Синдром на самозванеца (Imposter Syndrome): Психологически поглед

 

Синдромът на самозванеца е широко разпространено психологическо явление, което засяга дори най-успешните и талантливи хора. Въпреки значителните си постижения и обективните доказателства за компетентност, тези индивиди са обхванати от постоянно съмнение в собствените си способности и живеят със страха, че всеки момент може да бъдат разкрити като измамници. Този психологически феномен не е клинична диагноза, но може да има значително негативно въздействие върху самооценката, професионалното развитие и цялостното психично благополучие на засегнатите лица. Парадоксално, но синдромът засяга предимно успешни личности, които въпреки обективните си постижения, се чувстват недостойни за тях или ги приписват на късмет и външни обстоятелства, а не на собствените си качества и способности.

Терминът „синдром на самозванеца“ (Impostor Syndrome) е въведен за първи път през 70-те години на миналия век от клиничните психолози Сузана Имес и Полин Роуз Кланс. Техният интерес към това явление възниква в хода на изследване, включващо над 150 жени с високи професионални постижения. Резултатите са изненадващи – въпреки безспорните външни доказателства за успехите им, жените масово споделят, че постиженията им не са резултат от интелект или лични качества, а просто въпрос на късмет.

Първоначално Имес и Кланс фокусират изследванията си върху жени, но при продължителната си работа установяват, че синдромът на самозванеца не е ограничен по полов признак и се среща и при мъжете. В своите първи публикации те описват това явление като интернализирано чувство на измама, което кара иначе успешни хора да се възприемат като недостойни за позициите и признанието, които получават.

С времето концепцията за синдрома на самозванеца се разширява и обогатява. Днес това явление се разбира не като клинична диагноза, а като психологически модел, който може да засегне различни аспекти от живота на човека – от професионалната реализация до личните отношения и социалните взаимодействия. Психолозите свързват този синдром с перфекционизма и социалния контекст, като разглеждат начините, по които той ограничава развитието на автентична самооценка и увереност.

Цялата статия 👉 прочетете в платформата на БГ Наука за абонати – https://link.nauka.bg/novini-abonati
Ако нямате абонамент можете да се абонирате оттук – https://nauka.bg/abonament/

"Наука за ученици, учители и родители"

Изтегли безплатно:

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.