1799 г.
Швейцария става бойно поле на френските войски с втората коалиция. В битка край Цюрих французите побеждават австро-руската армия.

1803 г.
Наполеон утвърждава нова конституция за Швейцария, наречена „Акт на посредничеството“. Всички кантони се обединяват в конфедерация.

1815 г.
Виенският конгрес възстановява независимостта на Швейцария — обявява я за вечни времена в неутрална държава. Оттогава Швейцария се превръща в убежище за политически емигранти от различни страни.

1830-1831 г.
Юлската революция и събитията в Белгия стават причина във всички кантони да бъдат извършени реформи: всеобщо избирателно право, свобода на печата, премахване на цеховите ограничения, свобода на заселване и преселване и т. н.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1833 г.
Гражданска война в Базелския кантон. Патрициатът се стреми към възстановяване на изгубените привилегии и влиза в конфликт със селското население на кантона. Създадени са 2 полукантона: Бааел-град и Базел-селски.

1841 г.
Радикалите вземат властта в кантона Ааргау. Пропадат усилията на реакцията да смъкне новото правителство. Кантоналните власти ликвидират манастирите и изгонват от кантона монасите, които настояват за антиправителствени демонстрации.

1845 г.
Католическите кантони (Швиц, Ури, Унтервалден, Цуг, Фрайбург и Валис) под водачеството на Люцерн, образуват таен военнополитически съюз — „Зондербунд“, който веднага започва подготовка за гражданска война, разчитайки на чужда помощ, особено на австрийска.

1847 г. — 12. X — 23. XI
Гражданска война между федералните войски и частите на „Зондербунд“. Федералното правителство спечелва подкрепата на Англия, а „Зондербунд“ — на Австрия и Франция. Поражението на „Зондербунд“ укрепва позициите на радикалните и прогресивни сили в Швейцария.

1848 г. — 12. IX
Тържествено е провъзгласен новият държавен строй: Швейцария става федерална държава с републикански строй. Двукамарна законодателна власт: Национален съвет (1 депутат на 20 хил. жители) и Държавен съвет (по 2 представители от всеки кантон). Изпълнителната власт е поверена на Съюзен съвет (от 7 души), избиран от Националния и Държавния съвет за срок от 3 години.

1864 г. – 22. VIII
Женевска конвенция. Конференцията в Женева довежда (по инициатива на швейцареца Дюнан) до международно споразумение за подобряване положението на ранените и болни войници по време на война. Споразумението е подписано от 12 държави. Постепенно към него се присъединяват и останалите. Символ на организацията е червеният кръст на бял фон (в Турция — червен полумесец; в Япония — червено слънце).

1866 г. — 3—8. IX
Първи конгрес на I интернационал в Женева. Програмата за конгреса е подготвена от К. Маркс (искане за 8-часов работен ден, създаване на работническо профсъюзно и кооперативно движение и т. н.).

1867 г. — IX
В Женева се провежда първият конгрес на Лигата за мир и свобода — основана по инициатива на Виктор Юго. Почетен президент е Джузепе Гарибалди. Това е първата пацифистка организация в Европа.

1867 г. — 2-8. IX
Втори конгрес на I интернационал в Лозана. Голямо влияние върху конгреса оказват прудонистите. В Швейцария пристига анархистът Бакунин (начало на вътрешните сблъсъци в Интернационала). Маркс осъжда остро анархистичните схващания на Бакунин.

1873 г.
Създаден е Швейцарският работнически съюз трансформиран през 1888 г. във Федерация на швейцарските профсъюзи.

1874 г.
Промяна на конституцията. Държавата е реорганизирана във федерална република.

1879 г.
Основано е Бюро на международната поща.

1893 г.
Основано е Бюро на международния транспорт.

1895—1917 г.
Многократно в Швейцария пребивава В.И. Ленин.

1905 г.
В Берн се провежда международна конференция за защита на работническите права.

1907 г.
Във всички кантони е въведен единен граждански кодекс.

1913 г.
Реорганизация на федералното правителство. Разширяват се правата на федералния канцлер.

1914 г.
Швейцария запазва неутралитет (по време на войната предоставя убежище на преследваните политически дейци).