Тестовете за антитела може да се използват за справяне с пандемията COVID-19, но първо трябва да се преодолеят някои препятствия. Снимка: Greg Baker/AFP/Getty

Според британския премиер Борис Джонсън те могат да “променят играта”. Тестовете за антитела привлякоха вниманието на света със своя потенциал да помогнат за връщането на обществения живот към нормалното му състояние, разкривайки кой е бил изложен на новия коронавирус и може би сега е с имунитет.

Десетки биотехнологични компании и изследователски лаборатории се втурнаха да произвеждат кръвните изследвания. А правителствата по целия свят са закупили милиони комплекти с надеждата, че ще могат чрез тях да определят решението кога да облекчат мерките за социално дистанциране и да върнат хората на работа. Някои дори предполагат, че тестовете могат да бъдат използвани като „паспорт за имунитет“, който дава на собственика разрешение да контактува отново с други хора.

РЕКЛАМА:

Много учени споделят този ентусиазъм. Непосредствената цел е тест, който може да каже на медицинските и други основни работници дали все още са изложени на риск от инфекция, казва Дейвид Смит, клиничен вирусолог от университета на Западна Австралия в Пърт. В бъдеще те биха могли също така да преценят дали кандидатите за ваксина дават на хората имунитет.

Но както при повечето нови технологии, има признаци, че обещанията за тестове за антитела на COVID-19 са пресилени, а предизвикателствата, стоящи пред тях са подценени. Тестовете наводниха пазара, но повечето не са достатъчно точни, за да потвърдят дали човек е бил изложен на вируса.

И дори те да са надеждни, не могат да покажат дали някой е имунизиран срещу повторна инфекция, уточняват учените. “Ще мине известно време, преди тестовете да станат толкова полезни, колкото се надяваме”, казва Смит. „Всички държави все още събират доказателствата.“

Правителството на Обединеното кралство научи за това по трудния начин, след като поръча 3,5 милиона теста от няколко компании в края на март, само за да открие по-късно, че нито един от тези тестове не се представи достатъчно добре.

„Никой тест не е по-добър от лошия тест“, казва Майкъл Буш, директор на изследователския институт Vitalant в Сан Франциско.

Тестовете за антитела също се използват от учените в световен мащаб за оценка на степента на коронавирусните инфекции на ниво популация, което е изключително ценно, като се има предвид, че на много места не се правят достатъчно стандартни тестове и хората с леки или никакви симптоми вероятно ще бъдат пропуснати в официално регистрираните случаи. Тези проучвания тестват само част от населението, но използват резултатите за оценка на инфекциите сред широката общност. Повече от дузина групи по света правят такива проучвания.

Наводнение от тестове

Когато вирус нахлуе в тялото, имунната система произвежда антитела, за да се бори с него. Тестовете откриват наличието на антитела, като се използват компоненти от вируса, известни като антигени. Обикновено те попадат в една от двете категории: лабораторни тестове, които трябва да бъдат обработени от обучени технолози и да отнемат около един ден, и бързи тестове, които дават приблизителни резултати на място в рамките на 15 минути до половин час. 

Няколко компании, включително Premier Biotech в Съединените щати и базираната в Китай Autobio Diagnostics, предлагат бързи тестове, които са предназначени да се използват от медицинските специалисти, за да проверят дали даден човек е имал вируса – но някои компании ги предлагат и на пазара за лична употреба на хората.

Тестовете не откриват самия вирус, така че имат ограничена полезност при диагностициране на активни инфекции, твърдят здравните агенции. Но в някои страни, като САЩ и Австралия, те се използват в определени случаи за диагностициране на хора, за които се подозира, че са с COVID-19, но показват отрицателни резултати при стандартен PCR тест, казва Смит. Проучване на учени от болницата в Шенжен (Китай) установи, че PCR тестовете не винаги диагностицират правилно пациентите, заразени с вируса.

Предварителните проучвания при хора, които са се възстановили от COVID-19, са открили три вида специфични за SARS-CoV-2 антитела, така че производствените и изследователските институти са разработили тестове, насочени към тези антитела. Например немската биофармацевтична компания EUROIMMUN разработи лабораторен тест, който открива специфичен за SARS-CoV-2 имуноглобулин G и имуноглобулин А.

Поради належащата спешна ситуация, Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) облекчи правилата, които уреждат използването на подобни тестове. Тя е разрешила използването им в лаборатории и от здравни работници за диагностициране на активна инфекция с COVID-19, с отказ от отговорност, че не са били прегледани от FDA и че резултатите не трябва да се използват като единствена основа за потвърждаване, че пациента е заразен. Австралия също въведе подобни разрешения при спешни случаи.

Тези мерки са подходящи, като се има предвид ситуацията с пандемията, според Смит. Тестовете за антитела при хора, които биха могли да бъдат заразени активно, могат да бъдат важна част от подхода към пациентите в болниците и проследяването на контактите им, въпреки че резултатите трябва да се тълкуват предпазливо, предупреждава той.

Тестване на тестовете

Повечето комплекти тестове, обаче не са преминали на свой ред през строги тестове, за да се гарантира, че са надеждни, казва Буш. По време на заседание в Изборния комитет за наука и технологии на Камарата на общините в парламента на Великобритания, на 8 април Кати Хол, директор по стратегията за тестване на COVID-19, заяви, че никоя държава не е имала валидиран тест за антитела, който може точно да определи дали човек е имал COVID-19.

