СКРИТИЯТ ПОХОД

НА БЪЛГАРСКИТЕ КРЪСТОНОСЦИ

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41661

 ПОДБОР, ПОДГОТОВКА, ПОСВЕЩЕНИЕ И ПОДВИГ НА СВЕЩЕНИТЕ ВОИНИ

РЕКЛАМА:

***

Христо Буковски

 Стр. 340

Цена 15 лв.

  Свещените воини на българите не са въоръжени убийци, скрити под плащ с изписан кръст на него, а кръста носят тайно в пазвата си, за да атакуват неотразимо с него. Тяхна­та тай­н­с­т­ве­на си­ла обър­к­ва османската им­пер­с­ка ад­ми­нис­т­ра­ция. След поредица от подвизи те придобиват та­ка­ва мо­­щ, че все­ки свой на­бег бе­ле­жат със све­ще­на кръв. При то­ва не на­па­дат из кли­су­ри­те на Бал­ка­на. Не се про­мък­ват но­щем. През охранявани­те заг­раж­де­ния не пре­ми­на­ват пъл­зеш­ком. Ата­ку­ват Ца­риг­рад или важ­ните гра­дове в про­вин­ци­и­те. На щурм се хвър­лят ви­на­ги по­е­ди­нич­но. Нах­лу­ват в де­ня и часа, ко­га­то вът­ре има много мюсюлмани. До­мог­ват се до па­ша или ка­дия и го зас­та­вят да иг­рае спо­ред ро­ля­та, която му е отредена в Пла­на, който те следват. Тях никой не може да ги спре. Няма какво да ги отклони. Те няма да отстъпят, нито да се прикрият. Те неизменно побеждават.

Те са най-честитите ученици на посветените, защото Бог би се гордял с тях дори повече, отколкото с техните високоучени учители. Те не печелят триумф, на който могат да се насладят. Те се развихрят в него и са неговата същност. Те са духовете, на които Бог би желал да даде нови тела, за да продължат да Му служат. Където и да са!

Историците непременно ще отрекат този прикрит поход на българските свещени воини по условието на службата си. Те спадат към хората, заради които се скриват най-удивителните тайни планове срещу удовлетворението за участвалите в тях, че са успели да сторят всичко без издънки.

На църковниците дори няма да им хрумне, че могат да обсъждат такова Дело – те ще останат верни на трудно извоюваните си, но пък завинаги спечелени права да четат само каквото подготвените от тях автори са писали.

Но останалите сме длъжни да прочетем великата и надживяваща хилядолетията книга на предците си и като проумеем нарочно потулваните тайни, да продължим тяхната свещена мисия – в живота, а когато настане Часът – и в смъртта.

 Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41661

ВДЪХНОВЯВАЩАТА СИЛА НА КРЪСТА

 Преди две столетия тяхната тайнствена сила обърквала османската имперска администрация. След поредица от подвизи те придобили такава мощ, че всеки свой набег бележели със свещена кръв. При това не нападали из клисурите на Балкана. Не се промъквали нощем. През охраняваните заграждения не преминавали пълзешком. Атакували Цариград или важните градове в провинциите. На щурм се хвърляли винаги поединично. Но – право в турските съдилища. Нахлували там в деня и часа, когато вътре имало много мюсюлмани. Домогвали се до паша или кадия и го заставяли да играе според ролята, която му била отредена в Плана, който те следвали.

Властта бързо разбрала, че тези странни воини идвали от една школа. С времето дори се затвърдило отначало плахото подозрение, че тези непоколебими нападатели са съблекли монашески раса, преди да се предрешат за атаката. Но никоя инструкция към имперските слу­жители как да ги обезсилват, не се оказала ефикасна. Щом призваните застанели лице в лице срещу съдиите, които сами са обрекли за целите на своето изпитание, нямало светска сила, която да ги спре.

Аз знаех за подвизите на много от тях. Но – поотделно. Не по­дозирах, че – толкова неовладяеми от властниците! – те явно са били подчинени на общ център. Не ми хрумваше дори, че зад тях може да стои тайна организация, въпреки натрапчивите факти за следвана ми­сия. Не бях попадал на книга, в която някой да беше писал за това.

А ключът се оказа наръки. Направо мога да кажа, че го намерих сякаш под зтривалката на натрапваната ни официална история…

Но за да изложа всичко, е нужен разумен ред. В учебниците по история и в енциклопедиите кръстоносните походи са обяснени като експедиции за „освобождаване на Божия гроб от властта на неверни­ците“. През ноември 1095 г. в Клемон, Южна Франция, на голям чер­ковен събор папа Урбан II обявил своята благословия за воините хри­стияни, които биха се решили да освободят Палестина. Без да изчакат рицарите, първи на следващата пролет поели опълченските отряди от бедняци и селяни с авантюристичен дух, оглавени от непрокопсалия рицар Валтер Голтака. След тях вървели и последователите на Петър Пустинника. През есента стигнали до Никея и там били разбити от турците.

По това време тръгнало елитното рицарство на Западна Европа начело с благословените си предводители херцог Готфрид Булонски, граф Роберт Фландърски, херцог Роберт Нормандски и граф Раймонд Тулузки. Те също пресекли древните земи на траките, през юни 1097 г. превзели в Мала Азия столицата на Иконийското султанство Никея, през следващата година в Едеса създали Едеското графство, а в Антиохия – Атиохийското и на 15 юли 1099 г. влезли в Йерусалим, където обявили Йерусалимско кралство.

Когато през 1114 г. загубили Едеското графство, абат Бернар Клервоски призовал европейските владетели да застанат зад нов по­ход. Следващите рицари потеглили подир три години, поведени от германския император Конрад III и френския крал Людвик VII. Но те не успели дори да навлязат в Иконийското султанство и след тежко сра­жение при Дорилеон се оттеглили. Оцелелите не постигнали успех и при обсадата на Дамаск, след което оживелите – кой както могъл – се завърнали по домовете си.

На свой ред египетският султан Саладин завзел Йерусалим на 2 октомври 1187 г., та през 1189 г. натам потеглили със свои те рицари германският император на Свещената Римска империя Фридрих I Барбароса, френският крал Филип II Август и английският крал Ричард I Лъвското сърце. Този Трети кръстоносен поход се раз­пилял обаче в Мала Азия и угаснал в Каликия.

Организираният и благословен от папа Инокентий III Четвърти кръстоносен поход бил оглавен от италианския маркиз Бонифаций Монфератски. В негова подкрепа тръгнал със своите френски и фла­мандски рицари Балдуин Фландърски. Но вместо да преминат морето с обещаните им венециански кораби, от Рим дошло нареждане да поемат пак по суша към Тракия. Още на 1 май 1203 г. обаче френски и фламандски рицари, германци, сицилийски нормани, англичани и унгарци от същия кръстоносен поход, транспортирани с венециански кораби, пре­взели остров Корфу и през Крит се отправили към ромейската столица Константинопол. Първият им щурм срещу най-големия и най-богат град в Европа бил на 17 юли 1203 г., а го превзели на 9 април следващата годи­на. Тогава там основали Латинската империя, просъществувала до 1261 г.

  Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41661