Ще започнем ли да „мучим“, вместо да говорим?


Сп. Българска Наука, брой 161:

***

Автор: Здравко Минчев

 

Четете статията в сп. „Българска Наука“ от тук:  https://link.nauka.bg/QU2p (първите 43 стр. от брой 159, където е публикувана статията)

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Резюме: В материала е обяснена по достъпен начин склонността на хората да говорят и пишат, като съкращават звукове и букви или цели думи. Представен е накратко законът за езиковата икономия. Дадени са примери за езикова икономия от съвременния български език.

Ключови думи: общуване, език, закон, икономия, Мартине, мързеливи, неграмотни

Всеки от нас понякога е имал впечатлението, че по-младите или по-необразованите от него говорят небрежно, спестяват си усилия при писане, а речта им много пъти звучи неразбираемо. Случва се да ги обвиняваме, че са „неграмотни“ и да оплакваме чистотата и богатството на езика.

Без да осъзнаваме обаче, всички ние също непрекъснато пестим силите си, докато говорим или пишем. Означава ли това, че сме мързеливи или че сме неграмотни? Няма ли в крайна сметка да дойде момент, в който хората напълно ще се откажат да говорят и ще започнат да „мучат“?

Отговорът на тези въпроси е колкото интересен, толкова и неочакван.

Законът на Мартине

Днес нямаме представа дали френският езиковед структуралист Андре Мартине е имал подобни на нашите страхове, но сме сигурни, че сериозно е мислил над проблема с икономията на усилия при общуването. Дотолкова, че през 1960 година в Париж издава своя ключов труд „Увод в общото езикознание“. Там, както и в  по-късния „Принцип на икономията при фонетичните промени“ от 1963 г., той подробно разсъждава над доста широк кръг от научни въпроси, част от които касаят и звуковете в езика.

Макар да не е първият и единствен, който работи над тези проблеми, френският езиковед Андре Мартине остава в историята на езикознанието като човека, формулирал закона за езиковата икономия, по-известен като „закон на Мартине“.

Един от важните изводи, които прави, е, че има съвсем логични причини хората да променят и изпускат звукове, докато общуват. От една страна, това е инерцията на говорните органи, а от друга – стремежът към пестене на усилия и време. Първото е свързано с човешката анатомия, а второто по-скоро с психиката. Именно второто обяснение на нещата по-късно става популярно като „закон за езиковата икономия“, „закон за икономия на учленително време и учленителни средства“, или само „закон на Мартине“ (да, в езика има закони, подобни на законите във физиката, които много често не зависят от волята на човека). Казано по-просто, то означава, че докато говорят, всички хора – включително възпитаните и добре образованите – несъзнателно се стремят да движат устните и езика си по-малко и да изричат думите за по-кратко време.

И докато Мартине работи над звуковете (т.е. над фонологията), учените след него прилагат същия принцип, за да обяснят още много случаи, в които нещо се изпуска по време на говорене или писане. Оказва се, че общувайки, ние пропускаме не само звукове (например „к‘во“ вместо „какво“), но често съкращаваме, сливаме или заместваме цели думи и дори словосъчетания. И ако това ви звучи налудничаво, ако вече си казвате „аз не правя така“, помислете как наричате пералната машина. Просто „перална“. А маршрутното такси? „Маршрутка“. А каква дума използвате, за да си спестите дългия израз „пациенти, които наскоро са се заразили“ с някаква болест? Точно така – „новозаразени“. Ето и едно заглавие от интернет: „Ръст на новозаразените, двама починали с Ковид-19 за последните 24 часа“ (Bgonair, 09.07.2022). Сега си представете същото заглавие, но с целия дълъг израз, който авторът си е „спестил“.

Очевидно е, че във въпросната икономия няма нищо лошо или вредно за езика. Тези съкращения и замествания са общоприети, книжовни и не пречат на никого. Днес се говори за интелектуализация на езика, при която – често именно чрез съкращения, чрез пропускане – човекът изразява все по-точно своята интелектуална дейност, като в изречението „Тук не се влиза със закуски“, където е пропуснат подлогът.

Има обаче и примери, които ни дразнят и затова сме склонни да гледаме на използващите ги като на „неграмотни“ или „мързеливи“. Такива най-често са фонетичните прояви на закона на Мартине, т.е. случаите, когато говорещите изпускат звукове: т‘ва, ви‘шис‘, мат‘риал, ‘начи, ‘щото т.н. Но въпреки че дразнят слуха, те също са ясни, разбираеми за слушащия, т.е. не водят до изчезване на смисъла, макар че не са общоприети, не са книжовни, не са „правилни“ и предизвикват възмущението ни.

 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 159 на списанието.


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.