Сива копринка

 

Торища, ниви, градини и ливади, торени с оборски тор, и всички други места, където минава, пасе и лагерува добитък – това са местата, по които през цялото време от средата на пролетта до късна есен можете да видите сивата копринка. Ще я откриете също и около изгнилите пънове из сечищата и в редките гори, около тополите и върбите в речните долини.

Ето някои от по-характерните външни отличителни белези на сивата копринка, по които лесно ще я отличите от всички останали пластинчати гуглести гъби, включително и от най-близките й родственици. Нейните плодни тела се надигат по много едновременно, затова винаги ще ги видите да растат в гъсто скупчени групи, които отдалече приличат на купчини от заоблени камъчета. Гуглите им отначало (когато току-що са се показали) са продълговато яйцевидни. Много скоро обаче те израстват, покривалото, което в началото свързва краищата им с пънчето, се разкъсва и те се разтварят. Тогава ще видите гуглите на сивата копринка като камбанки или като полуразтворени чадърчета, най-често с диаметър от 5 до 8 см, издигнати на бяло пънче, високо от 10 до 18 см. Гуглите имат надлъжни бразди (изглеждат ребристо надиплени). Отгоре в началото са сиво-бели или сиви до сиво-кафеникави и са голи, с изключение на „темето“, което е покрито с дребни кафяви люспи. То е и по-тъмно. Със стареенето обаче гуглите стават сиво-синкави, после краищата им започват да почерняват, нацепват се лентовидно и се завиват нагоре. Едновременно с това и пластинките, които отначало са белезникави, потъмняват, а накрая почерняват и заедно с цялата гугла постепенно се втечняват. След известно време на мястото, където е расла сивата копринка, ще видите или черна каша, или само засъхнало черно петно, останало сякаш от разлято черно мастило или черен туш. Това е дало повод тя да бъде наречена с две други имена – мастилена копринка и чернилна гъба. Но и трите имена на тази гъба не са народни. Нашият народ я нарича просто торна гъба. Точно това значи и научното име на рода. То произлиза от гръцката дума копрос, която означава тор. Ето защо на нея най би й подхождало името сива торница.

Дали защото външният й вид не е много привлекателен, или защото най-често расте по неугледни места, но дори опитните гъбари рядко посягат да откъснат сива копринка за ядене. Докато е съвсем млада, тя може да се яде, макар че не притежава високи вкусови качества и е без аромат. Но тя е враг на алкохола и на кафето и причинява тежки отравяния, ако се яде след употребата им. Затова в някои страни я наричат противоалкохолна гъба.


Европейска нощ на учените 2022 г.:


РЕКЛАМА:

***