Направи дарение на училище!

Автор: Д-р Гергана Йорданова

На пръв поглед е трудно да бъде направено ясно разграничение между законни и незаконни Хауала транзакции от гледна точка на легитимността на произхода на паричните средства, обект на трансфериране и тяхното предназначение. Ето защо във финансовата теория и практика на Индия и Пакистан, а в последствие и в целия свят, се разграничават условно два типа транзакции на Хауала пазара: „бяла Хауала“ и „черна Хауала“. Като „бяла Хауала“ се класифицират всички законни операции на прехвърляне на парични средства между свързани помежду си лица, които при относителни фактически обстоятелства биха могли да докажат законния произход на трансферираните авоари и последващото им предназначение. „Черна Хауала“ е термин, който описва незаконните транзакции между лица, които привидно не са свързани, нарушили са връзката с източника на средствата и не са в състояние (вкл. чрез умишлено прикриване) да докажат произхода и предназначението им.

Независимо от тази условна класификация е възможно извършването на незаконни операции и посредством „бяла Хауала“, каквито се регистрират често, вкл. вече и у нас. През пролетта на 2012 г. при международна полицейска операция, реализирана и на територията на Република България, в Пловдив е арестувано лицето Хайян Ахмед Абед, гражданин на Република България и Република Сирия [1]. Повдигнати са му обвинения за „нерегламентирана банкова дейност“ посредством опериране на системата „Хауала“ на българска територия. На практика би могло да се приеме, че арестуваното лице е първият официално разкрит от властите хауаладар у нас. В хода на разследването се установява още че същото е съдружник на българската гражданка от турски произход Ширин Ибрахимова Газиюмерова, която според Легия „Антимафия“ е „собственичка“ на най-големия дял китайско и турско карго у нас, внасяно през Митница – Пловдив [2].

През есента на 2013 г. САД „Финансово разузнаване“ на ДАНС разкрива нов оперативен случай по системата „Хауала“. В рамките на един календарен месец две физически лица, свързани помежду си в качеството им на съпрузи, граждани на Афганистан и пребиваващи у нас със статут на бежанци, получават общо над 180 парични преводи за дребни по номинал суми. Парите са получени на едни и същи календарни дати, от едни и същи хауаладари, опериращи на територията на 15 държави в Близкия Изток и Европа [3]. През 2014 г. мониторинговият механизъм над паричните преводи със сетълмент от типа „Хауала“ продължава да действа и засича нови оперативни случаи в България.

Посочените казуси, както и други последващи операции потвърждават хипотезата на анализаторите, че в България вече съществува пазар на парични услуги със сетълмент от типа „Хауала“ и е изградена прилична мрежа от хауаладари. Въпреки че в една част от наблюдаваните транзакции става въпрос за дребна по номинална стойност ликвидна подкрепа на бежанците у нас от техните роднини от Близкия и Среден Изток и Северна Африка, в друга биха могли да се допуснат операции, класифицирани като „черна Хауала“ за редица съмнителни по своя легален характер дейности – контрабанда, подкупи, политическа корупция, рекет, финансиране на религиозни организации и мероприятия, покупка на оръжие и боеприпаси и др.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Класифицирането на дадена транзакция като „черна Хауала“ следва стандартните етапи на „изпирането“ на парите  (вж. Фиг. 1). Бедата се състои в това, че една „Хауала“ транзакция като част от системата за парични преводи и по веригата на пренасяне на стойността може да бъде операция по изпиране на пари на всеки един от трите етапа.

При етапа влагане парите, получени в резултат на престъпна дейност, се вкарват във финансовата система необезпокоявано тъй като операцията не се регистрира никъде, нито се докладва пред органите. За сравнение, при стандартната банкова операция вноската на пари в брой се регистрира чрез съответните приходни документи (приходен касов ордер или вносна бележка), а в някои случаи и чрез деклариране произхода на средствата (над определен бенчмарк) и свързаността на лицата, което е своеобразна спирачка за „мръсните пари“. Поради това се предпочитат квази системи за трансфер на пари като Хауала, а не стандартен банков или паричен превод от типа “Money Gram“, “Western Union“, “Express–M”, “Money trans”, “UPT” и др.

Източник: financialtribune.com

На етапа разслояване (напластяване) клиентът на системата „Хауала“ манипулира незаконните си средства по начин, който позволява на пръв поглед те да изглеждат напълно „чисти“ сякаш са получени от законен източник или най-малкото е в състояние да докаже произхода им. Това е улеснено и от обстоятелството, че операцията „не оставя следи“ – не се регистрира в платежна или банкова система, не се оформя документално или ако все пак съществува някакъв първичен „счетоводен“ документ, то той няма правна стойност (непълен, неточен или фиктивен, с фалшиви данни).

На последния етап, интегриране, получателят на паричните средства ги инвестира в други активи, прикрива с тях други незаконни доходи или упражнява с тях друг вид забранена от закона дейност и по този начин „изпира“ умело първоначално внесените пари като „мръсни“. Съвсем не е задължително получателят на парите да е част от „мръсния бизнес“. В този случай той се явява негова жертва понеже произходът на средствата му е неизвестен (типичната ситуация на покорната съпруга, която харчи изпратените от съпруга й „мръсни“ и вече „изпрани“ пари). Поради това най-честата „Хауала“ транзакция е типологията „А“ изпраща на „Б“ определена парична сума (малък номинал). Съответно лицата „А“ и „Б“ са свързани помежду си (съпрузи). Съпругът „А“, който е емигрант или бежанец в Европа и САЩ, изпраща на съпругата си „Б“, напр. в Пакистан и Сирия, месечната издръжка на семейството. Никой не се интересува какъв е произходът на средствата и какво работи лицето „А“. Лицето „Б“ ги харчи с удоволствие.

Съществуват редица фактически обстоятелства и оперативни знаци, които служат като „лампичка“ за финансово-разузнавателните органи при класифицирането на една „бяла Хауала“ като „черна“. На първо място, това е състоянието на т.нар. „Хауала сметка“. Макар и неформална спрямо съвременното разбиране за сметка и съхранявана при примитивни условия в битова среда [4] движенията на нейните ежедневни „салда“ са показател за мащабите на бизнеса. Това, което може да се види от символичните „счетоводни записи“ в един хауаладарски тефтер са:

• Номиналните стойности на извършените парични преводи по дни, а понякога и по часове;
• Имената и адресите на хауаладарите от брокерската мрежа – в повечето случаи „имената“ са фалшиви, частично изписани или кодирани, за да се опази конспиративността;
• Обменният курс – в случаите, когато валутата на изпращане се различава от валутата на получаване;
• Начинът на изплащане на сумата – в брой, по банков път или в натура;

По-образованите хауаладари действително „изсветляват“ и обезпечават бизнеса си като прибягват до услугите на кореспондентска банка. Те си откриват разплащателна сметка и всекидневно внасят/теглят пари в/от нея, за да съхранят на сигурно място дневните си обороти. Именно това позволява на надзорните органи да надникнат в „светая светих“ на Хауала бизнеса. Схематично „Хауала счетоводството“, водено на ръка, на хартиен носител, при строго конспиративни условия изглежда по следния начин (вж. Таблица 1, данните са фиктивни):

Таблица 1. Примерно  Хауала счетоводство

(извлечение от хауаладарски тефтер) [5]

Първата колона показва датата на извършване на операцията. Втората – часът (не винаги се попълва). В третата колона хауаладарът маркира името на другия хауаладар като в повечето случаи изписаното не е истинското му име. Четвъртата колона дава информация за номиналната стойност на транзакцията в местна валута (напр. щатски долари). Петата колона показва обменния курс в случаите, когато валутата на изпращане се различава от валутата на получаване. Когато петата колона остане празна, Хауала транзакцията е местна (вътрешна). Съответно, шестата колона показва сумата за получаване, превалутирана в местна валута (напр. рупии, т.е. Хауала транзакцията е външна, трансгранична).

От операцията, извършена на 01.09.2015 г. (ред първи на Таблица 1) е видно, че 10 000 местни валутни единици по обменен курс 37.65 са изплатени на клиента-получател като 2 659.57 чуждестранни валутни единици. Последната колона показва начинът, по който е осъществена транзакцията – в брой, по банков път или в натура. Съкращения, започващи с букви B (bank), F (first, напр. First Bank) и др. показват, че парите са изпратени чрез разплащателните сметки, открити при кореспондентските банки на хауаладарите. Кои точно са банките-посредници остава загадка, тъй като този тип записване предполага кодиране на субектите. Когато в последната колона има изписани букви, калиграфски знаци или символи на арабски, хинди, урду, фарси или ганеш или нищо не е изписано, това означава, че сумата е получена в брой или в натура (злато, благородни метали, скъпоценни камъни или бижута).

На второ място, финансово-разузнавателните органи се ориентират по вида бизнес или обичайното занимание, които хауаладарите осъществяват успоредно за „изсветляване“ на бизнеса си. В световната практика са идентифицирани следните видове дейности [6], под чието прикритие се осъществяват парични преводи от системата Хауала (както „бяла“, така и „черна“ Хауала):

• Пътувания, туристически услуги (агенции за организирано пътуване, гидове и водачи, компании за продажба на самолетни билети и др.) транспорт, спедиция и логистика по море, суша и въздух;
• Търговия с леки, леко- и тежкотоварни автомобили втора употреба;
• Наем на леки автомобили – обикновено не чрез лицензирани международни вериги от компании за наем или франчайзинг, а „наемодатели“ на дребно, с малък автомобилен парк (до 5-10 коли), за да не правят впечатление на разследващите органи;
• Таксиметрова дейност – също не в рамките на големи вериги от таксиметрови компании, а на дребно с един – два автомобила;
• Трафик на хора, стоки, ценности – добре развито е заплащането във връзка с трафика на бежанци и икономически мигранти, жени за забавления, донори на медицински органи и лица за кръстосани трансплантации в Близкия Изток;
• Търговия с бижута, благородни метали и скъпоценни камъни;
• Обмяна на чуждестранна валута (в т.ч. на хотелски рецепции), отпускане на пари в заем срещу лихва и осребряване на пътнически чекове – Хауала бизнесът е особено успешен в държави, в които не се издават и не се приемат за инкасиране чекове, в т.ч. и пътнически, а самите чекови услуги са слабо развити или изобщо не се предлагат като форма на разплащане;
• Производство и търговия с традиционни източни продукти – ръчно тъкани килими и черги, храни и напитки, подправки и аромати;
• Издаване и разпространение на ислямска литература, образователна и културно-просветна дейност с ислямска религиозна и духовна насоченост, в т. ч. „безплатни“ образователни лагери и религиозни семинари;

  

• Дейности в и около медресета, джамии, ислямски религиозни школи, вакъфски имоти и мюлкове;
• Ислямски секти, аскетични и философски движения, ордени на хариджити и др. с изключение на тези, които презират парите (напр. дервишите);
• Доставчици на международни телефонни и интернет услуги и компании, отговарящи за поддръжката на т.нар. „жълти страници“;
• Търговия с предплатени карти за услуги – телефон, интернет, вътрешен транспорт;
• Търговия на дребно с петрол, петролни продукти и природен газ, добивани от Близкия и Среден Изток, замяна на плодородна земя и оазиси в пустинята;
• Рекет и контрабанда в Близкия и Среден Изток;
• Покупка на жени-робини („сабая“) за принудителни бракосъчетания по Шариатските закони, самоубийствени терористични актове („жени-войници“ или „жени-терористи“), попълване на отрядите на „Хисба“ (ислямската морална полиция) и др. – в гр. Ракка, столицата на Ислямска държава, е формиран официален робски пазар, на който се извършват наддавания за робините с официален „ценоразпис“. На „клиент“, желаещ да „закупи“ сабая (робиня) е разрешено да купи до три „стоки“, с изключение на клиенти от Турция, Сирия и Персийския залив, които имат право само на една. „Стоката“ може да бъде препродадена до шест пъти на шест различни мъже. Правото на първи „закупил“ я принадлежи на боец от ИДИЛ. Ако няма желаещ от ИДИЛ, „стоката“ се продава на заможни мъже от Близкия Изток като „цената“ може да достигне до няколко хиляди долара на жена/момиче. За тези, които нямат възможност да присъстват лично на робския пазар, се организират on–line аукциони в интернет. Заплащането се извършва както с пари в брой, така и с превод (от банкова сметка) или по системата „Хауала“;

Следствие на засилените миграционни потоци в Европа и заселването на новите „европейци“ в някои държави от Западна Европа (Германия, Дания, Швеция, Нидерландия и Великобритания) се наблюдава още една интересна тенденция, модифицираща, изсветляваща и до някъде легализираща традионния начин на реализиране на „Хауала“ транзакциите. Чрез стандартни обяви за работа в ежедневници се наемат физически лица с открита разплащателна сметка в местна банкова институция. От наетите лица (най-често студенти, имигранти, гастарбайтери или безработни, в ч. и български граждани) се изисква да получават периодично банкови преводи на малки по номинал суми по собствената си банкова сметка и по инструкция да прехвърлят получените средства в друга, предварително посочена банкова сметка или да ги превеждат с бърз паричен превод по стандартните платежни системи “Money Gram“, “Western Union“, “Express-M”, “Money trans”, “UPT” и др. След приспадане на съответните комисиони и прехвърляне на средствата, титулярът на банковата сметка (своеобразно муле на пари) получава дължимото си възнаграждение в рамките на 1-2% от стойността на транзакцията.

В преобладаващата си част тези безобидни на пръв поглед парични трансфери са транзакции от „Хауала“ типологиите. Посредством използването на банкови сметки и титуляри с европейска самоличност тези трансфери се изсветляват, легализират и вграждат в европейските платежни системи. Заради завишените изисквания при откриване на текуща (разплащателна) сметка в редица държави в Западна Европа, често дори рестриктивни, този начин на вграждане на системата „Хауала“ в европейските практики очевидно ще бъде често срещана типология от тук насетне. Така например, в Обединеното кралство Великобритания откриването на банкова сметка може да се проточи с месеци. Предварително от кандидата за титуляр на сметката се изисква представянето на редица удостоверителни документи:

• Доказателство за адресна регистрация на територията на страната – като такива служат договор за наем или фактура – сметка за комунална услуга на името на клиента с посочен в нея пощенски адрес (сметка за телефон или интернет не се приемат тъй като в тях не е упоменат адрес) и др.;
• Лична карта, международен паспорт, удостоверение за постоянно пребиваване на чужденец или друг документ за самоличността на клиента;
• Документ, удостоверяващ нуждата от откриване на сметката – трудов договор, уверение за ученически, студентски или докторантски права и др.;
• Осигурителен номер – доказателство, че клиентът е нает на работа във Великобритания или в процес на наемане от английски работодател;
• Списък на клиенти, договори, фактури, товарителници, фактурна книжка и др. – за удостоверяване на статута на самонаето лице;
• Виза – за гражданите на държавите, с които Великобритания има установен визов режим на пътуване и пребиваване;

Представянето на горепосочените доказателства (както и други документи по усмотрение на банката в зависимост от установената й практика) е труден и дълъг процес. Той включва още провеждането на интервю – събеседване с предварително записан час в банката (понякога за свободен час се чака 3 седмици) относно целта на откриване на сметката. Освен това банковите институции във Великобритания разполагат с „черни списъци“ на рискови държави, на чиито граждани в повечето случаи заявлението за откриване на сметка се резюлира с отказ.

Поради гореизброените причини, както и заради по-строгите правила във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които влязоха в сила в ЕС през месец май 2015 г.[7] на хауаладарите от Близкия Изток им излиза по-евтино, по-бързо и по-сигурно използването „под наем“ на вече открити сметки в банкови институции на името на лица с европейски произход (нещатни европейски хауаладари), отколкото откриването на собствени нови банкови сметки. Същевременно, при съмнения за изпиране на пари и финансиране на тероризма в хода на евентуално наказателно преследване от властите като виновни и обвиняеми биха били привлечени титулярите на банковите сметки – нищо неподозиращи европейски граждани, а не техните „наематели“ – хауаладарите.

СИСТЕМАТА „ХАУАЛА“ – МАЛКИЯТ ИНСТРУМЕНТ В СИСТЕМАТА НА ГОЛЕМИТЕ ШАРИАТСКИ ФИНАНСИ

Установеният у нас сетълмент на парични средства по системата „Хауала“ и многократното му повторение до момента показват, че България отдавна вече се е превърнала в ключова точка за активиране и разгръщане на „Хауала“ бизнеса на Балканите. Стратегическото географско разположение и разпокъсаната геополитическа ориентация на страната ни в съчетание със слабото ниво на вътрешна сигурност се явяват изключително благодатна почва за развитие на пазара на услуги от типа „Хауала“, както и за поддържане на стройна и не съвсем малка по обем организирана хауаладарска мрежа. Тихо и необезпокоявано България става трансевропейски транспортен коридор за „износ“ на Хауала бизнеса към Централна и Западна Европа и в транзитна зона за свободното преминаване на мигранти – хауаладари от конфликтните зони в Близкия и Среден Изток към Западна Европа и обратно.

Тези интензивни геоикономически процеси протичат необезпокоявано и улесняват развитието на други не по-малко тревожни явления у нас. Обезпечавайки тяхната стабилна финансова основа чрез трансфери, получени по схемата „Хауала“, но застрашавайки националната ни сигурност, такива са:

• Масово строителство на джамии, ислямски духовни и възпитателни училища и места за отдих – за близо 20 г. в Родопите са построени над 300 джамии и съпътстващата инфраструктура към тях;
• Активна издателска дейност на ислямска духовна литература – Мехмед Дорсун от Мадан дори издава книга, в която извежда произхода на помаците от арабите;
• Организиране на безплатно религиозно образование – момчета от социално-слабите мюсюлмански и помашки среди в България се изпращат със стипендии за висше образование в семинарии, религиозни школи и университети по салафизъм в Йордания, Обединените Арабски Емирства и Саудитска Арабия;
• Организиране на безплатни курсове по Коран и Шариат – за мюсюлмани, които не могат да си позволят да заплатят стойността на различните курсове за квалификация, преквалификация и следдипломна специализация;
• Организиране на безплатни курсове за хафъзи за деца от социално-слаби семейства [8];
• Организиране на безплатни поклонения „Хадж“ в Мека или доплащане на липсващата част от сумата [9];
• Засилена благотворителна и милосърдна дейност – извършва се от ислямистки фондации от Йордания, Катар, Кувейт, Обединените Арабски Емирства и Саудитска Арабия („Вяра“, „Тайба“ и др.), които разполагат с огромни финансови капитали. Дейността им е насочена главно към подрастващите, на които предлага безплатна храна, удобни пансиони и перспектива за продължаване на религиозното обучение в Турция. В южната ни съседка на фондацията е забранено да развива дейност сред деца под 16-годишна възраст;
• Създаване на „кухи“ търговски дружества – през 2008 г. в Пловдив е разкрита и заличена в Търговския регистър „кухата“ фирма „Гюнеш 2004“ ООД с официален предмет на дейност търговия с мебели и осветителни тела. В хода на разследването е установено, че зад регистрацията й стои нелегитимната у нас турска религиозна организация „Сюлейман Джълар”. По данни от открити източници и според ДАНС [10] фондацията е използвана за разширяване на турското влияние сред ислямската общност в България. От своя страна, офисът на Гюнеш 2004“ ООД в Пловдив е превърнат в незаконно ислямско училище, а част от него – и в пансион за „учащите“ в „училището“;
• Използване на банкови „мулета“ за превод на пари – такъв е случаят с повдигнатите обвинения срещу Христо Бисеров, заместник-председател на 42-рото Обикновено Народно събрание [11] за данъчни престъпления, пране на пари и подаване на документи с невярно съдържание пред властите, впоследствие оправдан;
• Засилване присъствието на компактните уахабитски ислямски групировки (напр. „Ал Уакф ал Ислами” [12]) – целта е налагане на салафизма и принципите на Шаритската държава и като контрапункт на българските мюсюлмани, които от векове са синкретични, от сунистко-ханефитски произход и изповядват умерения ислям;
• Бавна и тиха ислямизация на отделни географски региони (Родопи, Странджа, Лудогорие и Южна Добруджа) и отричане на секуларните принципи на държавността, включително отказ от предоставяне на публични административни услуги, отказ от наемане на работа, отказ от обслужване в магазини и заведения, забрана за свободното говорене на официалния език на държавата и др;
• Разпространение и проповядване на религиозна омраза и агресиране на капсулирани мюсюлмански групи срещу християни, евреи, арменци и роми, генериране на конфликти между радикалните и умерените мюсюлмани, проповядване на антидемократична идеология и използване на верските убеждения за политически цели, което е престъпление по смисъла на чл. 108, 164 и 165 от Наказателния кодекс на Република България;
• Пропагандиране на ислямизъм (политическото течение) вместо проповядване на ислям (религията);
• Подготовка на бойци на радикалния политически ислям, включително и на етнически български ислямски фундаменталисти и екстремисти, биещи се на страната на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ – за тази тревожна негативна тенденция ЦРУ многократно алармира, а лидерите на „Ислямска държава“ заявиха, че България ще е една от първите държави в Европа, над които ще се развее знамето на „Черния Халифат на пророка Мохамед“;

Очертаните основни тенденции показват, че на територията на нашата страна се алокира крупен капиталов и човешки ресурс, генериран и трансфериран от Близкия Изток по много и най-различни като типология начини, включително и посредством системата за парични преводи „Хауала“. Тези тенденции задават нов алгоритъм на протичане на банковите и парични преводи на територията на Република България, а от там и на бъдеща трансформация на традиционната парично-кредитна система в страната.

Налице са първите модифицирани „ислямски“ банкови и инвестиционни продукти у нас, предоставяни от кредитните институции с мажоритарен турски капитал („Иш банкасъ“, Търговска банка „Д“ и „Зираат Банкасъ“ [13]). Целта на новите продукти е да съответстват на Шариата. Това означава същите да отговарят на следните изисквания:

• Забрана на лихварството – Коранът не забранява лихвата („риба“), а лихварството. „Този, който приеме или предяви лихва, не може да бъде спасен понеже възкръсва унижен от докосването на Дявол“ (Сура Ал Бакарах II 275-276);
• Кредитиране извън западните разбирания (срещу лихва) – отпуснатите средства се връщат не срещу пари (лихва), а материална придобивка;
• Без депозитно застраховане – при евентуален фалит на банковата институция спестяванията на вложителите не са гарантирани;
• Трансфер на пари без комисиона – не само с банков или паричен превод, но и посредством системата „Хауала“;
• Забрана за инвестиране на пари в „неморални“ финансови инструменти – акции, облигации и финансови деривати на тютюневи фабрики, оръжейници, фармацевтични компании, произвеждащи контрацептиви и др. За целта се съставят специални „черни“ забранителни списъци, които периодично се актуализират;
• Забрана за съдебно преследване на неизряден длъжник/наемател – няма правна процедура, по силата на която кредиторът може да получи по съдебен път дължимото от своя длъжник;
• Забрана за оценяване и наблюдение на капиталовата адекватност – не се извършва тъй като надзорните функции се извършват от религиозен борд;
• Рискът не се третира като систематичен проблем – вложителите сами на свой риск определят най-подходящата инвестиция извън тази от ограничителния списък.

За спазване и тълкуване принципите на „ислямските финанси“ и Шариатското банкиране в структурата на европейските банкови и застрахователни холдинги вече са създадени специални консултативни органи от религиозен характер – „Шариатски надзорни съвети“ с членове висши ислямски религиозни лидери и философи на ислямското учение. На най-високо мениджърско ниво (Управителни и Надзорни съвети на банките, застрахователните и осигурителните дружества – майки) религиозните водачи консултират адаптирането на западните банкови, финансови и застрахователни продукти спрямо нуждите на „източните“ клиенти.

От гледна точка на управлението на системния риск „Шариатските надзорни“ съвети изпълняват функциите на банков и платежен надзор по смисъла на централното банкиране в Западния свят. За стратегическа координация и контрол над ислямските банкови и финансови институции в Западна Европа са създадени и организации като:

• General Council of Islamic Banks and Financial Institutions;
• Islamic Financial Services Board;
• Accounting and Auditing Organization for Islamic Financial Institutions;
• International Organization for Zakat и др.

Именно тези органи ще играят все по-засилваща се геостратегическа роля при взаимното адаптиране и конвертиране на Западно-европейския християнски банков модел и Източните ислямски финансови практики. По-голямата част от мюсюлманите, обвързани с тези надзорни и съвещателни институции, са ключови ислямисти (Салех Камел, Ажиил Йасем ал Нашами), радикални ислямистки теоретици (Таха Жабир ал Алуани, шейх Муххамад Таки Усмани, шейх Мохамед Али Елгари, Феисал Мавали, Шейх Низам Якуби и Сюлейман Ал Маниа) и оперативно интересни за службите лица (Юсуф ал Карадауи), които в действителност са открити поддръжници на редица глобални терористични организации.

През 2007 г. мюфтията Мухаммад Таки Усмани [14] издаде фетва, която забранява сукук облигациите (най-популярните нелихвоносни ислямски облигации) с аргумента, че не отговаряли на изискванията на Шариата. С това светът разбра, че финансовите пазари могат да бъдат парализирани не само от военно-политически фактори, но и чрез издаване на религиозни фатви. В качеството си на един от шестимата най-авторитетни и търсени шариатски експерти в света по ислямски финанси Усмани е в състояние с издаването само на една своя фетва да блокира капиталовите пазари. Фетвата му, забраняваща сукук облигациите, засегна сериозно разрастващия се пазар на ислямски облигации в момент, в който редица правителства, спекуланти и компании за недвижими имоти бяха инвестирали над 50 млрд. щатски долари.

В Лондон, финансовото сърце на Европа, вече е изградена квази агенция за кредитен рейтинг, която е с изцяло ислямски религиозен характер и чиито анализи оказват сериозно влияние върху инвестиционните банкери на Острова при операции с ислямски финанси. В Париж е в процес на конструиране на национален Висш ислямски финансов борд. На Уолстрийт в Ню Йорк преди време дори се появи първият борсов индекс за шариатско финансиране – IMANX (Ислямският фонд на Dow Jones, одобрен от шейх Усмани). След серия публикации [15] и координирани мероприятия на службите в САЩ точно седмица след появата си индексът беше свален.

През 2010 г. в Манхайм отвори врати първият европейски клон на “Kuveyt Türk Bankaşı“, която по своя modus operandi е традиционна турска банка, но предлагаща и пълен набор от финансови услуги по инджмите на Шариатските финанси. От своя страна застрахователният гигант “Allianz“ и банковият лидер “Deutsche Bank“ разработиха специални продукти (фондове за управление и инвестиране в активи и депозитни сертификати), които изцяло са съобразени с Шариата и са предназначени само за мюсюлмански клиенти в Западна Европа. Тенденция е все повече банкови институции да навлизат в сегмента на ислямското банкиране и да печелят милиарди от този „инвестиционен прозорец“ без обаче да си дават сметката, че по този начин стимулират разпространението на Шариатските финанси и способстват за утвърждаване на ислямизацията на Европа!

Описаното е само малка част от размерите на крупните шариатски финансови потоци, протичащи в света в момента. Не случайно анализаторът на процесите в Близкия Изток и познавач на радикалния ислям Алекс Алексиев нарича шариатските финанси „оръжие за ислямизация на света, подкрепящо Свещения Джихад и обслужващо екстремизма и тероризма“ [16]. Предизвикателство пред националната сигурност на Република България е този процес да бъде канализиран и умело контролиран от финансово-разузнавателните органи и въобще от националните служби за сигурност. На дневен ред излиза острата необходимост от сформирането на Шариатски надзорен съвет в България (по примера на новосформираните практики в Западна Европа), на който да бъде поверено контролираното разпространение на ислямското банкиране (в т.ч. „статистиката“ на „Хауала“ транзакциите, до колкото такава може да бъде водена) в страната като форма на превенция на нерегламентираните финансови операции и парични трансфери. Противодействието на тези процеси би имало обратен ефект – ускореното им неконтролирано разрастване и срастване с терористични и радикални ислямистки процеси и организации и свързаните с тях лица.

Използвани източници, бележки и допълнения:

[1]www.marica.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%86-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD-%D1%81-%D1%85%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0*-news80042.html

[2] Бяла книга на корупционните практики и скандалните лица в българските митници. Легия „Антимафия“. 2008 г.

http://afera.bg/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BD.html

[3] Годишен доклад за дейността на САД „Финансово разузнаване“ (2013), Раздел VII Тенденции, установени във връзка с изпиране на пари, Типология № 6.

[4] Куфари, ковчежета, сандъчета, урни, стенни ниши, дори тайници в гората. Вж. http://uk.reuters.com/article/2015/09/18/uk-europe-migrants-dutch-smugglers-idUKKCN0RI18720150918. Пак там. Приложение Д, стр. 18.

[5] Данните в таблицата са фиктивни, примерът е адаптиран. Вж. цит. 4. Пак там. Приложение Д, стр. 18.

[6] Вж. заб. 4. Пак там. И други дейности, посочени въз основа на практиката и наблюденията на автора.

[7] Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията и Регламент (ЕС) 2015/ 847 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006

[8] В България единственото място за обучение на хафъзи е Центърът „Еюб Ел Енсари” в гр. Мадан. Курсът е създаден през 1999 г. като целта е продължаването на традицията, с която родопското градче се е прославило като средище на „пазителите на Корана”.

[9] По данни на Главно мюфтийство в България Хаджът през 2015 г. струва над 5 хил. лева.

[10] http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=295746

[11] С постановление на Главния прокурор на Република България през 2013 г. срещу политика и доведения му син Ивайло Главинков е образувано досъдебно производство за данъчни престъпления, пране на пари и документно престъпление (подадена декларация пред Сметната палата с невярно съдържание), както и за разкрити парични средства с неидентифициран произход и предназначение (над 2 млрд. лева на името на Главников и около 1,2 млрд. лева имущество с незаконен произход). В хода на разследването и със съдействието на Мосад е установена връзка на политика с ислямистки фондации от Близкия Изток. Бисеров е използван като „муле“ на пари по банкови сметки, на които той е титуляр за „узаконяване“ и „изпиране“ на получените трансфери от Саудитска Арабия (част от тях вероятно от типа „Хауала“). В последствие, парите са използвани за покупката на недвижими имоти на мюсюлманското вероизповедание у нас, строителството на джамии и религиозна инфраструктура към тях, както и за заплащане на подкупи по дела, заведени от Главно мюфтийство за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори. Впоследствие обвиняемият е оправдан и на трите съдебни инстанции.

[12] Според показанията на „Защитен свидетел 003“ по делото срещу 13-те имами в Пазарджик българската клетка на групировката „Ал Уакф ал Ислами“ (считана за свързана с тероризма организация от САЩ) е учредена през месец март 2008 г. в Истанбул от обвиняемите Саид Мехмед Мутлу, Али Ходжа, Али Хайредин и Муафак Аласад в присъствието на шейх Халид Мухтари от Саудитска Арабия. За ръководител на българската организация е определен Саид Мехмед Мутлу, който заменя Аласад поради необходимостта лидерът да притежава българско гражданство. Същевременно „Ал Уакф ал Ислами“ няма регистрация по законоустановения ред в Република България. Според показанията на „Защитен свидетел 003“ само за година и половина българският клон на „Ал Уакф ал Ислами” е финансиран с над 400 хил. лева от Саудитска Арабия с цел ислямизиране на България по идеологията на салафитското направление и налагане принципите на Шариатската държава. Тъй като за не всички получени средства са налични банкови документи разследващите органи допускат, че част от финансирането е генерирано чрез системата „Хауала“. Сред списъците с получатели на пари от „Ал Уакф ал Ислами“ е открито и името на заместник-главният мюфтия у нас Биралил Мюмюн, който отрича да е получавал такива суми.

[13] Преди изборите в Турция Ердоган отпусна на най-голямата турска банка 260 млн. USD за създаване на нови банкови продукти от типа на „Шариатските финанси“.

[14] Мухаммад Таки Усмани (р. 1943 г. в Деобанд, Индия) е най-известният съвременен ислямски учен и духовник в Пакистан, теоретик на радикалния сунитски ислям, автор на учебник по ислямски финанси и представител на деобандистката школа на ислямизма. Към настоящия момент изпълнява функциите на заместник-ректор на медресето Jamia Darul Uloom в Карачи, председател на Международния Шариатски консултативен съвет по счетоводство, контрол и одит към ислямските финансови институции в Бахрейн и заместник-председател на Международната ислямска академия за издаване на фетви – орган на Организацията за ислямско сътрудничество в Саудитска Арабия.

[15] Една от публикациите, озаглавена „Джихад идва на Уолстрийт“ и публикувана в “National Review” e на Алекс Алексиев, вицепрезидент на Центъра за политика по сигурността на САЩ. Alex Alexiev, Jihad Comes to Wall Street. Available from:

http://www.nationalreview.com/article/223869/jihad-comes-wall-street-alex-alexiev

[16] Алексиев, Алекс. Шариатските финанси са оръжие за ислямизация.

www.faktor.bg/novini/balgariya/15947-steriatskite-finansi-sa-orazhie-za-islyamizatziya.html%7D

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!