Търсене
Close this search box.

Скандинавските страни (ХI-ХVв.)

Скандинавските страни (ХI-ХVв.)

Скандинавските страни (ХI-ХVв.)

Скандинавските страни (ХI-ХVв.)


Направи дарение на училище!



***

Първата половина на XI в.
Завършват морските военни експедиции на скандинавския викинги в европейските държави.

1014-1035 г.
Управление на Кнут Велики, крал на Англия, а от 1018 г. и на Дания (наследник на своя починал брат — датския крал), В 1028 г. завладява Норвегия с военна сила и става нейн крал.

1035 г.
След смъртта на Кнут Велики Норвегия възстановява независимостта си. Оформя се шведската държава.

ХII в.
В, Исландия е записана т. нар. „По-голяма Еда“ (възникнала вероятно в IX—X в.) — сборник от старонорвежки и староисландски епически песни, които отразяват в поетическа форма езическите вярвания и схващания, живота и отношенията в родовото общество. „Едата“, заедно със сагите за исландските и кралските родове и песните на скандите е най-яркото явление в западноевропейската литература в ранното Средновековие. През XIII в. възниква „По-малката Еда“ — трактат в проза за скандинавската митология и поезия, написан от исландския скала и историограф Сноре Стурлусон.

Втората половина на XII в.
В Швеция окончателни е наложено християнството (разпространявано от ок. 1000 г.), което значително ускорява феодализацията на страната. Крепостните селяни представляват незначителна част от селското населен и, чиято преобладаваща маса почти през цялото Средновековие се състои от свободни членове на общините, собственици на земя.


Разбери повече за БГ Наука:

***

ХII—XIII в.
Формиране на феодализма в Швеция. Дания и Норвегия. Запазват се много предфеодални обществени елементи: многоброен слой на свободни селяни, обща собственост върху необработваемите земи, гори и води, елементи на слаба извъникономическа принуда върху лишените от земя арендатори, народни събрания, които съществуват в отделни райони чак до късното Средновековие. Скандинавските страни поддържат относително слаби политически връзки с държавите от континента.

1174—1184 г.
В Норвегия дребните феодали и селяните въстават срещу магнатите, в резултат на което за известно време е отслабена властта на светските и духовни феодали, а богатите селяни получава някои политически права.

1262-1264 г.
Исландия е освободена от зависимостта на норвежките крале, които я колонизират през IX в.

1282 г.
Датската аристокрация получава т. нар. „Нюборгска харта“; кралят се задължава да свиква всяка година народното събрание (Данехофа). В събранието главна роля играят феодалите, но заседават и представители на гражданите и селяните. Кралската власт е ограничена в полза на едрите светски духовни феодали.

1319—1371 г.
Персонална уния между Норвегия и Швеция.

1340—1375 г.
В Дания управлява Ваядемар IV Атердаг. Той ограничава дейността на едрите феодали и засилва кралската власт. Опирайки се на рицарството и свободните селяни, организира превъзходна рицарска конница и селска пехота, въоръжена с лъкове. Използва доходите от търговията в Балтийско и Северно море в интерес на държавната хазна. Подчинява владетеля на Холщайн и си възвръща от шведите територията по крайбрежието на пролива Сунд.

1370 г.
Война на Дания със северногерманската Ханза, която се опълчва срещу монопола на датския крал в пролива Сунд. Ханзата и съюзените с нея северногермански княжества, нанасят поражение на датчаните. По силата на Щралзундския мир от 1370 г. Валдемар IV се задължава да намали митата в Сунд (за стоките, превозвани от Ханзата). Според мирния договор Ханзата може да окупира крепостите в Сконе, разрешава се свобода на търговията и т. н.

1375-1412 г.
В Дания управлява кралица Маргарита (дъщеря на Валдемар IV). Като използва благоприятните политически обстоятелства в Швеция и Норвегия, Маргарита се опитва да създаде голяма северна федеративна държава под егидата на Дания. В 1375 г. поставя на датския трон сина си Олаф, който след смъртта на баща му Хаакон VI, получава и норвежката корона (1380 г.). След смъртта на Олаф през 1387 г. Маргарита приема титлата кралица на Дания и Норвегия.

1380 г.
Уния между Дания и Норвегия.

1397 г.
Калмарска уния. Към съюза между Дания и Норвегия, Маргарита успява да привлече и Швеция, в която бушува гражданска война между няколко феодални групировки. Крал на Дания, Швеция и Норвегия става Ерик II (внук на Маргарита). Калмарската уния не премахва противоречията между скандинавските държави. Дания се опитва да експлоатира своите партньори, а датската аристокрация се стреми да увеличи доходите си като заграбва земи и налага върху съюзниците многобройни, тежки данъци. Това предизвиква силно опозиционно движение, особено в Швеция.

1434—1436 г.
Въстание на селяните и миньорите (т. е. собствениците или съсобствениците на неголеми мини за руда) в Швеция, насочено срещу датската администрация и датските военни части. Начело на въстанието е Енгелбрект Енгелбректсон (собственик на рудник, рицар по произход). Въстанието прераства в общонародно движение. В продължение на няколко месеца датските военни части са разгромени, а Ерик II е детрониран. Към въстанието се присъединяват и едрите шведски феодали. Един от тях убива Енгелбрект Енгелбректсон. След няколко месеца въстанието стихва. Шведско-датските връзки значително отслабват. В страната фактически управлява регентски съвет, в който влизат представители на отделните магнатни групи.

1441 г.
Антифеодално селско въстание в Дания.

1501 г.
Голямо въстание в Норвегия, оглавено от Кнут Алфсен, насочено против властта на датчаните. Главна действуваща сила са норвежките селяни, които в открита битка успяват да победят датските войски. Страхувайки се от активизацията на народните маси, норвежките феодали се споразумяват с датските феодали, като по този начин забавят освобождението на своята страна с няколко века.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.