Ще ни отдалечат ли новите щамове на covid-19 от завръщане към нормалния живот?

Държавите, които ваксинират, могат да бъдат оптимисти за връщане към нормалността въпреки новите варианти на вируса.

 

Когато първите резултати от опитите с ваксини срещу covid-19 бяха обявени още през ноември, изглеждаше, че краят на пандемията сякаш се вижда. Но след това дойдоха и новини за първият опасен нов вариант на вируса, а впоследствие и за още един. 

И тъй, къде ни поставя това? Ще се опитат ли новите варианти да попарят надеждите за завръщането към нормалния ритъм на живот отпреди пандемията?

Никой не може да каже със сигурност какво предстои, разбира се, но много изследователи са оптимисти, че в страните, в които има достатъчно ваксини, животът може да се нормализира до около година или дори по-малко. И в дългосрочен план, вместо да се изправим пред безкрайна битка с все по-опасни нови варианти, очакванията все още са covid-19 да се превърне в лека болест.


РЕКЛАМА:

***

„Ако стане ендемичен и лек по начина, по който прогнозират проучванията ни, той наистина няма да бъде по-лош от обикновената настинка“, казва Джени Лавин от университета Емори в Атланта, Джорджия.

„Не казвам, че това задължително ще се случи, но дори и на фона на случващото се досега, това не е неразумна прогноза за по-дългосрочното бъдеще.”

 

Ключови въпроси

Какво ще се случи през следващите няколко месеца зависи от отговорите на два въпроса, казва А. Килпатрик от Калифорнийския университет в Санта Круз.

Първо, дори ако ваксините или предишна инфекция не предотвратяват заразяването с нов вариант, то ще предотвратят ли поне нови тежки заболявания?

И второ, може ли една държава да ваксинира достатъчно голяма част от населението си?

„Ако отговорът на двата въпроса е положителен, тогава мисля, че е възможен много по-нормален живот след около шест месеца“, казва Килпатрик.

Повечето страни скоро няма да се сдобият с достатъчно ваксини, отбелязва Килпатрик.

„Така че „нормалният“ живот няма да е възможен без да се мине преди това през масови инфекции, което вероятно би било ужасно за много страни.“

За страните, в които се извършва ваксинация, има обнадеждаващи новини от Израел, който до началото на февруари е дал поне една доза ваксина Pfizer/BioNTech на 90 процента от хората на възраст над 60 години. Дори преди това, до средата на януари, броят на хората, хоспитализирани с covid-19, е започнал да намалява, с по-голям и по-ранен спад сред възрастните индивиди, което предполага, че това е ефект от ваксините.

За съжаление, дори ваксинирането на по-голямата част от населението не гарантира непременно край на пандемията. 

„Значителна епидемия с много болнични приеми все още е възможна дори и след приключване на програмата за ваксинация, ако контролът бъде вдигнат твърде бързо“, казва Мат Кийлинг от Университета в Уорик, Великобритания.

Проблемът е, че не всеки ще се ваксинира и дори някои от тези, които ще го направят, може да не бъдат защитени срещу тежко заболяване. Това означава, че мнозина все още могат да бъдат уязвими.

След това въпросът опира до предотвратяване достигането на вируса до тези уязвими хора. Ако достатъчно хора имат достатъчен имунитет (т.нар. праг на стадния имунитет) вирусът няма повече да се разпространява.

Новите варианти обаче правят това по-трудно за постигане. Вариантът B.1.1.7, открит за първи път в Обединеното кралство, е около 50% по-предаван например, което може да повиши прага на стадния имунитет от 67% от общото население на 80 или 90%.

„Появата на по-трансмисивни варианти прави постигането на стаден имунитет много малко вероятно с ваксината AstraZeneca, въпреки че все още трябва да бъде постижимо с високоефективни ваксини като продуктите на Pfizer, Moderna и Novavax“, казва Зое Хайд от Университета в Западна Австралия.

Въпреки че ваксината Оксфорд/AstraZeneca има по-ниска ефективност от тези други ваксини, тя все пак ще спаси човешки живот, така че страните, които се борят с огнищата, трябва да я пуснат възможно най-скоро и нея, съветва Хайд.

За страни, които са почти премахнали вируса, като Австралия и Нова Зеландия, един недостатък е, че малко хора имат естествен имунитет. За разлика от това, до една трета от хората в Обединеното кралство може да са заразени, така че достигането на прага на стадния имунитет чрез ваксинация ще бъде по-лесно.

Имаме варианта B.1.351, открит за първи път в Южна Африка, и варианта P.1, появил се за първи път в Бразилия, и двата до известна степен могат да избегнат антителата, създадени в отговор на предишни инфекции и ваксинация. Това означава, че хората, заразени с тези варианти, са по-склонни да ги предадат, което отново затруднява достигането на прага на стадния имунитет.

Голямото притеснение при B.1.351 и P.1 е, че те могат да избегнат тези антитела до такава степен, че да причинят тежко боледуване от covid-19. 

“Засега още не знаем колко сериозно ще се разболее някой, ако бъде реинфектиран с един от тези варианти”, казва Лавин. „Все още имам надежда, но мисля, че това е наистина важен въпрос, на който трябва да се отговори.“

Има причина да бъдем оптимисти. Опитите с ваксината на Johnson & Johnson показват, че макар да е била по-малко ефективна при предотвратяване на леко или умерено заболяване при хора, заразени с P.1 или B.1.351, отколкото при предишни варианти, тя е също толкова ефективна при предотвратяване на тежки заболявания, без хоспитализации или смъртни случаи сред получилите ваксината.

Това може да се дължи на начина, по който имунитетът работи в тялото. Антителата са от първостепенно значение за предотвратяване на инфекцията. Те действат, като се свързват и блокират тази част протеиновия шип на коронавируса, която му помага да влезе в клетките. B.1.351 и P.1 имат няколко мутации, включително една, наречена E484K, променящи формата на тази част, което ще ѝ помогне да избегне тези антитела и може да причини леко или умерено заболяване. След като хората са заразени обаче, Т-клетките, които са част от друг клон на имунната система, помагат за почистване на заразените клетки, предотвратявайки тежко заболяване.

От решаващо значение е, че Т-клетките са ефективни, стига да могат да разпознаят която и да е част от протеиновия шип. Това означава, че за коронавируса е много по-трудно да еволюира така, че да избегне Т-клетките.

Доказано е, че ваксината Pfizer/BioNTech предизвиква силен Т-клетъчен отговор срещу B.1.351, което предполага, че тя ще остане ефективна при предотвратяване на тежки заболявания, дори ако е по-малко ефективна при предотвратяване на инфекции.

Друга причина за оптимизъм, според Лавин е, че има ограничение доколко вирусът може да еволюира и все още да функционира. Например той няма да може да влезе в човешките клетки, ако частта от протеиновия шип, която се свързва с тях, се промени твърде много.

Нещо повече, едно проучване, което изследва кои мутации могат да помогнат на вируса да избегне антителата, установи, че мутацията E484K има най-голяма разлика. Така че може да се окаже, че вече сме видели най-лошата мутация.

Ако е така, може да не се наложи да променяме ваксините повече от веднъж или два пъти, въпреки че, разбира се, не можем да сме сигурни в това. Защото все още има шанс да се случи нещо непредсказуемо, като това SARS-CoV-2 да се рекомбинира с друг коронавирус и да се получи по-опасен щам.

 

Предпазлив оптимизъм

Това, което знаем е, че четирите човешки коронавируса, които отдавна циркулират сред хората, причиняват само леки заболявания. Това е така, защото почти всички са изложени на тях в детска възраст и не причиняват тежки заболявания на децата.

Тъй като SARS-CoV-2 също е много малко вероятно да разболее децата сериозно, работата на Лавин предполага, че в крайна сметка и сега ще се получи същото.

“Вирусът все пак може да преживее период на бърза еволюция, тъй като се адаптира към нови гостоприемници, които вече са започнали да се имунизират – обяснява Лавин – но нещата трябва да се уталожат в дългосрочен план. Прогнозата, че вирусът ще стане лек в дългосрочен план, не се променя с появата на нови щамове, а просто се изтласква по-нататък във времевата рамка.“

Други като Ема Ходкрофт от университета в Базел (Швейцария) са по-предпазливи.

„Разбира се, мисля, че можем да се надяваме това да е така“, казва тя. „Но дори той да се превърне в ендемичен, относително безвреден вирус, колко време ще отнеме това? Мисля, че трябва да се подготвим за оптимистичните, но и за не чак толкова оптимистичните сценарии. „

 

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: