След дълга правна битка ЗD изображенията на бюста на Нефертити вече достъпни за свободно споделяне в интернет

Приказката за бюста на Нефертити започва в далечната 1345 г.пр.н.е. в Египет и към днешна дата стига до портала за споделяне на дигитален дизайн Thingiverse, откъдето всеки вече може да ги свали. След проточила се три години правна битка художникът Космо Уенман най-после получи от берлинския музей Neues  Museum флаш устройство, съдържащо цветни сканирания на известния артефакт. На 13 ноември Уенман пусна за първи път изображенията за свободен достъп онлайн.

Image: Cosmo Wenman, Thingiverse

От откриването си през 1912 г. от германския археолог Лудвиг Борхард  бюстът на египетската царица извървява сложен път. Веднага щом разбират за значимостта на артефакта, властите на Египет отправят искане до Германия за неговото връщане, но макар през 30-те години на миналия век нацисткото правителство на Адолф Хитлер да изглежда готово да го изпрати обратно, много скоро диктаторът променя решението си и заявява, че „никога няма да отстъпи главата на царицата.“ По време на Втората световна война скулптурата престоява в солна мина, но след края на войната е изложена в Берлин.

Египет продължава да настоява за връщането на артефакта, но без успех. През 2011 г. Върховният съвет по античността на страната изпраща поредна петиция до Фонда на пруското културно наследство, под чието разпореждане е музеят, в който се съхранява бюстът на Нефертити.


РЕКЛАМА:

***

„Позицията на Фонда за връщането на Нефертити остава непроменена. Тя е и ще продължи да бъде посланикът на Египет в Берлин“, заявява президентът на Фонда Херман Парцингер в изявление, цитирано от Ройтерс по това време.

В последно време обаче фокусът на дебата се насочи към цифровизацията. Много музеи създават 3D сканирания на своите артефакти, но е много малък броят на тези от тях, които ги правят достъпни за обществеността. Neues Museum в Берлин също избира да държи „под ключ” изображенията на Нефертити.

Image: Cosmo Wenman, Thingiverse

Но Космо Уенман е на мнение, че хората искат да имат достъп до данните, и когато музеите отказват да предоставят такива, обществеността може да бъде заблуждавана с фалшива или съмнителна информация. Затова той подава молба да му бъде предоставен достъп до изображенията, позовавайки се на германските закони за свободата на информацията, които се отнасят за финансирани от държавата институции, какъвто е случаят на Neues Museum. От музея го препращат към Фонда на пруското културно наследство. От Фонда отговарят, че „прякото даване на [копия] от данните от сканирането ще застраши техните търговски интереси“ и вместо това предлагат на художника да посети германското консулство в Лос Анджелис, където да му позволят да се запознае със сканиранията под наблюдение.

Уенман не се примирява. „Трудно може да се посочи основателна причина този вид данни да се държат далеч от обществеността“, коментира той пред Artnet News. И добавя: „Вярвам, че тяхната политика е базирана на страх от загуба на контрол, страх от неизвестното и, което е още по-лошо, от липса на въображение.”

След три години преговори Фонда най-накрая е притиснат да предостави на Уенман флаш устройство, съдържащо цветни сканирания на артефакта с висока резолюция. След това художникът пуска тези данни онлайн.

3D сканирането е запечатило всеки детайл от емблематичния бюст на египетската царица включително деликатната й шия, боядисаната шапка, високите скули и острата очна линия. Но то включва и един допълнителен детайл, а именно известие за авторско право под Криейтив Комънс (Creative Commons), изписано в долната част на изображението. Лицензът очертава три условия за използване на изображенията – да се указва името на музея като носител на авторското право, да не се използва за комерсиални цели и споделяне на споделеното – всяка променена версия да бъде на разположение за повторна употреба от други.

Въпреки това законосъобразността на искането за авторско право на Neues Museum остава неясна.

 

Превод: Елена Страхилова

Източник: Smithsonian


Европейска нощ на учените 2022 г.: