АВТОР: Д-Р ХРИСТО КАМЕНОВ

Резюме:

Прави се сравнителен анализ на модели на обучение в електронна среда в страни от Европейския съюз, като се изтъква, че дигитализацията на обучението е процес за придобиване на ключови знания и умения посредством използването на цифрови технологии. Предисторията на възникването на този тип обучение стартира от срещата на високо равнище в Лисабон, където са начертани четири действени линии, формиращи план на изпълнение, които припокриват инфраструктурата и оборудването; обучението на всички нива; качественото съдържание на услуги и европейското сътрудничество. Провеждат се различни програми и инициативи с цел повишаване на осведомеността, както и на дългосрочното сътрудничество и по-широкото използване на електронното обучение.

Ключови думи: модели на обучение, електронна среда, дигитализация

Въведение

Дигитализацията на обучението е процесът, чрез който образованието и обучението и като цяло уменията: придобиване, развитие и разпознаване, се трансформират чрез използването на цифрови технологии. Дигиталните технологии вече са променили достъпа до информация и знания в ежедневието (Beblavý, Baiocco et al., 2019).

През последните десет години разпространението на интернет и информационните компютърни и комуникационни технологии донасят безпрецедентен достъп до информация и ресурси. Променя се начинът, по който хората си взаимодействат и общуват, начинът, по който индустриите работят, начинът на комуникация с гражданите.

От самото начало Европейският съюз идентифицира потенциала на електронното обучение за подобряване на системи за образование и обучение. Още през 1983 г. Съветът определи общи цели за Европейско сътрудничество при използването на ИКТ. Държавните или правителствените ръководители на Европейският съюз напълно признават ролята, която ИКТ могат да имат за подобряване на образованието: в Лисабон, Европейските съвети на Стокхолм и Барселона призовават за продължителни действия за интегриране на ИКТ в системи за образование и обучение. По-специално Европейският съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. призовава за адаптиране на образованието и разпространение на системи за обучение в обществото на знанието (E-Learning, 2003: 2). 

Скоро след срещата на високо равнище в Лисабон Европейската комисия стартира инициативата за електронно обучение. Четири действени линии, жизненоважни за изпълнението на инициативата, са идентифицирани. Те са в основата на план на действие за електронно обучение (ibidem): 

• инфраструктури и оборудване;
• обучение на всички нива и по-специално обучение на учители и обучители;
• качествено съдържание и услуги;
• европейско сътрудничество и работа в мрежа.

Тези национални усилия са подкрепен от набор от инструменти на ЕС и от развитие на партньорства между обществеността, властите и индустрията.

Механизми на електронно обучение в електронна среда

През 2010 г. се провежда изследването „Европейски механизми за обмен на съдържание за електронно обучение, за електронни умения и работа в мрежа“ като част от последващите действия на развиване на електронни умения и насърчаване на конкурентоспособността, растежа и работните места. Включва дългосрочна програма за разработване на електронни умения за Европа и пет направления за действие на ниво ЕС (Aceto, Dondi, 2010: 5):

1. Повишаване на осведомеността: обмен на информация и добри практики за популяризиране на ИКТ, ученето и иновациите.
2. Разработване на подкрепящи действия и инструменти: подкрепа в разработването на европейска рамка за електронна компетентност, на европейски портал за електронни умения и кариери и Europass инициатива; насърчаване на партньорства с много заинтересовани страни и прочее.
3. Насърчаване на заетостта и социалното включване.
4. Насърчаване на дългосрочното сътрудничество и мониторинг: поддържане на редовен диалог с държавите членки и заинтересованите страни; публикуване на годишен доклад, представяйки синтез на търсенето и предлагането и оценка на въздействието на глобалните източници върху ИКТ.
5. Насърчаване на по-доброто и по-широко използване на електронното обучение: насърчаване развитието на курсове и механизми за улесняване на обмена на учебни ресурси в електронна среда; подпомагане на мрежите на електронното обучение и обучение в центрове на европейската мрежа за изграждане на успешни стратегии за електронна среда на обучение.

Според Евробарометър за 2018 г. статистиката сочи, че (https://eavi.eu/how-european-education-keeps-up-nowadays-e-learning-and-e-education/):

• само 20-25% от учителите в европейските училища преподават с увереност в използването на технологиите; 
• 43% от европейците нямат основни цифрови умения; 
• 71 милиона ученици, посещаващи училища в Европа, трябва да развият своите умения за цифровото общество. 

Изводът е, че европейското образование трябва да е в крак с технологичния напредък и ЕС се опитва да направи това чрез самата технология. Целта на инициативите на ЕС са както учениците, така и учителите, да развият и усъвършенстват ключовите аспекти на цифровото образование. Компетенциите и уменията трябва да напредват наред с иновациите и непрекъснатото развитие, като се има предвид, че според статистическите оценки почти 90% от бъдещите работни места ще изискват цифрови умения (ibidem).

Страните, които се представят най-добре в електронното обучение, са Естония, Холандия, Финландия, Люксембург, Малта и Кипър. Резултатите от повечето от тези страни не са изненадващи, тъй като северозападните страни се представят много добре в различни европейски класации, като се вземат предвид фактори като политически институции и икономически резултати. Люксембург е най-богатата европейска държава на глава от населението, но не винаги се представя добре в класацията свързани с иновациите. България се нарежда на 19-о място, а след нея са Словакия Белгия, Полша, Чехия, Румъния и Гърция. Интерес предизвиква в класацията Германия, която се класира на последно място (Beblavý, op. cit.: iii).

През 2017 г. в португалските училища стартира „Проект за автономия и гъвкавост на учебните програми“ (PACF). Той предоставя на училища  необходимите условия за управление на учебната програма, като същевременно интегрира практики, които насърчават по-доброто учене. Започвайки през 2016 г. с пилотно тестване в 10 училища, проектът е удължен до септември 2017 г. до над 200 училища. Разчита на идеята, че училищата трябва да могат да определят част от учебния план за насърчаване на иновациите в учебните програми. PACF  позволи прилагане на нови педагогически подходи, както и разработване на нови практики за оценяване, включително с помощта на цифрови технологии. Чрез него ИКТ се превърна в учебно съдържание през всичките 12 години задължително образование (ibidem: 11). По този начин чрез интегрирането на цифровите образователни ресурси Португалия направи сигурна крачка към адаптирането на материала в онлайн учебна среда.

COVID-19 и предизвикателствата с обучението

Кризата с COVID-19 принуди образователните системи по света да намерят алтернативи на обучението. В резултат на това онлайн преподаването и ученето са използвани от учители, ученици и студенти в безпрецедентен мащаб. Онлайн курсовете и образованието започнаха да се развиват в края на 90-те години. Цялата онлайн образователна система обаче трябва да се развива бързо през 2020 г. поради пандемията на коронавирус. Следователно Covid-19 довежда до внедряване на дистанционно обучение при спешни случаи чрез цифрово управление на инструменти, вместо да се случи внимателно проектирано онлайн или комбинирано обучение. Преминаването към дистанцията/онлайн представи големи предизвикателства за ученици, учители, родители, училище и университетски ръководители, както и за национални политици в областта на образованието, млади хора и неправителствени организации, действащи в областта на неформалното образование (Bunescu, Canham, 2021: 15). 

В Румъния много образователни единици преминаха към онлайн класове през платформи като Google classroom, Moodle или Zoom. Въпреки наличието на онлайн средства и технологично развитие, пандемията от коронавирус улови румънската образователна система доста неподготвена, без предварително установени протоколи и средно до ниско подпомагане на образователния персонал. С други думи, един месец след затварянето на образователните институции, онлайн класовете се провеждат само за шест от десет ученици и предимно по предмети като румънски език и литература или математика (https://www.statista.com/topics/7653/online-education-in-romania/).

Родителската и образователната подкрепа за децата по време на онлайн класовете през 2020 г. беше от съществено значение не само за задълбочено разбиране на предметите, но и за правилното и безпрепятствено емоционално развитие. До юли 2020 г. седем от десет деца бяха доволни от степента на участие на учителите им в онлайн класовете, откакто училищата затвориха за първи път през март. Въпреки това, поради графика на работа, много родители не успяват да помогнат на децата си по време на онлайн уроците, като мнозинството прекарват само до два часа на ден, подпомагайки домашните дейности. В резултат на това много деца пожелават по-добро разбиране и повече подкрепа, за да преодолеят тези трудни времена както от преподаватели, така и от родители (ibidem).

Холандия е интересна като сценарий с „най-добрия случай“, с кратко блокиране, справедливо финансиране на училищата и водещи световни нива на широколентов достъп. Въпреки благоприятните условия учениците обаче за учудване постигат малък или никакъв напредък, докато са се учили от вкъщи. Загубата на учене е най-изразена сред учениците от домовете в неравностойно положение (Engzell, Frey, 2021). Изследването сред ученици  на възраст от 8 до 11 години (в холандски училища от 4 до 7 клас) става чрез стандартизирани тестове по математика, правопис и четене и съставен резултат от трите предмета. Резултатите се трансформират в процент или чрез налагане на еднакво разпределение поотделно по предмет, степен и повод за тестване.

Дистанционно обучение в страните от Европейския съюз

През 2020 г. УНИЦЕФ провежда интересно изследване, което е базирано на 100 страни по целия свят, като се търси взаимовръзката на технологията за дистанционно обучение и нейното повлияване доходите на семействата. Стига се до извода, че радио-базираното обучение се прилага с много по-високи темпове от страните с ниски доходи (80%), отколкото страните с по-нисък и среден доход (56%) и страните с по-висок среден доход (46%). Обратно, обучението, основано на интернет и телевизията, е много по-рядко срещано сред страните с ниски доходи (съответно 47 и 60 на сто), докато тези методи се прилагат от много по-голям дял от страните с по-нисък среден доход (79% и 82%), съответно и страните с по-висок среден доход (съответно 95% и 92%) (https://www.unicef.org/brazil/media/10006/file/remote-learning-factsheet.pdf).

Графика 1

Дял на страните, които са приложили политики за цифрово и излъчване на дистанционно обучение, според нивото на образование

Източник: УНИЦЕФ: https://www.unicef.org/brazil/media/10006/file/remote-learning-factsheet.pdf: 13

Проучването на ЮНЕСКО-УНИЦЕФ-Световната банка относно националните образователни реакции при затваряне на училищата COVID-19 събра важна информация за това как министерствата на образованието в повече от 110 държави продължават да предоставят възможности за обучение по време на затварянето на училища. За всяко ниво на образование повечето държави имат разработени политики относно цифрово (базирано на интернет) или излъчване (телевизионно или радио) дистанционно обучение. Най-често срещаният подход се фокусира върху дигиталното обучение, което се използва от 42% от страните за предучилищно образование, 74% от страните за начално образование и 77% от страните за гимназиално образование (ibidem). 

Много страни също са разработили учебни програми за излъчване, особено за ученици от началното и прогимназиалното образование. Като цяло, 94% от анализираните министерства на образованието имат разработени политики относно осигуряването на поне една форма на дистанционно обучение, която включва дигитално и/или излъчване, въпреки че само 60% осигуряват този тип политика за нивото на предучилищното образование.

Графика 2

Дял на държавите, които са прилагали политики за цифрово и излъчване на дистанционно обучение в предучилищното до средното ниво на образование, по групи доходи на страната

Източник: УНИЦЕФ: https://www.unicef.org/brazil/media/10006/file/remote-learning-factsheet.pdf: 4

Огромният мащаб на затваряне на училища разкрива неравномерното разпределение на технологиите, необходими за улесняване на цифровото и излъчване на дистанционно обучение у дома, както и липсата на системи за подпомагане на учителите и болногледачите при безопасното, ефективно и сигурно използване на технологиите за учене. Въпреки усилията на правителствата да прилагат политики, които предоставят възможности за цифрово и излъчване на дистанционно обучение, не всички ученици имат необходимите активи у дома, за да продължат образованието си. 

В много страни разширяването на цифровия достъп и онлайн обучението не е придружено от адекватна защита за безопасността и сигурността на децата, които могат да бъдат изложени на неподходящи материали, обиден език или поведение, или поверителността да им е нарушена. Освен че образователните платформи са безопасни и сигурни, учителите, родителите и учениците трябва да бъдат научени как безопасно да се ориентират в тези системи и в по-широкия дигитален свят.

Фигура 28

Дял и брой на учениците, потенциално достигнати и недостигнати  чрез цифрови и излъчвани политики за дистанционно обучение, по региони (от предучилищна до гимназиална степен)

Източник: УНИЦЕФ: https://www.unicef.org/brazil/media/10006/file/remote-learning-factsheet.pdf: 6

В световен мащаб най-малко 31% от учениците от предучилищните до гимназиалните училища не могат да имат достъп поради липса на политики, поддържащи цифрово и излъчване на дистанционно обучение, или поради липса на домакински активи, необходими за получаване на дигитално или излъчващо обучение. С най-малко – 49%, са Източна и Южна Африка, които са с най-високия минимален дял на учениците, които не могат да получат нормален достъп до онлайн ресурси на обучение. Латинска Америка и Карибите имат най-ниския дял на учениците, които също не могат да имат достъп – 9%. Резултатите разкриват големи пропуски в достъпа до електронни устройства като компютри или мобилни телефони, както и до интернет връзки или други начини на дистанционно обучение, особено в бедните и селските райони, което моментално извежда тезата, че децата са в риск от социално изключване.

Всички мерки за контрол на инфекцията имат потенциал да развият неблагоприятни ефекти върху образователни резултати, психично здраве, социално благополучие и свързани със здравето поведения при децата. Следователно е необходимо внимателно да се обмислят положителните и отрицателните ефекти от прилагането им. Данните сочат, че ученето губи поради блокиране, затваряне на училища и дори дистанционно обучение, като тази тенденция е в няколко пъти по-висока в училища, разположени в най-бедните райони (https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/340872/WHO-EURO-2021-2151-41906-57497-eng.pdf). Онлайн обучението остава неоптимална алтернатива на училището, което изпълнява основни функции извън образованието, като възможността за реални взаимодействия с връстници, което е от съществено значение за здравословното развитие на децата. 

Заключение

Кризата с COVID-19 принуди образователните системи по света да намерят алтернативи на обучението. В резултат на това онлайн преподаването и ученето са използвани от учители, ученици и студенти в безпрецедентен мащаб. През 2020 г. УНИЦЕФ провежда интересно изследване, което е базирано на 100 страни по целия свят, като се търси взаимовръзката на технологията за дистанционно обучение и нейното повлияване доходите на семействата, като се прави заключението, че обучението, основано на дигиталните технологии, е много по-рядко срещано в страните с по-ниски доходи в сравнение със страните с по-висок среден доход. 

Проучването на ЮНЕСКО-УНИЦЕФ-Световната банка относно националните образователни реакции при затваряне на училищата COVID-19 събрира важна информация за това как министерствата на образованието в повече от 110 държави продължават да предоставят възможности за обучение по време на затварянето на училища. За всяко ниво на образование повечето държави имат разработени политики относно цифрово (базирано на интернет) или излъчване (телевизионно или радио) дистанционно обучение. Графиките и диаграмите, приложени в изследването, удостоверяват истинността и достоверността на изведената информация.

Използвани източници:

1. Aceto, S., Dondi, C., Mellini, C. (2010). European Exchange Mechanisms for e-Learning Content and e-Skills Development. European Commission
2. Beblavý, M., Baiocco, S., Kilhoffer, Z. (2019). Index of Readiness for Digital Lifelong Learning. CEPS
3. Bunescu, L., Canham, A. (2021). The impact of COVID-19 on access toonline and offline education in the EaP countries. EU
4. E-Learning. (2003). Better eLearning for Europe. Luxembourg: European Commission
5. Engzell, P., Frey, A., Verhagen, M. (2021). Learning loss due to school closures during the COVID-19 pandemic. // PNAS, 118 (17)
6. How European education keeps up nowadays: e-learning and e-education. [online] Eavi <https://eavi.eu/how-european-education-keeps-up-nowadays-e-learning-and-e-education/>
7. Sava, A. Statistics and facts about online education during the coronavirus (COVID-19) pandemic in Romania. [online] Statista <https://www.statista.com/topics/7653/online-education-in-romania/>
8. UNICEF. COVID-19: are children able to continue learning during school closures? [online] Unicef <https://www.unicef.org/brazil/media/10006/file/remote-learning-factsheet.pdf>
9. WHO. Schooling during COVID-19. [online] Who <https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/340872/WHO-EURO-2021-2151-41906-57497-eng.pdf>

-50% на Абонамента (Годишен и Вечен) | Най-голямото намаление на БГ Наука за 2024 г.