Същинкса прахова гъба

 

(Fomes fomentarius)

Плодните тела на същинската праханова гъба няма да видите по бора, смърча, елата или по което и да е друго иглолистно дърво. Ще ги откриете най-често по стъблата на по-старите букови дървета в буковите гори и по много други видове диви и културни широколистни дървета.
Ето и белезите, по които ще можете да разпознаете същинската праханова гъба. Плодните тела имат форма на копито, а размерите им са различни. Към края на живота си (плодните тела доживяват до двадесетгодишна възраст) някои от тях достигат големи размери: диаметър — 40 см, височина — 20 см, а масата им — до десетина килограма.
Повърхността на плодните тела е разделена с тесни плитки бразди на концентрично разположени различно широки пръстеновидни зони, всяка от които съответства на ежегодното им нарастване. Тя е покрита с гладка ненапукваща се твърда „като камък“ кора. При младите екземпляри кората е светлосива, а при по-възрастните и най-старите е тъмнопепелявосива до възчерносива и в основата завършва със сиво-бял до червено-кафяв заоблен и тесен ръб.
Отдолу плодните тела са плоски, светлосиви (младите) до кафяви (по-старите), с гъсто разположени белезникави точици.
Подобни по форма и размери плодни тела образува обаче и лъжливата праханова гъба, известна на специалистите под научното име Pbellinus igniarius. Тя е близък сродник на същинската праханова гъба (някога се е наричала Fomes igniarius) и паразитира заедно с нея по едни и същи видове дървета. Затова плодните им тела често се развиват едно до друго. Но те могат лесно да се различат. Плодните тела на лъжливата праханова гъба са с напукана кора и със силно изпъкнала долна страна, а ръбът им е много широк. Как са устроени плодните тела на същинската праханова гъба, можете да разберете дори ако сте „въоръжени“ само с ножче и обикновена джобна лупа. Разгледайте най-напред с лупата долната им повърхност и вместо белезникавите точици ще видите малки дупчици — прилича на много фино сито. След това с ножчето откъртете от нея парче от най-долния слой и разгледайте с лупа горната му страна. Ще видите, че и тя е надупчена като сито. Това ще ви подскаже, че целият слой е съставен от гъсто „залепени“ една до друга тръбици. В тях се образуват от специализирани хифи спорите на гъбата, с които тя се размножава. Тръбиците имат и специално име — хименофорни тръбици.
Като отстраните един след друг всички хименофорни слоезе (всеки от тях се образува през един вегетационен сезон), ще стигнете до вегетативната (безплодната) част, наречена строма на плодното тяло. Тя е изградена от рехаво влакнеста, подобна на кече „тъкан“, с тютюневокафяв до златистокафяв цвят. Над нея се намира вече кората, която покрива отгоре плодното тяло.
Същинската праханова гъба е паразит по диворастящи и културни широколистни дървесни растения, но не напада младите и силни дървета, а по-старите и болнавите. Когато спорите на гъбата попаднат на „жива“ рана по кората или по още незаздравялото място от някой наскоро отчупен клон, те покълнват и от тях израстват хифи. След сложен процес на сливане една с друга от хифите се развива мицел, който постепенно прониква в дървото, докато достигне дървесината. Веднъж загнездил се в нея, мицелът започва да я разрушава (хифите му отделят вещества, които я разтварят) , за да се храни, и дървесината загнива. Когато мицелът се охрани добре, на различни места по стъблата и клоните на нападнатите дървета започват да се образуват едно след друго плодните тела на паразитната гъба с форма на копито. Такива дървета, ако са нападнати масово, загиват на корен или стават жертва на бурите.
Плодните тела на същинската праханова гъба столетия наред преди изобретяването на кибрита и запалките били единствената суровина, от която (за целта се използвала стромата им) след специална обработка с пепелна вода (луга) се изработвала прахан (в някои краища у нас се нарича и трат). С нея „хващали огън“ от искрите, които изхвърля кремъкът, когато по него се удря с огниво. За тези времена сега си спомнят само по-старите хора.


Европейска нощ на учените 2022 г.: