Скулптурата никога не е била лесна задача

Автор: Илия Бояров

Скулптурата никога не е била лесна задача, а когато става въпрос за миниатюра, работата съвсем се усложнява. За сметка на това винаги е голямо предизвикателство и лично за мен – огромно удоволствие.

Ще се опитам в няколко изречения да опиша етапите, през които преминава една творба от ателието до този, който с гордост, ще я притежава.

За да бъда максимално близко до обекта, който претворявам трябва да започна с много сериозно проучване. В случая с човешкото сърце отново се потопих в дебрите на човешката анатомия – занимание, което ме привлича още от ученик. След краткото, но напоително обучение относно характеристиките, функциите и чисто пропорционалните съотношения на формите в сърцето, започнах с един бърз скулптурен ескиз. Това е малко парче восък, което наподобява външните контури на сърцето без да има никакви детайли и ако трябва да съм точен, все още не прилича на нищо. Щом първоначалното оформяне е готово, много внимателно трябва да се проследят главните детайли, в случая това са камери, предсърдия, аорти и т.н.

След това се дава ниво на най-високите точки на релефа. След което се „копаят” по-ниските части на релефа и формите придобиват почти завършен вид. Не на последно място идва изпипването на всеки един елемент и обобщаването на всичко в една обща и хармонична форма. Полирам восъка със слаб пламък и съм готов с модела.

Удоволствието от моделирането се заменя със следващите етапи, в които креативността понякога е много опасна. Техническата част трябва да се спазва изключително строго. Въоръжен с търпение и качествен двукомпонентен силикон правя матрицата, в която се наливат восъчните модели. Восъкът е бижутерски и се налива в калъпа посредством инжектиране със специална машина. Когато всички бройки са отлети се прави последен ретуш – обират се техническите мустаци и всяко едно сърчице се полира отделно.

Подготовката на формите за леене (муфи), зависи от това какъв метал ще се използва. В случая с медицинската стомана се използват специални зъботехнически смеси за опаковане на восъците, специфична подредба в конусите, стабилна леякова система и вакуумна машина за издърпване на остатъчния въздух, който е останал във формата след наливането. Муфата е готова за печене след като материалът стегне.

Подреждане на леяците и всмукателните глави.

Идва ред и на същинското леене. Муфите (затворените форми) се вкарват в пещ и се пекат там на точно 1000 градуса за час и половина. През това време се подготвя машината наречена „кастомат”. В нея се топи метал, който се вкарва във вече опечените муфи под налягане посредством центробежно леене. След като отлеем метала, налятата форма се оставя да изстине известно време и се разтрошава, за да се извади отливката. Вече отлетите форми се почистват внимателно с песъкоструй и когато са чисти се отрязва леяковата система, така… остават само сърцата.

Подреждане на формите в конусите.

След като са готови, отливките се обработват внимателно с най-различни диамантени инструменти, карборундови накрайници, твърдосплавни фрезери, както и фини кечета и пасти за полиране. След полирането малките ни богатства се изчистват от пастите с обезмаслители… и са готови!

Зъботехническите смеси за муфите.

Наливане на муфата.

Готова и стегнала муфа.

Внимателно подгряване в пещта за да изтече восъка от муфите.

Печене на 1000 градуса.

Наливане на мета в кастомат посредством центробежно леене.

Налята муфа.

Сурова отливка.

Отливка изчистена с песъкоструй.

Краен резултат!

В най-общи линии така изглежда създаването на една малка скулптурна форма.