Симултантно лечение при гилотинна ампутация на долен крайник в комбинация със свободна кожна автотрансплантация

bgnauka публикувано на ноември 6, 2014

Споделяния

Д-р Христо Лозанов д.м. Отделение по Пластична и Реконструктивна Хирургия – ВМА

Увод

Свободната кожна трансплантация е метод на избор, който се прилага съобразно тежеста на травмата и големината на хирургичната ексцизия преди това. Целта на това изследване е да определи мястото на тази хирургична методика в областта на спешната медицина.

Свободната кожна пластика е приложена при двама пациенти, тъй като следствие на гилотинна ампутация е трудно приложението на дистантни ламба, а и общото състояние на пациентът в такива случаи е тежко. Най-често с несвободна кожна пластика са покривани функционално важни дълбоко лежащи структури, а със свободната кожна пластика – грануларащи рани. В тези случай от особено значение е вида на операцията. Предпочитани са от нас тези операции с по-малка травматичност на операцията и добър резултат, отколкото да се подходи към тежки и не винаги успешни реконструктивни операции със ламба от разстояние или свободни такива.

Материал и методи

Клинично наблюдение проведохме при двама пациенти, като постоянен покривен материал се използва свободен кожен трансплантант обработен с mesh graft 2-1 . След хирургична обработка на раневата повърхност същата се покрива със свободен кожен трансплант 0-4, като се пришива в крайщата за да бъде фиксиран.

1. Свободна кожна трансплантация след гилотинна ампутация на долен крайник след ПТП – (ниво на ампутацията подбедрица)

2. Свободна кожна трансплантация след гилотинна ампутация на долен крайник след ПТП – (ниво на ампутацията глезен).

Обсъждане

Методиката се прилага при открити дълбоко лежащи структури, мускули , сухожилия дори кост с цел предпазване от изсъхване и напредване на некротичния процес, а също така от проява на вторични некрози. Те стимулират образуването на гранулации, а чрез комбинацията със свободна кожна трансплантация методът се превръща в траен метод за покриване на раневи повърхности, като в случая се показва, че това може да бъде направено и в условията на спешност.

Заключение

Методът е лесен за прилагане върху всякакви раневи повърхности, тъй като прилепва веднага. Приложението му не е свързано с имунологични проблеми, тъй като се прилага автотъкан. Постигнатите резултати създават впечатлението, че може да се прескочи етапът – временни превръзки. Това е важно при участъци, където има дълбоко лежащи структури, web пространства, където обикновенните превръзки не са достатъчни за запазване на жизнеността на тъканите.

Книгопис

1.Lipsky BA, Pecoraro RE, Wheat LJ. The diabetic foot. Soft tissue and bone infection. Infect Dis Clin North Am. 1990;4(3):409–432.

2.Kolenik SA III, Leffell DJ. The use of cryopreserved human skin allografts in wound healing following Mohs surgery. Dermatol Surg 2005;21:615–20.

3. Hansbrough JF, Dore C, Hansbrough WB. Clinical trials of a living dermal tissue replacement placed beneath meshed, split-thickness skin grafts on excised burn wounds. J Burn Care Rehabil 2002;13:519–29.

4. Hansbrough JF, Cooper ML, Greenleaf G, et al. Evaluation of a biodegradable matrix containing cultured human fibroblasts as a dermal replacement beneath meshed split-thickness skin grafts. Surgery 1992;11:438–46.

5. Kroll SS, Robb GL, Reece GP, et al. Does prior irradiation increase the risk of total or partial free-flap loss?. J Reconstr Microsurg. May 1998;14(4):263-8.

6. Goldberg JA, Pederson WC, Barwick WJ. Salvage of free tissue transfers using thrombolytic agents. J Reconstr Microsurg. Oct 1989;5(4):351-6

7. Dang J S, Peng Y P, Zhang Y X, Lim B H, Pho R W. Reverse anterior tibal flap for reconstruction of foot donar sites. Plast Reconstr Surg. 2003;116:1604.

Споделяния

ампутация

Автор

bgnauka

Актуално

Възраждането на големите научни експедиции

Елена Страхилова ноември 19, 2019

Има смисъл да си учител в България

bgnauka ноември 19, 2019

Прочети още

Пропагандата

За БГ Наука

Списание „Българска наука“ се издава от сдружение „Форум Наука“. Изданието стартира през 2005 г. и вече 11 години предлага задълбочени научнопопулярни изложения и статии, разработени от българската академична общност. Сп. „Българска Наука“ излиза всеки месец и се разпространява безплатно в интернет, защото знанието трябва да е достъпно за всички. Следете как се развива науката във Фейсбук страницата на изданието: https://www.facebook.com/bgnauka