Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност – недостатък или преимущество

Credit: amenclinicsphotos, flickr (CC BY-SA 2.0)
Credit: amenclinicsphotos, flickr (CC BY-SA 2.0)

В книгата си от 2004 „Творчеството е вечно”, Гари Дейвис прави преглед на художествената литература от 1961 до 2003 и идентифицира 22 повтарящи се личностни характеристики у креативните хора. Това включва 16 „положителни” черти като независимост, поемане на рискове, енергичност, любопитство, хумор, артистичност, емоционалност и 6 „негативни” черти като импулсивност и хиперактивност. В собствения си анализ върху художествената литературата, Бони Грамонд установява, че много от тези черти се припокриват в значителна степен с поведенческите характеристики у хора със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). Това включва по-високи нива на спонтанност при зараждане на идея, завеяност, живот в собствен свят, непрестанно търсене на усещания, енергичност и импулсивност.

Изследванията поддържат идеята, че хората с характеристики на ADHD са по-склонни да достигат по-високи нива на творчески идеи и постижения, отколкото хората без тези характеристики.

Последните изследвания от Даря Забелина и колеги сочат, че в реалния живот творческите постижения са свързани с разширено внимание и „пропусклив” психическия филтър – неща, в които хората с ADHD са най-добри. Последните разработки в областта на когнитивната невробиология също предполагат наличието на връзка между ADHD и творчеството. И творците, и хората с ADHD показват трудности при потискане на мозъчната активност, идваща от „клопката на въображението”.

Credit: Camdiluv, flickr (CC BY-SA 2.0)
Credit: Camdiluv, flickr (CC BY-SA 2.0)

Средно на година 9% от децата на възраст от 5 до 17 години са диагностицирани с ADHD. Те се записват в специални образователни програми. Въпреки това, новите данни на The National Center for Learning Disabilities показва, че само 1% от учениците, които получават услуги IDEA (Individuals With Disabilities Act) са в програми за надарени и талантливи деца, а само 2% са записани в курс AP (АР е програма за обучение на надарени деца с успех над средния, която се развива в САЩ и Канада). В доклада се заключава, че „ученици с проблеми при обучението и вниманието са изключени от програмите за талантливи и AP деца, тъй като не се развиват с темпа на класа, а и процентът на спрените от училище ученици е по-висок в сравнение с другите.”

Защо това има значение? C. Matthew Fugate и колеги провели следното изследване. Избрали група от ученици с характеристики на ADHD, които били част от летен лагер за надарени, артистични и талантливи ученици. По-голямата част от учениците са избрани за този лагер, защото са изкарали над 90% на стандартизиран тест, но са имали среден успех около 3,50 в области като напр. математика и химия. След това изследователите сравнили резултатите на групата ученици с ADHD с тези на група ученици, които нямат ADHD, но които също са участвали в програмата за надарени деца. На всички ученици дали тест, който трябва да даде на учените информация за разсъжденията на учениците, работната им памет и творческо им отношение към проблемите. Разглежда се способността им да направят извод, да подразберат взаимовръзките в нови и сложни модели, които обаче изискват минимални предварителни познания и опит. Работната им памет, която включва способността да се контролира вниманието и да се задържат наведнъж множество потоци от информация в съзнанието.


РЕКЛАМА:

***

Credit: Deredavalos, DeviantArt, (CC BY-SA 3.0)
Credit: Deredavalos, DeviantArt, (CC BY-SA 3.0)

След това оценяват артистичността на студентите, като използват характеристиките на техни рисунки – признаци като овална форма, непълни фигури и прави линии. Изследователите откриват, че студентите с характеристики на ADHD (особено тези, които са с високо ниво на „разсеяност”) са с по-ниски резултати по отношение на работната памет, отколкото студентите, които нямат ADHD-характеристики. Но пък тези две групи не се различават по способностите си в дадена ситуация да възпроизведат разсъждение. Тези резултати показват, че хората с ADHD могат да бъдат доста интелигентни. Също така, въпреки тяхната намалена работна памет, 53% от тях са „академично напреднали” с над 70% индекс за креативност. Може да се каже, че по-слабата работната памет е обвързана с по-високо ниво на креативност!

Това очевидно има някои важни образователни последици. Със сигурност синдромът на ADHD затруднява учебния процес, а и организацията на живота като цяло. И естествено, изучаването на ключовите умения за повишено внимание не трябва да се подценява. Но както отбелязват учените, „в училищната среда предизвикателството е как тя да бъде с подчертан творчески профил, така че да се подобри обучителният процес.”

Ключово е идентифицирането на тези деца и от там целесъобразността на образователната програма. В голяма степен оценяването на творческия потенциал отсъства в тестовете. А вместо това, автоматично на децата се поставя етикетът ADHD и се изпращат за специално образование. Оценяването трябва да е „по-широко скроено”. От една страна, тестове за интелигентност могат да бъдат приложени с по-лек фокус върху работната памет и запаметяването и да дават възможност за по-справедлива оценка при разсъжденията, спрямо дадена ситуация, при личности с по-непоследователно мислене. Този вид оценка би могла да позволи на учениците с характеристиките на ADHD да показват своите творчески наклонности, включително и доколко се разсейват, какво е въображението им, както и (изненада!) хуперфокусирането върху даден проблем (който ги интересува). Да, хората с ADHD често са в състояние да се съсредоточават по-добре от другите, когато са дълбоко ангажирани в дейност, която е от лично значение за тях. Последните изследвания сочат, че мрежата в мозъка на хората с ADHD, която те трудно потискат („Мрежата на въображението”) е същата като тази при музикантите, включително джаз музикантите и рапърите!

Credit: Randy, flickr, (CC BY 2.0)
Credit: Randy, flickr, (CC BY 2.0)

В основата на обучението би било добре да стоят проекти, в които учениците да демонстрират своите знания за учебния материал по по-различен начин, напр. като изработват комикси, ролеви игри, блогове, видеа, статии. Разбира се, същите тези възможности трябва да ги има за всички ученици в класа. Защото ние никога не знаем дали ADHD характеристиката ще е пречка в живота или е творческа дарба.

Да разгледаме случая на Джон, който през 1949 г. посещава колежа Итън и мечтае да стане учен. Въпреки това е последен в класа си по успех и получава следния коментар относно доклада си: „Тази работа е далеч от задоволителната оценка… той няма да слуша, а ще настоява за върши работата по свой собствен начин… Аз вярвам, че има заложби, за да стане учен, но спрямо неговото представяне днес, това е просто абсурдно. Ако не може да усвои прости биологични факти, той няма да има възможност да върши работата си като специалист и това ще бъде чиста загуба на време за него и за тези, които трябва да го обучават.” Тук става дума за Сър Джон Б. Гърдън, носител на Нобелова награда по физиология и медицина за 2012 г. за революционните си изследвания върху стволови клетки. Подобно на много други, с висок творчески потенциал личности, той е носил етикета ADHD.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: