Сърбия (1787-1914 г.)

1787—1791 г.
Сърбите участват във войната срещу Турция на страната на Русия и Австрия. На австрийска територия се организират доброволчески сръбски отряди. Сръбски въстаници под ръководството на К. Анджелович воюват в Сърбия против турците. Австрийските войски превземат Белград. Победи на руските войски в Молдова и Влашко; завзети са крепостите край Дунав.
Според договора от 1791 г. Австрия се задължава да върне на Турция сръбските земи, въпреки дадените преди войната уверения на сърбите. Това довежда до безредици, а после и до преговори между сръбските водачи и турското правителство.

1794 г.
Султан Селим III (1789–1807 г.) издава ферман, с който на Белградския пашалък се дава право да избира свои началници, както и правото на свободна търговия. Забранява се на еничарите да пребивават в иашалъка.

1801 г.
Видинският паша Пазвантооглу, противник на реформите ул Селим III заедно с изгонените от Белградския пашалък еничари, завзема района. Еничарските командири управляват с терор. (В 1804 г. те избиват някои от най-видните сръбски дейци).

1804 г.
Ръководителите на въстаннческите отряди издигат лозунга за общосръбско въстание. Начело на въстанието застава Кара — Георги Петрович (1752—1817 г.). Селяните са главната въстаническа сила. Въстаниците воюват за възстановяване на автономията от 1794 г., под гаранциите на една от великите сили. Турците отхвърлят това искане и въстанието придобива характер на национално-освободителна борба. Въстаниците получават морална и финансова подкрепа от Русия.

1805 г
Създаден е Сръбски върховен съвет — първият орган на държавната власт. 12 членове на съвета представляват отделните окръзи. Председател на съвета, който има властта в освободената от турците територия е архиерей Матей Ненадович — ръководител на въстанието.


РЕКЛАМА:

***

1806 г.
След няколко поражения (1805, 1806 г.), Турция признава автономията на Сърбия. Сръбски въстаници превземат Белград. Начало на руско-турската война. Сърбия решава да воюва на страната на Русия за окончателното си освобождение.

1807 г.
Руско-сръбска конвенция за военен съюз (10. VI).

1808 г.
Кара—Георги се провъзгласява за наследствен върховен владетел на Сърбия. Трансформира Върховния съвет в министерства и върховен съд.

1811 г.
Като председател на Върховния съвет Кара—Георги съсредоточава цялата власт в свои ръце.

1812 г.
Мирен договор сключен в Букурещ между Русия и Турция (28. V). Турция се задължава да признае автономията на Белградския пашалък. Това е важен етап по пътя за независимостта на Сърбия.

1813 г.
В нарушение на Букурещкия договор турски войски нападат Сърбия и завладяват цялата страна. Вътрешните междуособици на въстаническите ръководители допринасят за поражение на въстанието. Кара—Георги заедно с много воеводи се прехвърля в Австрия.

1814 г,
В района на Чачак избухва въстание, което турците потушават. Населението е подложено на жестоки репресии.

1815 г.
Въстание в Белградския пашалък. Дипломатическа намеса на Русия, благодарение на която се стига до устно споразумение между Сърбия и турското правителство, което признава Милош Обренович — ръководител на въстанието — за върховен владетел на Сърбия; фиксира размера на данъците, които трябва да се плащат на спахиите; разрешават на сърбите да заемат съдебни и административни длъжности.

1816 г.
Турция признава автономията на Сърбия.

1817 г.
Милош Обренович е избран за княз на Сърбия.

1825 г.
Селско въстание, предвождано от Милое Попович. Селяните настояват за премахване на ангарията, ограничаване на своеволията и злоупотребите на едрите земевладелци и князе, намаляване на данъците. Както и предходните няколко въстания и то завършва с поражение.

1829 г.
След руско-турската война (1828—1829 г.) според Одринския мирен договор Турция трябва да признае автономията на Сърбия и да върне заграбените територии след първото въстание (нещо, което не е сторила след договора си с Милош Обренович).

1830 г.
Султанът признава автономията на Сърбия, която остава негов васал. Милош Обренович е обявен за наследствен княз. Възникват едри сръбски поземлени имения (земевладелците не всякога разполагат с капитали и стопанисват земята по полуфеодален начин).

1833 г.
Милош Обренович присъединява към Сърбия земите, които отдавна са заграбени от турците. Под натиска на Русия Турция приема това като свършен факт.

1835 г.
Обренович е принуден да свика Скупщината. Приета е конституция, която ограничава властта на княза. Монарсите на Турция, Австрия и Русия не одобряват тази конституция и тя е отменена,

1836 г.
Приет е закон, който определя минимума земя и жив инвентар (2 вола и 1 крава), които не подлежат на изземване за дългове.

1837 г.
Премахната е ангарията.

1838 г.
Скупщината приема конституция, която е съгласувана с Турция и Русия. Тя има консервативен характер и не може да бъде променяна без съгласието на султана.

1839 г.
След неуспешни опити да промгни конституцията Милош Обренович се отказва от властта в полза на своя син Михаил и напуска страната. Управлението се поема от Съвет, създаден въз основа на конституцията от 1838 г.

1839—1842 г.
Първи период от управлението на Михаил Обренович. Начело на Съвета стоят земевладелци и търговци, те се считат за „защитници на конституцията“ от 1838 г.

1842 г.
Съветът увеличава поголовния данък, което предизвиква недоволство сред широките народни маси. Избухва селско въстание. Михаил Обренович напуска страната и избягва в Австрия.

1842—1858 г.
Управление на Александър Карагеоргиевич, противник на Обреновичите. В действителност страната се ръководи от т. нар. „защитници на конституцията“.

1843—1863 г.
20% от селяните загубват стопанствата си заради дългове — въпреки издадените през 1836 г. и 1861 г. закони, които гарантират запазването на определен минимум от имота на длъжника. Възникват големи капиталистически стопанства.

1844 г.
В западната част на Сърбия избухва селско въстание, предизвикано от масовото обедняване на народните маси в условията на капиталистическата експлоатация. Въстанието е неуспешно.

1846—1875 г.
Светозар Маркович, сръбски революционер демократ, писател. Воюва за установяване на народно самоуправление, пропагандира социалистическите идеи в Сърбия. Запознат с марксизма, той не успява да се освободи от утопичния характер на социалистическите си възгледи. Свързан е идейно с Л. Каравелов,
Хр. Ботев и руските революционери демократи.

1846—1926 г.
Никола Пашич, сръбски политически и държавен деец, един от основателите (1881 г.) и лидер на Народната радикална партия.

1856 г.
Парижкият конгрес взема решение за установяване на общ протекторат на всички европейски държави над Сърбия. Всъщност става дума за премахване на руския протекторат Сърбия постепенно попада под австрийско влияние.

1858 г.
Свети Андреевската скупщина (открита е на 30. XI — в деня на Св. Андрей) детронира Александър Карагеоргиевич и управляващата олигархия. Това е дело на либералите и привържениците на Обреновичите.

1858—1860 г.
Управление на Милош Обренович, поставен отново на престола.

1860—1868 г.
След смъртта на Милош Обренович княжеският престол се заема от Михлит Обренович. Съветът попада в зависимост от княза, който управлява бюрократично и с полицейски методи. Скупщината има съвещателен глас.

1862 г.
Нападение на турския гарнизон в Белград, който обстрелва местното население. Сърбия се обръща за помощ към великите сили, подписали Парижкия мирен договор и настоява за ликвидиране ма крепостите и евакуиране на турските гарнизони. Въз основа на сръбското искане са ликвидирани само две маловажни крепости.

1863 г.
Основан е университетът в Белград.

1866—1872 г.
Създадена е първата сръбска банка. Част от нейните капитали са чуждестранни.

1876—1877 г.
Подкрепени от Русия, Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Този ход е следствие от въстанието срещу турците в Босна и Херцеговина, избухнало в 1875 г. Мирът, сключен през 1877 г., не внася никакви промени.

1878 г.
Санстефански мирен договор. Турция се съгласява с пълна независимост и разширяване на сръбската територия с няколко района — Ниш, Лесковац, Враня, Пирот, Цариброд. Берлинският конгрес потвърждава тези условия и гарантира независимостта на Сърбия.

1881 г.
Под ръководството на Никола Пашич е създадена Радикална партия, в която членуват предимно селяни.

1882 г.
Княз Милан приема титлата крал и управлява под името Милан I.

1885—1886 г.
Сръбско-българска война, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбската буржоазия към териториално разширение за сметка на българските земи. Крал Милан и сръбското правителство започват подготовка за война. Сръбските войски (2. XI. 1885 г) нападат България, чиито главня сили по това време са съсредоточени на турската граница. В битката при Сливница грабските войски са разбити и започват да отстъпват Българската армия завладява Пирот. Поради бързата намеса на Австро—Унгария във Виена (7. XII. 1885 г.) е подписано примирие, а на 19. II. 1886 г. Букурещкият мирен, договор който не допуска териториални изменения.

1889 г.
Под влияние на силната опозиция на Радикалната партия (начело с Пашич), която настоява за приемане на нова либерална конституция (разширяване на избирателните права и гражданските свободи), Милан I е принуден да се съгласи за нейното реализиране. Скоро след това Милан I абдикира и оставя престола на 12-годишния си син Александър.

1889—1903 г.
Управление на Александър I. Въпреки че абдикира крал Милан I се опитва да влияе върху тримата регенти (представители на либерално-консервативната коалиция), управляващи от името на Александър I.

1893 г.
Александър 1 извършва държавен преврат, сваля регентите и се провъзгласява за пълнолетен.

1894 г.
Възстановена е конституцията от 1869 г.

1901 г. – 7. IV
Под натиска на силната радикална опозиция Александър I въвежда по-либерална конституция. Заедно със Скупщината е създаден и Сенат. (През 1903 г. Александър I отново възстановява едноличната си власт),

1903 г. — 10. VI
Заговор на офицерите, в който загива Александър I, последният представител на Обреновичйте.

1903 г
Скупщината поставя на трона Петър Карагеоргевич той управлява с помощта на парламента. Възстановява конституцията от 1889 г. и подкрепя успешо-развиващото се южнославянско; движение. По това време Сърбия е наричана „Пиемонг на южните славяни“:

1906 — 1911 г
Аветро—Унгария води митническа военна срещу Сърбия.

1908 -1909 г.
В резултат на анексирането на Босна и Херцеговина (5. X. 1908 г.) отношенията между Сърбия и Австро—Унгария се изострят. Сърбия търси подкрепа от Антантата. Настоява за териториални обезщетения, но под натиска на великите сили оттегля искането си.

1910—1912 г.
Засилва се руското влияние в Сърбия.

1912 г.
Балканска война. Тя се води от държавите на Балканския съюз срещу Турция, Черна гора (9. X), Сърбия, България и Гърция (17. X) обявяват война на Турция. Гръцки войски влизат в Солун (XI), сръбските войски превземат Монастнр. Одрин е обсаден от български войски, които водят кръвопролития боеве при Чаталджа. Несполучливо за турските въоръжени сили завършва и битката при Булаир и десантът при Шаркьой. Съюзниците завладяват важните крепости Янина, Одрин и Шкодра.

1913 г. — 17. V
Лондонски мирен договор, според който Турция отстъпва на страните от Балканския съюз земите си на запад от линията Мидия — Енос заедно с егейските острови.

1913 г.
Междусъюзническа война (Втора балканска война). Тя се води между България и бившите й съюзници от Балканския съюз — Сърбия, Гърция, Черна гора и присъединилата се към тях Румъния, предизвикана от рязкото изостряне на противоречията между тях след Балканската война (1912—1913 г.). Борбата между съюзниците се усложнява и от интригите на империалистическите държави.

1913 г. – 19. V
Сърбия и Гърция сключват таен военен договор, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Румъния предявява претенции за Южна Добруджа. Българската буржоазия се стреми да присъедини Македония и Тракия към България.

1913 г. – 16. VI
Българската армия, по заповед на Фердинанд I, напада гръцките и сръбските части в Македония.

1913 г. — 27—30. VI
Румъния и Турция започват активни военни действия срещу България.

1913 г. – 28. VI!
В Букурещ е подписан мирен договор, с който се слага край на войната. Сърбия получава Вардарска Македония, Гърция — Южна и Югоизточна Македония, Румъния — Южна Добруджа. България получава малка част от долината на р. Струма сгр. Горна Джумая (дн. Благоевград) и Разлог и Западна Тракия с гр. Ксанти, Гюмюрджина и Дедеагач. България излиза от войната с разорено стопанство. Това е първата национална катастрофа за българския народ.

1914 г. – 28. VI
В Сараево е убит австрийския ерцхерцoг Франц Фердинанд от агенти на сръбска националистическа терористична организация, което става повод за започване на Първата световна война.


Европейска нощ на учените 2022 г.: