Швеция (1789-1917 г.)

1789 г.
Нараства съпротивата срещу привилегиите на феодалите. Крал Густав III извършва държавен преврат, поддържан от либерално настроените феодали, буржоазията и селяните. Превратът е насочен срещу олигархичното управление на едрите феодали и е подкрепен от руския посланик.

1792 г.
Аристокрацията извършва държавен преврат; кралят е убит.

1702—1809 г.
Управление на Густав IV Адолф.

1803—1804 г.
Забрана върху вноса на книги и вестници от Дания, а по-късно — от Франция. Държавен контрол върху театрите. Постоянен страх от политически „новости“.

1805—1809 г.
Швеция влиза в състава на третата антифренска коалиция.


РЕКЛАМА:

***

1809 г.
Подновена е войната с Русия.

1809 г. — 5. VI
Риксдагът приема конституция с умерени тенденции, използва политичеоко-правната концепция на Монтескьо, но взема под внимание и шведските традиции. Премахната е държавната и църковната цензура. Постепенно се оформят промени в държавния строй, в резултат на новите капиталистически икономически отношения.

1809 г.
Във Фридрихсхам е сключен мирен договор с Русия, по силата на който Швеция губи Финландия; това предизвиква бунт на група офицери и детрониране на Густав IV.

1809—1818 г.
Управление на Карл XIII.

1810 г.
Швеция се присъединява към континенталната блокада на Англия. С разрешение на Наполеон, на шведския престол е поставен френският маршал Жан Бернадот — отначало като кронпринц, а от 1818 г. — като крал Карл XIV Юхан, родоначалник и на сега управляващата династия в Швеция.

1812 г.
Договор за шведско-руски съюз. Русия осигурява северните си граници, откъдето очаква атака на френската армия.

1813—1814 г.
Швеция, като съюзник на Франция, се обявява срещу Дания и получава Норвегия (Килския мирен договор от 1814 г.) — това е компенсация за загубата на Финландия. Въз основа на лична уния, Норвегия е включена в състава на Швеция.

1818-1844 г.
Управление на Жан Батист Бернадот. (Карл XIV Юхан). Управлява деспотично, което го поставя в конфликт с населението.

1827 г.
Проведена е аграрна реформа, която укрепва позициите на богатите селяни и оказва положително въздействие върху развитието на именията.

1830 г.
Разширява се представителството на буржоазията в Риксдага.

1832—1901 г.
Нилс Адолф Норденскьолд, шведски полярен изследовател, минеролог и геолог.

1833—1896 г.
Алфред Нобел, шведски химик, инженер и индустриалец. Патентова метод за получаване на динамит (1867 г) и нитро-глицеринов барут (1887 г.). Учредява и финансира 5 Нобелови награди, които се присъждат всяка година.

1834 г.
Селяните — притежатели на някогашните феодални земи, получават избирателни права за Риксдага.

1838 г.
Боейки се от преврат, кралят обявява обсадно положение в Стокхолм.

1842 г.
Закон за въвеждане на петгодишни училища в градовете и селата, които са задължителни.

1844 г.
Полагат се основите на шведската кибритена промишленост, която застава на челно място в Европа.

1844—1859 г.
Управление на Оскар I. Изразител е на либерални тенденции; провъзгласява свобода на печата.

1848 г. — 18-19. III
Подновява се борбата за парламентарни реформи. Масови демонстрации на дребната буржоазия и работниците в Стокхолм. Стълкновения с“ полицията. Правителството прави отстъпки и внася в Риксдага проектозакон за реформа, която предвижда премахване делението на съсловия (феодали, духовенство, граждани и селяни). (Либералната буржоазия се споразумява с консерваторите и в 1850 г. е отхвърлен проектът за избирателна реформа).

1849 г.
Във Вьормланд започва да функционира първата конна жп линия, която работи до 70-те години.

1849—1912 г.
Август Стриндберг, шведски писател, критически реалист. Бичува социалните недъзи на буржоазното общество. („Синът на слугинята“, „Баща“, „Майстор Олоф“ и др.).

1853 г.
Основано е Стокхолмското женско дружество за грижи над децата от Фредерика Бремер.

1855 г. — 21. XI
Френско-англнйски гаранции за Швеция — Норвегия. Предвижда се оказване на помощ в случай на конфликт с Русия.

1855 г.
Патентован е конверторът на Бесемер, който увеличава 20 пъти производителността на труда при добива на стомана (в Швеция не се използва продължително, защото скоро получават разпространение мартеновите пещи).

1856 г.
Открити са няколко къси жп линии.

1856—1868 г.
Отживелият държавен строй спъва развитието на страната и претърпява големи промени. Риксдагът приема закон за нова църковна реформа, която разширява религиозните свободи (1857 г.).

1859—1872 г.
Управление на Карл XV.

1860 г.
Дължината на жп линиите достига 527 км.

1862 г.
Закон на Риксдага, е който се дава право на нефеодалннте собственици на земя (чиновници, духовници, граждани) да участват в избора на селски представители.

1863 г.
Сключен е военен съюз с Дания, който едва не става повод за война с Прусия.

1864 г.
Либералите въвеждат нов наказателен кодекс.

1866 г.
Реорганизация на парламента. Създават се 2 камари: горна и долна. Избирателното право е свързано с имуществения ценз. 22% от възрастното население получава право на глас. Дребната буржоазия и интелигенцията имат възможност да влияят върху управлението на страната.

1867 г.
Селските депутати създават Партия на земеделците. В нея членуват както земевладелци, така и интелигенция.

1872 г.
В Бергвик (в северната част на страната) започва да работи първата фабрика за целулоза.

1872—1907 г.
Управление на Оскар II.

1873 г.
Шведската валута получава златен паритет. Създава се скандинавска монетна уния, в която влизат Дания и Швеция (в 1875 г. към унията се присъединява и Норвегия). Унията съществува до 1914 г. и оказва положително влияние за развитието на икономическите отношения между тези държави.

1877 г.
В Стокхолм започва да се използват конни трамваи (заместени в 1904 г. от електрически).

1878—1880 г.
Шведска експедиция, ръководена от Адолф Норденскьолд, обхожда по море северното крайбрежие на Сибир.

1879 г.
Първа голяма работническа стачка в дъскорезниците на Сундсвал. Завършва неуспешно.

1880—1910 г.
Засилва се емиграцията на селското население в САЩ, предизвикано от селскостопанската криза (кочкурениията на вносното жито). Селското стопанство се преустройва от земеделие към животновъдство, политиката на свободна търговия се замества с политика на защитни мита (1888 г.). От 80-те години започва бурно развитие на промишлеността (експорт на дървен материал и железни суди).

1881 г.
От Копенхаген е изгонен шивачът Август Палм, за това че членува в I интернационал. Завръщайки се в Швеция, той започва да пропагандира социалистическите идеи.

1884 г.
Основан е социалдемократически клуб в Стокхолм.

1885 г.
Започва да излиза основаният и редактиран от Палм вестник „Социалдемократен“.

1889 г.
Закон за гарантиране на труда и фабричния контрол. Създадена е Шведската социалистическа партия (по-късно се нарича Социалдемократическа партия), основана от Палм и други социалистически дейци. През годината се провеждат около 30 стачки.

1892—1901 г.
Въведена е обща задължителна военна служба.

1897 г.
Четвъртият конгрес на Социалдемократическата партия приема програма, представена от изтъкнатия публицист Аксел Даниелсон.

1898 г.
Създадена е известната организация „ЛО“, в която Социалдемократическата партия намира опора.

1899 г.
Швеция участвува в Хагската мирна конференция. Подписва акта на конференцията за мирно решаване на конфликтите между държавите.

1900 г.
Образувана е Либералната коалиционна партия (в нея преобладава интелигенцията и дребната буржоазия).

1904 г.
Прокламират се шведските принципи за неутралитет, които съдържат принципни норми от съвременното международно право.

1905 г.
Шведско-норвежката уния е ликвидирана. Крал Оскар се отказва от норвежката корона. Сключен е шведоко-руски договор — пример за договаряне на велика сила с малка страна. Няколкомесечна стачка на металурзите; сключват се първите колективни трудови договори в Швеция.

1907—1950 г.
Управление на Густав V.

1908 г.
В Петербург и Берлин едновременно се сключва договрр между Русия, Германия, Дания и Швеция за запазване на статуквото в Балтика.

1909 г.
Обща стачка, в която участвуват около 300 хил. работници. Завършва с поражение.

1912 г.
Договор за неутралитет между Швеция, Дания и Норвегия.

1914 г.
Увеличават се шведските сухопътни и морски военни сили с цел да се опази неутралитетът.

1914—1917 г.
Швеция запазва неутралитет. До 1916 г. консервативното правителство води про-германска политика. През 1916—1917 г. либералната буржоазия е политически ориентирана към Англия.


Европейска нощ на учените 2022 г.: