Чрез компютърна симулация учени от НАСА установиха, че слънчевите изригвания действат върху Луната като пясъкоструен апарат и отнемат от нейната материя.

Резултатите от работата си изследователите са огласили на конференция на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско в началото на този месец.

В рамките на изследването си учените са използвали компютърния модел DREAM (Dynamic Response of the Environment At the Moon), който позволява да се изчисли въздействието на слънчевите изригвания върху повърхността на естествения спътник на Земята и обкръжаващата го газова обвивка (тя е с 10 единици по-разредена от земната атмосфера, но оказва влияние върху някои процеси, протичащи на Луната).

Анализът е показал, че плазмата, породена от слънчевите изригвания, предизвиква изключително мощни ерозии на Луната. Така например типично коронално изригване, което продължава два дни, може да отнесе от повърхността на земния спътник около 100-200 тона лунно вещество – изненадващо голямо количество материал.

Според учените тези високи показатели сочат, че именно короналните слънчеви изригвания са основната ерозираща сила на повърхността на Луната. В сравнение със слънчевия вятър, плазмата отнема 50 пъти повече материал от лунната повърхност. Съдържанието на калций в плазмата е вероятната причина за това нейно негативно въздействие върху лунната повърхност.

Разбери повече за БГ Наука:

***

По материали от:

http://www.labspaces.net/

http://www.space.com/