Направи дарение на училище!

Автор: Симона Петрова, 15 г., гр. Видин, участник в конкурса Refresh Girls, Европейска нощ на учените 2019

Обичам науките, те ми обясняват нещата, които се случват около мен, разгадавам тайни и загадки, разбирам толкова много неща за живота, природата, космоса, звездите и средата, в която живеем. Науката за мен е двигателят на света, развитието към по-хубав и чист свят.

Наука и технологии. Две думи, които за мен не могат една без друга. Няма технологии без наука и няма развитие на науката без технологии. А можем ли без тях?

Моят живот и вашият е обвързан с наука, ами ако я нямаше, как щеше да изглежда светът около мен?

Събуждам се от звъна на телефона, отмятам завивката, отивам в банята, светвам осветлението, взимам четката си за зъби, поставям пастата от пластмасовата опаковка. Телефонът ми звънва, налага се да изляза спешно, поглеждам през стъкления прозорец, навън вали, хората с чадъри от синтетична материя, обагрена във всякакви цветове. Обличам си коженото яке и си обувам новите маратонки с гумена подметка. Слизам по стълбите тичайки, викам си такси, а колите се хлъзгат по пътя от дъжда, с изтъркани гуми. Качвам се в таксито и тръгвам към болницата. Слизам пред голямата сграда, санирана със стиропор, отварям алуминиевата врата на болницата и търся доктора. Питам го къде е сестра ми и той ме праща на третия етаж, качвам се в асансьора и отивам право към отделението. Отварям вратата на стаята и виждам рентгенова снимка, сестра ми е със счупена ръка – гипсират я. Майка ми ме праща до аптеката, за да купя лекарство, дава ми хартиени пари и аз тръгвам. В аптеката има хиляди лекарства, дават ми търсеното в картонена опаковка. Давам лекарството на мама и си тръгвам. Излизам от болницата, отварям чадъра и се запътвам право към вкъщи. С пристигането ми вкъщи си събувам маратонките и якето, хвърлям всичко в пералнята и влизам право в банята. Излизам от банята, обличам си копринената пижама и новите пантофи и се отправям към кухнята, отварям хладилника, взимам млякото от металната опаковка и си сипвам в една порцеланова чаша преди лягане. Отварям вратата на стаята си и скачам право в леглото ми на меката ми възглавница, затварям очи, и заспивам сладко, сладко. Ако нямаше наука, всичко, което описах от моя ден, ще изчезне. Не мога да живея без нея, тя е част от деня и живота ми.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Ден без наука не е ден. Защо ли, защото тя е знание, а това е най-голямото богатство на човека, а и аз с всеки изминал ден научавам по нещо ново.

Толкова много наука има в моето ежедневие, но това ли е краят!? Не, развитието на науката става все по-бързо. Можем ли да си представим какво ще е след 10 години? В училище говорихме, че никой не знае какви ще са професиите в близкото бъдеще, още когато аз завърша. Какъв ще е светът ни и докъде ще стигнат технологиите. Аз съм оптимист и виждам бъдещето прекрасно благодарение на новите технологии. Разграждащи се пластмаси, автомобилите ще са екологични, ще се движат на биобатерии, домовете ни ще са просторни, светли и управляеми с приложения, ще имаме домашни роботи, които ще се грижат за тях. Въздухът ще е чист, цялата енергия ще получаваме от космоса. Компютрите ще са свръхтънки и сгъваеми, комуникацията ще се осъществява от невронни мрежи.

Когато завърша, искам да бъда генен инженер, да разгадая тайните на клетките, причините за развитието на раковите клетки. Искам да открия начина да контролирам клетките в човешкия организъм да преборят и отстранят раковите клетки и да не допускат метастази. Да създам инкубатор за тъкани, в който да произвеждам клетки, а от тях специализирани тъкани, които да могат да формират напълно нови органи за трансплантация. Нещо като регенератор за човешки части по ДНК на клиента.

Знам, че науката и технологиите могат да унищожат човека и нашия свят, но също така знам, че те могат да направят света едно прекрасно място за живот и искам да вярвам, че ние ще ги използваме за добро.

И дори, когато си мислим, че науката няма накъде повече да се развива, всъщност ние правим постоянно едни малки крачки напред и както казва Нийл Армстронг при стъпването си на Луната на 21 юли 1969, „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“. Така и малките крачки в науката ще доведат до големи промени в нашия свят и аз искам да бъда част от тази наука, да направя една такава крачка напред.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!