС, насърчаващи научния подход при синтезиране и производство на нови РЗ препарати с отчитане на риска, при въвеждане на иновации в този не толкова предсказуем сектор. Стремежът на ЕСРС е да се постигне пропорционален или по- голям икономически ефект, спрямо вложените средства и ресурси за откриването, разработването, дистрибутирнето и приложението на нов пестицид, независимо от коя група на приложение е. Всичко това позволява ефективна работа на индустрията, защита на интелектуалната собственост и поощряване на въвеждането на нови технологии в областта на РЗ пра ктики.  
Европейската асоциация по растителна защита – ECPA е разположена в Брюксел.  Нейните  членовете са: национални асоциации по растителна защита и отделни компании в Европа, включително от ново присъединилите се страни от Централна и Източна Европа. Управленските органи и работните групи на ECPA предоставят опит и стратегически указания на цялата РЗ мрежа. В нейния състав на този времеви етап влизат: 17 транснационални  компании, 28 национални асоциации и  37 работни групи.
Транснационални корпорации, членки на Европейската асоциация по растителна защита
Таблица  1

На фигура 1 са поместени основните организационни нива на Европейската асоциация по растителна защита (ЕСРА), като на фигурата са представени само част от експертните групи и най-значимите проектни и специализирани екипи. Европейския пазар на РЗ препарати възлиза на стойност 6,7 млрд.евро . Тази стойност представлява точно 1/3 от световния пазар на РЗ препарати. Според  европейската асоциацията за РЗ, Европа е водеща в иновационните технологии в продуктовото позициониране на препарати за РЗ. Приблизително, около 200 млн. Евро се инвестира само в създаването на един РЗ продукт и са необходими около 9 години минимален срок за неговото проучване и изпитване, докато този продукт се появи на РЗ пазар.
 Организационни нива на ECPA

Фиг. 1 Организационни нива на Европейската асоциация по растителна защита

Организацията на ЕСРА се състой основно от 3 екипа по съответните политики ( на регулирането, агроекологична и РЗ политика за Централна и Източна европа.) В обхвата и влизат 15 експертни групи ( на фиг. 1 са представени само час от тях) и също 10 специални екипа, и 19 проектни. Общо към ЕСРА работят 47 работни групи. На фиг. 2 са представени стойностите в милони евро необходими за лабораторни изследвания разработване и регистрация на  нови видове РЗ препарати в ЕС.

 
Фиг. 2 Разходи за откриване и разработване на нови РЗ препарати
Европейската растително защитна индустрия пряко участва в постигането на целите на Лисабонския договор, като заделя 6.7 милиарда евро за РЗ за европейски пазар, което представлява (29.2% от средствата заделени за РЗ на глобалния, световен пазар.) В областта на РЗ, европейския пазар бележи 6.4% ръст за периода 2005-2006. Разходите за довеждане на нов растителнозащитен продукт до европейския или световен пазар, възлизат на 200 милиона евро . Средно времето, необходимо за довеждането на един продукт до пазара е 9 години. Това е един дълъг, изпълнен с много изследвания, изпробвания и документации период, който обаче е спазван и е обоснован, поради сложния и комплексен характер на предлаганите РЗ продукти на растително производствения пазар. На следващата фигура се вижда многократно усложнената структура през годините за регистрация на РЗ продукти и трикратно увеличените разходи по регистрация на РЗ препарати след приемане и въвеждане на регламента заменящ директива  91/414 от страна на ЕС.

Фиг. 3 Усложнена структура за регистрация на РЗ продукти след приемане на директива на ЕС 91/414

След въвеждане на директива 91/414 ЕЕС на ЕС и допълнителните регламенти, касаещи РЗ дейност, броя на изискванията и формулярите по регистрация на РЗ продукт за Европа нараства двойно спрямо САЩ (  600 изисквания за Европа, спрямо 300 за САЩ и 250 за Южна Америка). Тази съпоставка показва неимоверно усложнената процедура по регистрация на РЗ препарати на стария континент
Основните стратегически области и целите на Европейската асоциация по растителна защита са:

1. Постигане на далновидна  политики по отношение на интелектуалната собственост, отговорността, създаването, производството и търговията с РЗ препарати. Съчетаване на тази цел с интересите на бизнеса и насърчаване развитието на иновативната сфера на дейност и управляваната от знанието индустрия, както е залегнало в Решенията от Лисабонския договор.
2. Постигане на разбиране и приемане на ползата от продуктите за растителна защита от потребителите, участниците във веригата за производство на храни и  използващите растителна продукция клиенти.
3. Създаване на мрежа от професионални асоциации на производителите на продукти за растителна защита в цяла Европа, която да защитава стратегическите цели на асоциацията на национално ниво и активно да съдейства за постигането на стратегическите цели на ниво ЕС.

Като най-значими от тях са прилагане на директива 91/414 ЕЕС на ЕС и допълнителните регламенти, касаещи РЗ дейност в всички ново присъединили се страни членки на ЕС, какъвто е случая и с нашата страна. Друг важен приоритет е интегриране на връзките на Европейската асоциация по растителна защита с  националните политики на страните за производството на храни с растителен произход. Предимствата на този стратегически подход на интеграция ще спомогнат за:

1. Споделяне на информацията на Европейската асоциация по растителна защита  с  всички нейни членове –ТНК в опериращи в областта на РЗ и всички членуващи към нея национални РЗ асоциации.
2. Съвместно разработване на позиции на РЗ индустрията, включване на членовете и в единни планове за защита на интересите, комуникациите  и изследователската дейност в РЗ сфера и съвместна работа с ясно поставени задачи и отговорности за постигане на  определени икономически резултати.
3. Осигуряване на координация и разпространение на най-добрите практики сред европейската мрежа от национални  РЗ асоциации.

Чрез функционирането на Европейската асоциация по растителна защита се постига:  Проследяване, предусещане и преодоляване на социалните и икономически тенденции в обществото; По-лесно и регламентирано боравене с всички институционалните агенции, касаещи РЗ сфера на дейност; Ефективно оптимизиране и управление на отношенията на Европейската асоциация по растителна защита с регулаторните и административни органи, с политиците и правителствата на отделните страни членуващи в асоциацията; с веригата на производството на храните и хранителните продукти, както и с веригата на химическото производство, включващо създаването активни вещества влизащи в състава на РЗ препарати.
Необходимостта от целенасочена и комплексна дейност от страна на Европейския съюз в областта на РЗ, намира израз в създаването на Европейската асоциация по растителна защита. Чрез нея по-лесно и по-комплексно ( с обединени усилия) се реагира на промените на външната среда, като се следят всички европейски и глобални събития, засягащи РЗ сфера на дейност, предлагат  се ясни планове за действие, съгласувани с общата ни политика на ЕС; Предоставя се съвместен  опит за  функциониране и изграждане на мрежа за подкрепа и взаимопомощ в областта на РЗ; Неминуемо едно от най-големите предимства на функционирането на ЕСРА е разработването на общи стратегически позиции в областта на РЗ, както и разпространяването на основни послания и позиции между своите членове и всички опериращи фирми свързани с РЗ дейност.
Растителната защита, като обективен и целенасочено необходим за човечеството процес е правно, социално, технологично и икономически добре регламентирана и обезпечена на съвременния етап от икономическо развитие. Европейския съюз с всички рамкови договорености и регламенти по своите програми и фондове за подмомагане и развитие, трайно и правно определя правилата и задълженията по въвеждане, функциониране и регламентиране на целия растително защитен процес в Европа в това число и в България.