Търсене
Close this search box.

Смъртоносните наводнения в Европа оставиха учените зашеметени

Смъртоносните наводнения в Европа оставиха учените зашеметени

Смъртоносните наводнения в Европа оставиха учените зашеметени

Смъртоносните наводнения в Европа оставиха учените зашеметени


Направи дарение на училище!



***

Въпреки подобренията, прогнозите за наводнения понякога не успяват да отсеят рисковите спрямо по-незначителните.

Четири дни преди смъртоносните наводнения, които обхванаха Западна Германия и части от Белгия през юли, Хана Клоук (хидролог и прогнозист на наводненията от Университета в Рединг) вижда прогноза за екстремен дъжд в общоевропейската система за предупреждение за наводнения, към която тя принадлежи. Изследователите „глупаво се поздравяваха, че прогнозираме нещо толкова рано… Предположението беше, че това би било наистина полезно“, казва тя. Вместо това тя беше зашеметена да види сцени на опустошение и смърт въпреки изобилните предупреждения. „Не бива да виждаме този брой хора, умиращи през 2021 г. от наводнения. Това просто не трябва да се случва.“

След като размерът на разрушенията стана ясен, европейските учени се чудеха как подобни щети могат да настъпят в едни от най-богатите и технологично напреднали страни в света, въпреки големите инвестиции в прогнозирането и подготовката за наводненията, катализирани от предишни наводнения.
Сега те проучват дали изменението на климата е подпомогнало бедствието – и какво би могло да означава това за в бъдеще.

На 13 юли интензивните бури доведоха до валежи от 15 сантиметра дъжд за 24 часа, в резултат на което придошлите потоци завлякоха къщи, автомобили и предизвикаха масивни свлачища. Най-малко 196 души са загинали вследствие на това бедствие – 165 в Германия и 31 в Белгия, според първоначалните данни. На 18 юли германският канцлер Ангела Меркел посети пострадалия град Аденау. Сцената беше „ужасяваща“, каза тогава тя. „Немският език едва успява да опише опустошението.“ Същия ден още наводнения удариха Бавария, в Южна Германия.

Изследователите тепърва започват да разкриват сложната мрежа от климатични, хидрологични и социални фактори, допринесли за катастрофата.
Но те вече имат предвид някои заподозрени фактори, включително затоплящият се климат, който може да засили дъждовните бури; и европейските планове за бедствия, които са съсредоточени само върху големите реки, а не върху най-силно засегнатите от бурите притоци.


Разбери повече за БГ Наука:

***

„Ние се концентрирахме твърде много върху големите реки“, коментира Уилям Веербек, експерт по управление на градските наводнения в Института за водно образование IHE Delft. „Докато има още много какво да се направи за по-малките потоци.“
От години учените предупреждават, че изменението на климата ще означава повече наводнения в Европа и другаде. По-топлият въздух задържа повече влага, която може да се превърне в по-силен дъжд. До 2100 г. щетите от наводнения на континента биха могли да достигнат до 48 млрд. евро годишно спрямо 7,8 млрд. евро сега – ако не се направи нищо повече за подготовката, а броят на засегнатите може да се удвои до около 350 000, според Съвместният изследователски център на Европейската комисия.

Някои европейски реки вече показват промени, свързани с климата, съобщава Фред Хатерман, хидролог и експерт по наводнения в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата. По поречието на река Дунав например наводненията, идващи на всеки 50 години, сега се случват приблизително два пъти по-често, според скорошен непубликуван труд, върху който института е работил заедно с Асоциацията на германската застрахователна индустрия.
Нови изследвания показват, че такива рискове могат да нараснат, ако изменението на климата забави струйния поток на високопланинските ветрове, обикалящи Северното полукълбо, предизвиквайки затоплящите се дъждовни бури да се задържат по-дълго над застрашени от наводнения райони. Бурите, които се спираха над Европа, някога бяха изключително редки.
Но според проучване, публикувано наскоро в Geophysical Research Letters, в най-лошия сценарий подобни бури могат да станат 14 пъти по-чести през 2100 г., отколкото в началото на този век.

Точният климатичен модел, предизвикващ настоящата буря, е различен, казва водещият автор на публикацията – хидроклиматологът Хейли Фаулър от университета в Нюкасъл. Но общата динамика е подобна, добавя тя: Бавно движеща се буря обхваща речната система на региона.
Наводненията вече се определят като най-разрушителната природна опасност в Северна Европа. Минали събития – включително смъртоносните наводнения през 2002 г. – накараха Европейската комисия да стартира Европейската система за осведоменост относно наводненията, предназначена да осигури ранни предупреждения на ръководителите на аварийни ситуации. Но скоростта и интензивността на наводненията в Германия през лятото – особено в градовете, разположени до по-малки потоци – изненадаха повечето хора.
„Просто нямаше време“, казва Хатерман. „Тогава, разбира се, хората бягат, за да спасят колите си и имуществото си и много лоши неща се случиха.”

В Холандия десетилетията на подготовка изглежда са помогнали. Въпреки че река Маас, която тече през източна Белгия и през Холандия, счупи рекорда си за висок дебит, установен през 1993 г., тя причини много по-малко щети. Приток на Маас обаче наводни центъра на град Валкенбург на юг, където за щастие не се стигна до смъртни случаи.
Холандските политики, насочени към създаване на „място за реката“, разшириха и задълбочиха речните канали и отделиха земя, където наводненията могат да се разпространят. Прогнозите са, че тези мерки ще намалят нивото на наводненията на Маас с 1 метър, казва Натали Аселман, експерт по управление на наводненията и съветник на холандското правителство в изследователския институт Deltares. Изглежда тези прогнози се сбъдват.
„Когато погледнем колко лошо е наводнението, това е много по-малко от онова, което се случи през 90-те години“, казва тя.

Някои учени изследват как хората са реагирали на предупрежденията за наводнения. След наводненията през 2002 г. в Източна Германия, Бруно Мерц, хидролог и строителен инженер в Центъра на Хелмхолц в Потсдам на Германския научноизследователски център за геонауки, анкетира жителите. Една трета от хората, получили предупреждения за наводнения, съобщават че „нямат представа“ какво да правят по-нататък. Сега Мерц иска да знае дали такова объркване е допринесло за сегашния брой на загиналите. „Всички данни показват, че когато хората получат предупреждение и го приемат сериозно, те могат да се спасят“, казва той. „Те се нуждаят от 1 час, не повече.“

Източник: Science
Превод: Радослав Тодоров


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.