Направи дарение на училище!

Чуй статията:

Всички знаем, че няма годен за дишане въздух на Луната, но нови доказателства сочат, че лунната повърхност непрекъснато се залива с кислород от Земята – и това може да е било така в продължение на милиарди години, докато земната атмосфера се е развивала.

Учените са открили, че кислородни йони от атмосферата на Земята се транспортират до Луната веднъж месечно, през петдневен „прозорец“, когато лунният спътник минава през защитната магнитосфера на нашата планета. В това време Луната преминава зад Земята и получава кратък „полъх“ от изригването на соларния вятър на Слънцето, като се поръсва с поток от земен материал.

Разбери повече за БГ Наука:

***

След като учените вече са предполагали, че следи от газове, като азот например, може да са попаднали на лунната повърхност след „бягство“ от нашата атмосфера, това е първият път, в който учените показват, че кислород – един от най-важните компоненти за живота на Земята – също се пренася към Луната.

„Нашето нова откритие предполага, че системата Земя-Луна еволюира не само физически, но и химически“, казва пред EOS астрофизикът Кентаро Терада от Университета на Осака в Япония.
Резултатите могат да обяснят дългогодишната загадка за химичния състав на скалите на Луната.

Тъй като Луната не разполага със защитно магнитно поле като Земята, тя почти постоянно се среща със слънчевия вятър – поток от силно заредени частици, идващи от Слънцето.

Поради това се е смятало, че лунни седименти, взети от откритата повърхност на Луната, ще бъдат химически сходни с материала, от който е съставен слънчевият вятър.

Но когато учените анализирали лунни скали още през 2006 г., установили, че нивата на кислород не съвпадат, което би могло да означава, че нещо друго е намесено в кислородния състав на лунната почва.

Сега екип на Терада има обяснение за вероятната причина за това замърсяване.

Анализирайки данни от японския лунен орбитален апарат SELENE (известен още като Kaguya), те са установили, че космическият кораб засякъл високи нива на кислородни йони – положително заредени молекули кислород – докато е бил в орбита около Луната между 2007 и 2009 г.

Работата е там, че тези кислородни йони не били постоянни. SELENE ги отчел само по време на един конкретен петдневен период от окололунната обиколка, която отнема около 27 дни.

Този кратък прозорец съвпаднал с времето, когато космическият кораб и Луната били защитени от слънчевия вятър от магнитосферата на Земята.
Както можете да видите на снимката по-горе, защитното магнитно поле не е сферично, а обгръща планетата във форма на сълза, със заобленият ръб на сълзата е насочен срещу слънцето, а опашката – наричана магнитна опашка – се издължава зад Земята.

Докато магнитосферата до голяма степен защитава обектите, които покрива от слънчевата радиация, силата на слънчевите ветрове избутва някои частици от атмосферата на Земята в един участък от магнитната опашка, наричан плазмен лист – което, смятат изследователите, е най-правдоподобното обяснение за това как кислород от Земята се е озовал в лунната почва.

„Горната атмосфера на Земята се състои от кислородни йони, които лесно се прихващат от слънчевия вятър и се транспортират до Луната“, разказва Терада пред The Atlantic.

„Може би една част остава на Луната, а друга част се губи в междупланетното пространство.“

Според учените, ако хипотезата е вярна, това би могло да означава, че Луната е запазила древен кислород от времето, когато земната атмосфера е била съвсем млада, още преди около 2,5 милиарда години.

Въпреки че възможността да се изследва този кислород е безценна за учените, които се надяват да изследват химическия състав на атмосферата от преди милиарди години, тези лунни следи от миналото на Земята могат да се окажат една не много удобна лаборатория.
Лунната повърхност е постоянно бомбардирана и променяна от метеорити, които може би са разместили кислородните йони или са ги заровили дълбоко под лунната повърхност.

Но учените все още са силно заинтересовани как това би могло да е възможно – сега, когато мислим, че Луната може да пази древен кислород от миналото на Земята, изникват много интересни нови въпроси.

„Харесва ми идеята, че луната може да пази информация за планетата само поради слънчевия вятър“, заявява пред The Atlantic планетарният учен Крейг Хардгроув от Arizona State University, който не е участвал в проучването.

„А как може да се сдобиете с информацията, това е друга тема.“

Откритията са публикувани в Nature Astronomy.

Превод: Гергана Димитрова

Източник: Science Alert

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!