Симона Василева, 8 клас – „От А до Я в науката и малко вълшебство“

Симона Василева Василева – 14 год. 8 Г клас
ППМГ „Добри Чинтулов”, Сливен

В един голям град в Апартамент живеят две мили и добри деца – Боби и Ваня. Те са братче и сестриче и много обичат науката. У дома имат какви ли не интересни неща: различни епруветки, проекти за експерименти и какво ли още не. Науката за тях е нещо вълнуващо, невероятно и много интересно. Забавляват се с нея часове наред всеки ден на най-хубавото място – при тяхната баба и дядо. Там имат голяма Градина,  а в градината има високо Дърво. Точно на него преди години, когато Боби и Ваня ставаха на пет години, дядо им построи къщичка от дърво. Обичаха я толкова много! Тя беше просторна и светла. По стените бяха закачени рисунки и планове на провежданите вътре експерименти и други неща. Освен че обичаха къщичката си, те обожаваха и домашните Еклери и своята скъпа баба.  Тя ги приготвяше специално за тях и с толкова много любов. При баба и при дядо имаше и много Животни. Но най-мил на децата беше пухкавият Заек – Сисчо. С него Игрите и експериментите бяха много по-интересни. Заедно правеха какви ли не бели и изживяваха весели приключения. Никога няма да забравят, как учиха Сисчо на Йога. Или пък, когато Ваня реши да го направи още по-Красив, за да може да си хване Любима и го червиса със любимото червило на баба. Тя си го слагаше само веднъж годишно – на Коледа.

Един ден, когато се събудиха, Боби и Ваня усетиха приятен аромат. Знаеха, че баба пак им е приготвила нещо вкусно за закуска. Веднага скокнаха от леглата и тръгнаха към кухнята. Там завариха топли, поръсени с пудра захар, като снежни върхове – Милинки. Децата веднага си отчупиха и започнаха сладко-сладко да си похапват. Изведнъж някой позвъни на вратата. Дядо отиде да отвори. Той дълго време си говори с хората, които го търсеха. Ваня и Боби се чудеха какво става, като бяха опрели нослета на прозорците и гледаха уплашено. След малко дядо се появи и каза, че в селото се е появила зла лисица, която отвличала зайци Нощем. Децата се спогледаха шокирани, като трепереха от ужас. Не искаха да загубят най-добрия си приятел. Знаеха, че трябва да вземат случая в свои ръце. Веднага отидоха в къщичката си и започнаха да обмислят план за предпазване. Мислиха, умуваха, но така и нищо не можеха да измислят до край. Изведнъж Ваня подскочи от радост, щом се сети за брилянтна идея. Тя разказа на брат си, че скоро е гледала филм, в който едни деца са направили Отвара на Приятелството и така всички, които били лоши, станали добри. Можеха и те да забъркат една такава за нула време! Все пак бяха невероятни учени. Взеха бързо нужните съставки и започнаха да ги смесват. В специално бурканче сложиха малко вода. След това добавиха най-хубавата розова боя, която има Ваня. Поръсиха и малко блестящ брокат. И тяхната магична отвара беше готова! Докато я приготвяха, Ваня си изцапа Роклята, а на Боби Сините панталонки, станаха розови. Но за тях това нямаше никакво значение. Всичко беше в името на приятел. Бяха загубили представа за времето, докато правеха елексира. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта. Беше време за вечеря. Когато си хапнаха от вкусните кюфтенца на баба, децата веднага отидоха да си лягат, защото бяха капнали от умора. Загънаха се под топлите завивки и сладко заспаха.

Навън стана тъмно и тихо. Кучетата не лаеха, колите не минаваха и всички спяха. Изневиделица обаче се чу леко и ефирно Тропкане. Звучаха тихи стъпки. Боби усещаше, че нещо не е наред. Дори го сънуваше. Той се събуди Уплашен, като не спираше да трепери от страх. Веднага събуди сестра си. Вече нямаше съмнение, че това е лисицата и трябва веднага да се действа. Боби взе Фенерчето си, защото навън беше непрогледен мрак. Ваня стискаше елексира в ръка и заедно тръгнаха с бавни крачки към двора. След като стигнаха прозореца, който сочеше към него, децата веднага забелязаха лисицата, която Хитро и с плавни движения се промъкваше из градината, търсейки своята вечеря – Сиско. Ваня трепереше от страх, не беше сигурна дали може да спаси приятеля си. Боби дори не трепна. Той беше толкова смел и ако трябваше щеше да се сбори с лисицата. Наблюдаваха внимателно действията на животното и когато видяха, че тя вече се отправя към скривалището на Сиско, разбраха, че беше моментът за тяхната намеса. Тръгнаха след нея. Минаха с тихи стъпки през градината и вече бяха на много малко разстояние от нея. Тогава Боби каза на сестра си, че ако не я посипят с приятелския еликсир, няма кога после. Ваня се съгласи и хвърли шишенцето с отварата към неканената гостенка. То обаче изобщо не полетя към нея, а уцели бялата котка на съседката, която кротко си спеше на оградата. Тя подскочи изплашено, защото Цялата беше в брокат и розова боя. В уплаха си тя падна върху лисицата, която дори не подозираше подобна атака. Котката заби здраво ноктите си в козината ѝ и изсъска заплашително. Лисицата се блъсна в наредените вили на дядо, а те събориха съдове за хранене, които паднаха и се счупиха. Чу се оглушителен Шум, който събуди всички, дори и тези, които спяха най-дълбоко. Лисицата не можеше повече да се излага на риск. Можеше някой  да я застреля с пушка, затова изсъска лошо и избяга безследно и колкото се може по-надалеч от селото.

А двете деца разказаха всичко на баба и дядо от игла до конец. Те пък бяха безкрайно Щастливи и горди от умните си внуци, които благодарение на науката успяха да прогонят лошата, неканена гостенка.


РЕКЛАМА:

***

На сутринта цялото село знаеше за героичния подвиг на малките деца. Цял ден хора от селото се подаваха от Ъгъла на вратата и искаха да благодарят за доброто дело, което бяха направили. А баба оставяше Ютията и черпеше всички гости с най-прекрасния Ябълков щрудел.

И гостите не си тръгваха часове наред, а Боби и Ваня получиха признанието на цялото село и не спираха да разказват героичната си история. Те убедиха всички, че с науката може да постигнеш  всичко, дори и да прогониш лисица.

Част от Специалния брой: „С какво ви изненадва физиката“/>>

Всички есета може да видите в самия брой.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: