Направи дарение на училище!
Макар и видът му да си е отишъл с него през 2012, Самотният Джордж и други гигантски костенурки от Галапагос все още предоставят генетични улики за индивидуалното дълголетие за ново проучване на изследователите от Йейлския и Овиедския университети, Галапагоския тръст за опазване на видовете и Галапагоския национален парк.
Генетичен анализ на ДНК от Самотния Джордж и проби от други гигантски Галапагоски костенурки, (които могат да живеят над 100 години в плен) разкрили, че те притежават множество генетични копия, свързани с ДНК поправката, имунния отговор и потискането на раковото развитие: нещо, което по-кратко живеещите гръбначни не притежават.
Откритията бяха публикувани на 3-ти декември в списание Nature Ecology & Evolution.
“Самотният Джордж все още има на какво да ни научи”, казва Адалгиса “Гисела” Какон, старши изследовател от Факултета по екология и еволюционна екология на Йейлския Университет и старши съавтор на изследването.
През 2010 г. Какон се заела с разчитането на целия геном на Самотния Джордж – последният екземпляр от вида Chelonoidis abingdonii, с цел да проучи еволюцията на популацията на Галапагоските костенурки. Карлос Лопес-Отин от Овиедския университет в Испания, използвал тези и данните за други видове костенурки, за да потърси копия от гени, свързани с дълголетието.
“Описали сме 9 признака на стареенето, а след изучаването на 500 гена на базата на тази класификация, открихме някои интересни копия, влияещи 6 от тези признака у гигантските костенурки. Това е предпоставка за появата на цяла нова сфера на изучаването на процесите на стареенето”, твърди Лопес-Отин.
Превод: Зорница Атанасова
Източник: ScienceDaily