Търсене
Close this search box.

Социалното дистанциране ще помогне на здравните власти да се справят с коронавируса

Социалното дистанциране ще помогне на здравните власти да се справят с коронавируса

Социалното дистанциране ще помогне на здравните власти да се справят с коронавируса

Социалното дистанциране ще помогне на здравните власти да се справят с коронавируса


Направи дарение на училище!



***

 

Политиките за социално дистанциране, като отмяна на публични събития, възпиране на ръкостискането и спазване на по-голямо разстояние между хората, ще забавят коронавирусната пандемия и ще помогнат на здравните власти да планират ресурсите, според епидемиологът д-р Витория Колица, която моделира разпространението на Covid-19 и ефективността на интервенциите.

Само дванадесет седмици изминаха, откакто новият коронавирус се превърна от неизвестно досега заболяване до глобална заплаха. На 11 март Световната здравна организация потвърди, че света е изправен пред пандемия. Откакто се появи за първи път в град Ухан (Китай), досега Covid-19 е отнел повече от 8000 живота и се е разпространил по всичките континенти на планетата, с изключение на Антарктида.

Тъй като нищо неподозиращи случайни пътници неволно пренасят вируса на нови места и заразяват други, международен консорциум от учени проследява разпространението му и се опитва да прогнозира къде предстои да удари той за в бъдеще.
Техните усилия са част от безпрецедентно ниво на сътрудничество между изследователи от целия свят, в стремежа им да разберат новия вирус и болестта, която причинява.

“Ние научихме много през последните два месеца“, казва д-р Витория Колица, директор във Френския национален институт по здравни и медицински изследвания (Inserm). “Това е нов вирус, което означава, че всички са потенциално податливи, защото не са се сблъсквали с него преди. Той споделя някои характеристики с други вируси, които причиняват обикновена настинка или грип, например по отношение на симптомите. Но също така е различен по отношение на заразяването и въздействието върху населението, както и при нивата на смъртността.“


Разбери повече за БГ Наука:

***

Д-р Колица, която също така е и епидемиолог от Института по епидемиология и здравеопазване в Париж (Франция), играе ключова роля в противодействието на научната общност срещу Covid-19. Тя ръководи работата по компютърно моделиране за финансиран от ЕС проект, наречен MOOD, който стартира през януари, и използва модели, за да прогнозира как ще се разпространи вирусът и как може да бъде възпиран.

 

Извличане на данни

MOOD използва съвременни техники за извличане на данни, за да събира информация за бързо променящата се ситуация от множество източници. Те включват доклади от здравните власти за случаи на заразяване, подробности за симптомите при пациентите, както и нови академични изследвания на болестта.

Всеки път, когато се появи ново огнище, те могат да използват новите данни, за да тестват и подобряват своите модели. “Ние събираме данни за случаи от цял свят с възможно най-много подробности – появата на симптоми, пътуванията на заразените, контактите им“, казва д-р Колица. След това екипът комбинира това с информация за човешкото поведение, като ежедневна програма и модели на пътуване, за да могат да анализират къде другаде може да се разпространи огнището.

 

“Първоначално използвахме данни за пътувания с въздушен транспорт, за да разберем как коронавирусът може да се разпространи извън Китай“, каза д-р Колица. “Един от екипите по проекта също използва данни за местоположението от мобилни телефони в Китай, за да следи как хората се движат и взаимодействат помежду си.“ Още през януари изследователите на MOOD комбинираха локационни данни от 2013-15 г. от китайската интернет компания Baidu с данни от международните самолетни пътувания, за да предскажат разпространението на вируса от Ухан в други градове, докато хората пътуваха в дните около Нова година.

 

Под риск

Д-р Колица и нейните колеги използваха своите модели, за да преценят как пътуващите, които летят от Китай, могат да пренесат вируса в други части на планетата. Ранният им анализ установи, че в Европа – Великобритания, Германия, Франция и Италия са най-застрашени. “Тези страни бяха първите, които потвърдиха случаите в Европа “, припомня д-р Колица. Понастоящем те отчитат най-много случаи в Европа, като най-голямото е огнището в Италия.
Екипът направи и предварителен анализ на риска за страните от Африка, много от които нямат усъвършенстваният мониторинг на заболяванията, здравеопазването и болничните ресурси , какъвто имат по-богатите нации, като тези в Европа.

Използвайки данните за полетите, техните модели предвидиха, преди да бъдат регистрирани случаи в Африка, че Египет, Алжир и Южна Африка са най-застрашени от вируса, поради движението на хора между тези страни и заразените китайски градове. Понастоящем десет африкански държави съобщават за около 100 случая. Те предупредиха също, че много страни с умерен риск са силно уязвими поради ограничените си здравни ресурси, по-специално защото има само две диагностични лаборатории, способни да идентифицират случаи на коронавирус, на целия континент.

След като екипът публикува документа на сайта с отворен код, СЗО отдели допълнителни ресурси за региона, като спомогна за увеличаване на броя на диагностичните центрове до 26.

 

Социално дистанциране

В момента екипът използва своите модели, за да оцени какво може да се постигне в резултат на редица нефармацевтични интервенции, насочени към социално дистанциране, като например работа от вкъщи и онлайн уроци за учениците. “Можем да разгледаме резултатите от действията, които здравните власти могат да предприемат“, казва д-р Колица. “Например можем да тестваме в нашия модел какво би се случило, ако затворят училище или ако не го затворят.“
Те също анализират стратегията, която се използва от френските власти, като отмяна на мащабни публични събития и забрана на събирания, като тези по пазарите в силно засегнати райони. Събития при които голям брой хора пътуват и се събират на едно място, подпомагат вирусите да се разпространяват по-лесно.

 

“Самолетните пътувания са важни в началната фаза на епидемията, тъй като пренасят вируса от едно място на друго на глобално ниво, но също и от един регион до друг в дадена страна“, казва д-р Колица. “Веднага щом се засече заразен човек в дадена общност, важното за забавяне на епидемията е намаляването на контактите, чрез които вирусът може да се разпространи. Това са контакти лице в лице или физически – разговор от близо, ръкостискане, целувки. Така че ситуациите с висока плътност на хора трябва да бъдат избягвани или отменяни. Хората трябва да увеличат дистанцията си от останалите. За проекта MOOD в момента основната цел е да се предвиди как ще се развива занапред ситуацията в Европа. Здравните власти трябва да имат представа за броя на пациентите, които ще пристигнат в болниците, от колко легла за интензивна помощ могат да се нуждаят те и колко кислород ще им трябва“, казва още тя. “Докато говорим в момента, тази работа е още в процес, така че е рано да се каже какви ще бъдат резултатите, но се надяваме да ги имаме скоро.“ 


За съжаление, с епидемии, които се разпространяват толкова бързо, колкото новият коронавирус, и най-добрите власти могат само да се надяват, че ще забавят и задържат вируса възможно най-дълго, казва тя. Като цяло целта, когато сте в епидемична фаза, е най-напред да приложите социално дистанциране, за да забавите пандемията.
Забавянията трябва да позволят натискът върху здравната система от сезонния грип да се облекчи, тъй като зимата приближава към своя край. Това също така осигурява време за изпробване на нови лечения и ваксини срещу Сovid-19, които ще бъдат разработени.

 

Въпроси

Но дори и при тази работа, все още има много въпроси без отговор относно новия коронавирус.
“Не знаем дали децата могат да бъдат засегнати от инфекцията“, казва д-р Колица. “Имаше само сравнително малък брой случаи при деца и не знаем дали това е така, защото те са по-малко предразположени към заразяване или не проявяват симптоми, но така или иначе могат да предават болестта. Ние не знаем все още и броя на безсимптомните инфекции или каква ще бъде смъртността в Европа, която има различни здравни системи и профили на населението от тези в Китай. Не знаем почти нищо и за имунитета на този етап – ако някой е бил заразен и се възстанови, ще има ли имунитет към него и за колко време? Можем ли да очакваме втора вълна от тези заболявания догодина? Колкото повече информация се споделя, толкова повече нараства шансът да получим отговори на повечето от тези въпроси.“ – завършва тя.

 

Източник: horizon-magazine.eu


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.