Сомнамбулизъм – причини, симптоми и лечение

Сомнамбулизмът е вид парасомния – анормално поведение, което възниква по време на сън. Наблюдава се най-често при деца между 3 и 8 години. Състоянието е наследствено и обикновено отминава по време на съзряването.

Какво е сомнамбулизмът?

Състоянието възниква по време на етап 3 и 4 от N-REM (non-rapid eye movement). Този период от съня настъпва през първата третина на нощта.

В определен смисъл, ходенето на сън е резултат от грешка, при която нещо предизвиква мозъка да напусне състоянието на дълбок сън и да навлезе в междинно такова – между ходене и сън. Тъй като сънищата възникват единствено по време на REM (rapid eye movement) съня, сомнамбулите не ги изживяват в тези моменти.

Един епизод може да трае от няколко минути до един час.


РЕКЛАМА:

***

Хората, които страдат от този тип парасомния и са били събудени по време на съня, обикновено са неориентирани и объркани. Умът на сомнамбула спи, но тялото му е будно, което му позволява да извършва сложни действия, като хранене, разхождане и участие в разговори.

По време на епизодите, вниманието на човека и реакциите му към външни стимули са понижени. Сомнамбулът изглежда несръчен и може да се спъва в мебелите, да се опитва да влезе през огледалото, през прозорец или да падне по стълбите, което крие риск от наранявания.

Честотата на епизодите е различна при отделните хора. Някои преживяват само спорадични такива, докато други ходят на сън по няколко пъти през нощта.

Повечето епизоди не водят до наранявания. Обикновено страдащите се връщат в леглото или пък се събуждат на друго място в къщата.

Причини

N-REM представлява най-дълбокият сън, по време на който мозъкът е най-устойчив на събуждане. Тогава той се възстановява и балансира химическите вещества и хормоните.

Точната причина за сомнамбулизма не е добре изяснена, въпреки че според проучванията, децата са най-уязвими, защото мозъкът им все още се развива.

Сред известните фактори, които отключват състоянието са:

  • Нарушения, съпътстващи съня, като обструктивната сънна апнея (OSA)
  • Липса на сън
  • Алкохол
  • Висока температура или заболяване
  • Менструален цикъл или бременност
  • Тежки физически упражнения или преумора
  • Стимули от околната среда
  • Препълнен пикочен мехур
  • Сън в странна обстановка
  • Емоционален или ситуационен стрес
  • Страх от раздяла при децата
  • Лекарствени препарати, като фенотиазини, хлоралхидрат, золпидем и литий.

Някои състояния, като удар, наранявания в областта на главата, мигрена или припадъци, също допринасят за възникването на епизоди на сомнамбулизъм.

Признаци и симптоми

Ходенето на сън е общ термин, който може да включва различни движения и дейности, които не са характерни за спящия човек. Понякога поведението може да бъде странно или животозастрашаващо – например, шофиране или стрелба с оръжие.

Други характерни действия включват:

  • Стоене в седнало положение на леглото с празен поглед
  • Разхождане из стаята или къщата
  • Уриниране на неподходящи места, например в килера
  • Пренареждане на мебелите
  • Излизане през прозореца
  • Напускане на къщата
  • Шофиране
  • Участие в сексуален акт.

Понякога сомнамбулизмът може да доведе до сериозни наранявания на страдащия или околните. Той се намира в изменено състояние на съзнанието и преценките му са нарушени. Когато някой му каже какво се е случило на следващия ден, сомнамбулът не може да повярва какво е правил и не помни нищо. Някои възрастни хора са по-склонни да си спомнят моменти или неясни впечатления от събитието.

Диагностика

Всеки, който е преживял повече от един епизод на сомнамбулизъм, следва да посети лекар за цялостен преглед. Той ще разгледа медицинската история на пациента и настоящото му здравословно състояние. Ще поиска дневник, в който са описани детайлите около събитието – кога се е случило, колко дълго е продължило, какви действия и движения са били извършени и дали има очевидни фактори, които да са предизвикали епизода. Може да бъдат проведени и кръвни тестове, за да се отхвърли евентуален хормонален дисбаланс.

При възрастните сомнамбули може да бъде назначена полисомнография, за да се разбере дали пациентът страда от някакви нарушения на съня, като OSA. Чрез електроенцефалограма (ЕЕГ) може да се определи дали ходенето на сън не е някакъв вид припадък. При 47% от пациентите, страдащи от парасомния, са открити отклонения, отчетени чрез ЕЕГ.

Лечение и превенция

Въпреки че качеството на съня обикновено не е влошено при възникването на спорадични епизоди, когато те се повтарят, това може да причини значително безпокойство у страдащия и семейството му, както и до тежки наранявания на сомнамбула. Ако той застрашава себе си или околните, по-добре е да бъде събуден. Противно на схващанията, това няма да му навреди – просто ще бъде объркан.

Когато епизодите възникват веднъж или два пъти в месеца, не е необходимо лечение, а по-скоро уверение, че ходенето на сън не е опасно състояние и в крайна сметка ще отмине само. Но трябва да бъдат взети мерки за безопасност, тъй като сомнамбулизмът може да доведе до инциденти или самонараняване при падане или напускане на къщата.

Такива мерки са:

  • Заключване на прозорците и вратите, които водят навън
  • Поставяне на матрака директно на пода или използване на спален чувал, вместо легло
  • Поддържане на помещението за сън подредено и отстраняване на всички опасни обекти, включително огледала и прагове
  • Скриване и заключване на оръжията
  • Поставяне на подложки/постелки до мебелите и на пода до леглото
  • Когато къщата е на няколко етажа, спалнята да бъде на първия
  • Инсталиране на аларма на вратата на спалнята
  • Поставяне на бариера в горната част на стълбището.

Не всички епизоди на сомнамбулизъм могат да бъдат предотвратени. Но е възможно да се намали честотата им, като се контролират факторите, за които се знае, че ги предизвикват.

Подобен контрол включва:

  • Поддържане на редовен режим за сън и получаване на достатъчно сън
  • Поддържане на подходяща за сън среда в спалнята – удобно легло, завеси за затъмняване на стаята и по-ниска температура
  • Елиминирането и контрола над стреса са от изключително голямо значение
  • Съществуват лекарствени терапии, които могат да бъдат използвани за контролиране на симптомите – някои от използваните медикаменти са лоразепам, клоназепам, амитриптилин и тразодон.

Лечението на други нарушения на съня като OSA, синдром на неспокойните крака или други медицински проблеми, включително гастроезофагеален рефлукс, депресия и тревожност, може да помогне за облекчаване на сомнамбулизма.

Превод:  Росица Ташкова

Източник: http://www.medicalnewstoday.com/


Европейска нощ на учените 2022 г.: