На предстоящата среща на COP26 в Глазгоу през ноември 2021 г. правителствата ще имат последната възможност наистина да активизират засичащия двигател на действията, предприемани срещу климатичните промени и да се справят с ангажиментите, поети в Париж през 2015 г., за да ограничат нарастването на глобалното затопляне до „безопасното“ ниво от 1,5°C.

Фактите не чакат. Глобалната температура вече се е повишила с повече от 1°C. Топенето на ледените шапки, повишаването на морското равнище и екстремните метеорологични условия от урагани до горещи вълни вече ни показват част от това как изглежда един затоплен свят.
Междувременно най-новите изследвания на ефектите на обратната връзка с климата подчертават необходимостта от дълбоко и бързо намаляване на емисиите и адаптиране към променящия се свят. Но все още не е съвсем твърде късно да се справим.

Добрата новина е, че светът е постигнал известен напредък в намаляването на въглеродните емисии, движещи климатичните промени. Лошата новина е, че това в никакъв случай не е достатъчно и новите изследвания показват, че въздействието на емисиите в атмосферата, може да бъде дори по-голямо, отколкото се опасявахме.

„Ако не друго науката със сигурност е станала по-песимистична“, казва Щефан Рамщорф, климатолог от Университета в Потсдам, Германия. „Научните признаци сочат към необходимостта от по-спешни климатични действия.“

За да имаме шанс за предотвратяването на евентуална бъдеща катастрофа, трябва да стигнем до емисии „нула-нула“, т.е. да извеждаме въглероден диоксид в атмосферата не по-бързо, отколкото естествените процеси на Земята или все още предстоящите технологии могат да ги отстраняват – за по-малко от три десетилетия. Последните изследвания са ясни: за да се избегнат най-лошите климатични въздействия, глобалните емисии на парникови газове трябва да спаднат наполовина до 2030 г. и да достигнат желаната нула около средата на века.

Признавайки тази неотложност, безпрецедентен брой ръководители на бизнеса и местните власти подкрепят една по-силна национална амбиция за климата чрез кампаниите на ООН High Level Climate Champions’ Race to Zero. Глобалната инициатива определя минимални критерии за определяне на нулеви емисии, като се иска от регионите, градовете, бизнеса, инвеститорите и гражданското общество да се ангажират да достигнат нулеви нетни емисии до 2050 г. и да представят план преди следващата среща на върха на ООН по климата през 2021 г. Освен това все по-голям брой страни се присъединиха към Алианса за климатични амбиции със стремежи да достигнат нулеви нетни емисии.

Но въпреки това повечето държави все още нямат надеждни планове как точно да бъдат постигнати необходимите съкращения на емисиите, камо ли да ги приложат и на практика. Тогава възниква въпросът: Колко лошо може да стане положението, ако не успеем да предприемем драстичните действия, които се изискват сега?

Съдбата на голяма част от живота на планетата зависи от три основни фактора. Първо, колко повече CO2 ще добавяме към атмосферата. Второ, как се променя планетата в отговор на целия този допълнителен CO2, колко той ще затопли планетата и неговото въздействие върху морското равнище и екстремните метеорологични условия. И трето, колко добре се подготвяме за предстоящите промени.
От тези фактори най-важното е колко CO2 изпускаме. Това е основната причина за изменението на климата и засега тя е под наш контрол. 

През 1988 г. климатологът Джеймс Хансен даде първото високопоставено предупреждение, че трябва да намалим емисиите. Последваха десетилетия на отричане, но днес този аргумент до голяма степен е спечелен. 

„Изглежда, че всички осъзнават, че изменението на климата е нещо, което трябва да се вземе на сериозно“, казва Лиза Шипър от Института за промените в околната среда в Оксфордския университет. „Хората са разярени и ангажирани.“

Почти всяка държава вече е ратифицирала Парижкото споразумение за климатичните промени от 2015 г., което се стреми да ограничи затоплянето до 1,5°C; най-накрая и САЩ официално се присъединиха към споразумението в началото на тази година. Малкото изключения са Турция, Иран и Ирак. Работата на климатичната конференция на ООН COP26 по-късно тази година в Глазгоу (Великобритания) и водещите до нея преговори, е да се състави надежден план за постигане на нулеви емисии до средата на века.
Такъв план ни е отчайващо необходим.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия брой 142 на списанието>>

Подаряваме ви първите 37 стр. от брой 142 тук>>

-50% на Абонамента (Годишен и Вечен) | Най-голямото намаление на БГ Наука за 2024 г.