Комплектите трябва да бъдат прилагани на големи групи хора, за да се провери точността им: стотици хора, които са имали COVID-19, и стотици хора, които не са, казва Питър Колигън, лекар и лабораторен микробиолог от Австралийския национален университет в Канбера. Но досега в повечето тестови оценки са участвали едва по няколко десетки индивида, защото те са били разработвани набързо.

Изглежда, че много тестове, налични в момента, не са достатъчно точни за да идентифицират кои хора са имали заболяването и кои не са били заразени. Висококачественият тест трябва да постигне 99% или повече сигурност по този въпрос, добавя Колигън. Това означава, че тестването трябва да показва само по 1 фалшив положителен и 1 фалшив отрицателен резултат на всеки 100 истински положителни и истински отрицателни резултата.

В анализ на 9 теста, направени в Дания, 3-те лабораторни от тях, показват че за хората, които вече са имали заразата, точността на установяването за това е в диапазона 67–93%, а за тези, които не са – между 93 и 100%. В същото проучване пет от шестте бързи приблизителни тестове са дали резултати съответно в диапазона 80–93% и 80-100%, но някои комплекти са тествани върху по-малко от 30 души. 

Бързите приблизителни тестове са по-малко надеждни от лабораторните, добавя Смит. Това е така, защото те използват по-малка проба кръв, обикновено от убождане по пръста, и се провеждат в по-малко контролирана среда отколкото е лабораторната, което може да повлияе на прецизността на тяхната работа. Те трябва да се използват с повишено внимание, казва той. СЗО препоръчва бързите тестове да се използват само за изследвания.

Без надеждни тестове „може да се окажем повече във вреда, отколкото в полза от цялата тази работа“, казва Колигън.

Времето е от решаващо значение

Едно притеснително неизвестно в уравнението, което засяга и двата вида тестове, е взаимодействието между времето и точността. Ако тестът се направи твърде скоро след като човек е заразен и тялото не е имало време да разработи антителата, които тестът е предназначен да открие, той може да пропусне да засече инфекцията. Но учените все още не знаят достатъчно за времето на имунната реакция на организма към SARS-CoV-2, за да кажат точно кога се развиват специфичните антитела.

За разлика от тях, фалшивите положителни резултати се появяват, ако тестът използва антиген, който не е насочен само към антитела, произведени за борба със SARS-CoV-2, а вместо това взема антитела и за друг патоген, казва Смит. Анализ на тест на EUROIMMUN за антитела установи, че въпреки че открива антитела срещу SARS-CoV-2 при трима души с COVID-19, той връща положителен резултат за двама души с друг коронавирус.

Изглаждането на всички тези проблеми отнема време и включва опити и грешки, казва Колигън. Отне ни няколко години, за да се разработят тестове за антитела срещу СПИН с повече от 99% точност, припомня той.

Инфекцията не гарантира имунитет

Друг основен въпрос около тестовете за антитела е степента, в която инфектирането с патоген дава имунитет към повторно заразяване. За да има защитен имунитет, тялото трябва да произвежда определен тип антитяло, наречено неутрализиращо антитяло, което предотвратява навлизането на вируса в клетките.

Но не е ясно дали всички хора, които са имали COVID-19, развиват тези антитела. Непубликуван анализ на 175 души в Китай, които са се възстановили от COVID-19 и са имали леки симптоми, показва, че у 10 от тях не са открити неутрализиращи антитела – въпреки че някои имат високи нива на свързващи антитела. Тези хора са били заразени, но не е ясно дали имат защитен имунитет, казва Ву Фън, микробиолог от университета Фудан в Шанхай (Китай), който ръководи изследването. „Ситуацията с пациентите е много сложна“, казва Фен.

Учените твърдят, че досега не са виждали и сигурни доказателства, че хората могат да се заразят отново с вируса. Макаците (Macaca mulatta), заразени със SARS-CoV-2, не могат да бъдат повторно заразени по-малко от един месец след първоначалната им инфекция, показва нерецензирано проучване на изследователи от медицинския колеж Peking Union в Пекин. „Трябва да предположим, че след като сте заразени, шансът да получите втора инфекция два до три месеца по-късно е малък“, казва Колигън. Но колко дълго ще продължи този защитен имунитет, не се знае.

Дори ако стане ясно, че повечето хора развиват неутрализиращи антитела, повечето настоящи тестове засега не ги откриват. Освен това тестовете, които успяват да ги открият, са по-сложни за разработване и не са широко достъпни.

Фактът, че повечето тестове за антитела не могат да открият неутрализиращи антитела, също е от значение, защото някои политици настоятелно лансират идеята тези тестове да бъдат използвани за изчистване на хората с минали инфекции от COVID-19, за да могат да контактуват отново с други – така нареченият имунитетен паспорт. Учените се опитват да определят дали антителата, открити от настоящите тестове, могат да играят ролята на прокси за защитен имунитет, казва Смит.

Друг усложняващ фактор за имунитетните паспорти е, че тестовете за антитела не могат да изключат, че човек вече не е податлив на реинфекция, казва Смит. Изследване, публикувано в Nature този месец, установи, че вирусната РНК намалява бавно след откриване на антитела в кръвта. Наличието на вирусна РНК може да означава, че човекът все още носи инфекциозен вирус.

Въпреки предизвикателствата, след като веднъж станат налични надеждните тестове за антитела, те ще помогнат много за определянето кои групи хора са заразени и как да се спре по-нататъшното разпространение, казва Колигън. Те дори биха могли да бъдат използвани за диагностициране на активни инфекции, в случаите когато PCR тестовете се провалят, добавя Смит.

Източник: Nature 

Превод: Радослав Тодоров