Шапката – някога и сега (Изложба в РИМ-София)

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Шапката – някога и сега

Възникнала като естествена необходимост за предпазване на главата от студ,  пек и дъжд, в течение на времето освен тези си функции, шапката става и знак за икономическо, социално положение и/или символ на йерархия в политическия и духовен живот.

Носенето на шапка като задължително допълнение към облеклото се налага от европейските кралски дворове, които диктуват модата. 


РЕКЛАМА:

***

До Освобождението в София малцина, а още по-малко сред тях жени, носят шапка като типичен градски аксесоар към облеклото си. Това бързо се променя в края на ХIХ в., след избирането на града за столица. Наред с бурните промени във всички сфери на живота, промяна има и в облеклото по европейски маниер.

Отначало, както дрехите си, така и аксесоарите към тях, софийският елит купува от чужбина. Предприемчиви търговци правят внос на шапки от западна Европа, а в последствие възникват и първите местни шапкарски ателиета. Господата и дамите дори от средната класа вече не могат да си представят да се покажат на улицата без шапка на главата. Расте и броят на шапкарските ателиета, достигнал в разцвета си до 40. Това продължава до края на 40-те год. на ХХ в.

След края на Втората световна война и установяването на народната власт, носенето на шапка се счита за проява на „буржоазност” и на нея не се гледа с добро око. Това най-вече важи за дамските, които все по рядко се носят. При липса на клиентела, модните шапкарски ателиета затварят едно по едно. Шапки носят предимно децата и мъжете. Към 60-те години на ХХ в. започва плаха реабилитация на носенето на шапки и от жените, вече изработвани фабрично в трудовите кооперации.

Днес отново е възроден занаятът на ръчно изработваните дамски и мъжки шапки, които носят индивидуалност, неповторим чар и са белег за елегантност.

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя изложбата „Шапката – някога и сега“.
Откриването е на 17 февруари 2022 г. (четвъртък) с вернисаж между 16:00 – 19:00 ч. (последен час на влизане 18:30 ч.). Експозицията продължава от 18 февруари до 8 май 2022 г. със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до
тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина.
Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София. Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева. Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Онагледените тенденции при шапките са отражение на събитията в политическия, обществения и културния живот в София. Ключовият аксесоар е белег на принадлежност, възгледи, финансови възможности. Чрез завършения външен вид той пренася послания за всички, които искат да ги разберат.

Временната експозиция „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Регионален исторически музей – София (пл. „Бански“ 1). Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

*„Шапката – някога и сега“ се осъществява от Регионалния исторически музей – София в сътрудничество с Къщата на шапките и дизайнера Ирина Сардарева.